Цигански неволи :)

Day 4,403, 01:07 Published in Bulgaria Bulgaria by Andrei4eto
ЦИГАНСКИ НЕВОЛИ

Оня ден си бродих
покрай златни ниви
в храсталака ходих
и ма жулиха коприви.
Гледам мойта дружка,
крещи кат невидяла,
все едно, че стружка
в окото и влезнала.
Отидах аз при нея,
грейна ми душата,
намерила е пръстен,
право у тревата.
Видях халката златна
и понечих да я взема,
а тя с кол ма млатна
и ми вика нема.
Аз си я намерих,
за мене си остава,
веднага я премерих,
ама нещо не ми става.
В очите и усетих
някаква омраза,
мисли, мисли, мисли
па накрая тя ми каза-
Ще ида я продам
на пазара в село,
скъпо ще я дам
то се е видело.
Тръгна към пазара
весела, засмяна
пръстен да изкара,
ама пръстена го няма.
Почна се оглежда,
като полудяла
всякаква надежда
беше и умряла,
а тя да вземе пуста
да падни из нивята,
скъсана е мойта фуста
и плаче ми душата!

*****************************************************************************

Аз съм циганка гладна,
търся нещичко до крадна.
От някой аз пари да свия,
за да ида и да се напия.
Заедно с мойта дружка,
права, тънка като пушка.
Гледам вън до наща къща,
съседа Гошо и любимата му тъща.
Пресрещнах го аз на шосето
и му откраднах портмонето.
Но щом разбра какво са случи,
взе да лаи като кучи.
Дойде веднага той до вкъщи
и направо взе да ми са мръщи.
Пита ме, а аз отричам,
да крада и лъжа най-обичам.
На масата видя свойта едра пачка,
така са разбесня, че каза ще ме смачка.
Бягам бързо аз, за да са измъкна,
мойта дружка пък подир мени са домъкна.
От бързане ударих са в кухненския ръб,
на секундата изгубих своя златен зъб.
Заради тази гоненица гадна,
дори и пломбата ми падна.
И накрая кво до кажа,
не успях от нищо да намажа!

Днеска гоня Абонамент 100 🙂 както и за някой съб и ендорс за бедния редактор
Успешен и усмихнат ден