Неделя сутрин

Day 4,134, 20:06 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho

На DonBobolino, новият ни посланик в еИрландия,
За да нямам проблеми с правосъдието, съм променил името на главния герой.
==============


Снимка: get.pxhere.com

Дон Буболино се събуди леко вкочанен - не си усещаше пръстите на ръцете, краката и езика.
Осъзна, че е прегърнал млада бреза и че навън е мъгла. Защото той си беше именно там - навън. Покрай него минаваха червенокоси девойки в зелени дрехи, които разхождаха кучетата си. Какво правеха последните, няма да споменавам, но дон Буболино веднага осъзна и пусна дървото. Късно. Вече няколко безпризорни четириноги го бяха известили за себе си. Значи миризмата по ръкавите не беше от пот. Това бе хубава новина. Донякъде.

Това второ прозрение го събуди още повече и се появиха кадри от преди няколко часа - девойка, уиски, наздравица, девойка, уиски, наздравица...уиски..ъ-ъ-ъ... уиски.... мъгла. Мъглата бе от преди малко.
- О-о-о-оу!
Дон Буболино се хвана за главата и по стар български обичай тръгна да търси бира - един от изпитаните начини за изтрезняване.


Пак по стар български обичай си гледаше в краката, за да избегне дупките, разместените плочки и останалите изненади. Хм, оказа се, че такива нямаше. Нямаше също дупки и разместени плочки.
- Чу'на ра'ота!, - промърмори дон Буболино и влезе в кръчмата или поне в това трябваше да е, ако се съдеше по мириса на бира и шума на чаши. - И'на би'а!
За всеки случай бе показал и с пръст бройката.
- Уан биър?
- Мъ'ъ, Уан, ма без Кеноби-то.
Гаврътна халбата бира за секунди.
Изведнъж стана тихо.

- Ощшш' и'на би'а!
Гаврътна и нея.
Стана още по-тихо. Някаква муха се опита да бръмне, но срещна погледите на посетителите и пищейки, бързо се изниза от пъба.

Дон Буболино вдигна глава. Ирландският пъб в София - бира, зеленодрехи и червенокоси девойки... Изобщо - всичко, което един българин си представя, че трябва да има в един ирландски пъб.
Спомените бавно се връщаха, но на тласъци и лишени от последователност.
Първо се появи чаша уиски. Ирландско, естествено. После офиса, от който почна някаква игра... Игра ли? Ъ!
Мисия в Южна Ирландия... Каквуо?! Каква мисия?!... Криеше се от шефката затова, че играе в работно време... Награда в конкурс... Конкурс?! За какво?... Бой в пъб с някакви чужденци в зелени дрехи и смешни шапки...
- О! Ега ти!
Разликата между РЖ и еРепублик все по-ясно се очертаваше и дон Буболино бе трезвен. След третата бира.
Осъзна, че всички го гледаха.
Нека гледат! Ние, които изтрезняваме с бира, не се даваме на тези, които се напиват с бира!
- Да живее България!
Ония продължаваха да гледат.
- К'во гледате, бе? Ми - гледайте, ние ще ви сваляме девойките през това време. И ирландското уиски не струва! Шотландското е по-хубаво! Скотиш уиски ис дъ бест! Дъ инглиш биър ис дъ бест! Сент Патрик ис инглиш! ... Ле...

Искаше да ги образова, че и леприкони няма, но някакъв южноирландски мъжки вихър го бе подел и когато се свести, бе до познатата му бреза.
"Алеята на Путин".
Странно - надписът не беше на български.

"Край алеята са засадени руски брези, подарък от президента Путин. Те замениха изсъхналите ели от Брежнев".
Ама защо надписът не бе на български?! И тогава осъзна - не бе в Ирландския пъб в София, а в Ирландия! И снощи черпи за назначаването си за посланик..


А край него минаваха червенокоси девойки в зелени дрехи - бе Денят на Патрик - светецът на ирландците, който е англи...мъ-ъ-ъ... няма значение! Наздраве!



==================
Неделя сутрин
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2692965/1/20