Join the new world

Здрасти мафията.

Винаги има изход. Полезно е да се знае.

Затова предлагам на вашето внимание един разказ.

Публикуван е ТУК


ОРИСИЯ

Разказът се посвещава и на една жена,
която въпреки всичко отгледа децата
на България. Напук на робството...



Росанка израсна при дядо си Сливо. Вярно, че на времето баща му го кръсти Сливчо, ама заради едрия си бой всички люде в Чукуркьой[1] му викаха Сливо. Животът на беловласия старец захвана от хубаво по хубаво... Загалиха се с неговата Росана, добиха си дечица, които насетне си родиха свои рожбици, и макар не всичко да беше по мед и масло, дълги години живяха мирно и честито.
Да, ама зли очи ли ги урочасаха, бащини ли грехове плащаха, дядо Сливо до последно не разбра, но животът им тъй се обърка, че стана една... Не е за разправяне...
Всичко вървеше добре, додето не се яви морът. Като всички люде от селото и те се криха, колкото се криха, ама когато чумата утихна и се преброиха... Леле мале! Другите се простиха с по двама-трима, а от тяхната колиба - двайсет и трима... Кожите си отърваха едвам двамина - дядо Сливо и Росанка, тъкмо попрехвърлила годинка...
Насетне старецът тъй ѝ трепереше... Абе, той си знае как отгледа внучката си!
Расна-порасна Росанка, стана мома за чудо и приказ. И както си е редно, когато подкара осемнайсет, се загалиха с Гордьо. Щом видя кой е галеникът ѝ, Дядо Сливо си отдъхна, щото двайсет и петгодишният овчар бе хем напет, хем и работлив.
И наново всичко потръгна от хубаво по-хубаво. Да, ама...
Веднъж Гордьо, както си пасеше овцете край реката, дето слизаше от Еркюприя[2], се вгледа втренчено и очите му щяха да изхвръкнат от почуда. Разтърка ги невярващо. Че беше Самодивската неделя[3] - беше, ама да я видиш посред бял ден цяла-целеничка и то близо до Чукуркьой, е малко множко...
Когато овчарят наближи, разбра, че е галеницата му Росанка - по-гиздава и от водна самодива...
Переше някаква дреха насред реката.
Да, ама нищо друго не съблазнява повече един ерген от гола девица, потопена до края на нозете си в бистра речица, която минава на пръсти помежду им и гали ли-гали косъмчетата ѝ по корема...
Затуй и Гордьо онемя... И как няма да онемее горкият, като дотогава бе виждал само кожата на лицето ѝ...
И додето стоеше омагьосан, откъм лешките[4] рипнаха двамина турци - незнайно как се озовали в тая пустош - и с алчни очи се завтекоха към галеницата му.
- Ах, ваш’та мама... – изпсува с всичка сила Гордьо, сетне извади някакъв нож и се юрна подир злосторниците.
Намушка единия развратник и се обърна към другия, но калъчката на онзи го изпревари... Додето падаше, скитаса за последно Росанка - приклекнала до рамене в реката, сякаш търсеше от нея закрила...
- Ааааааа... – успя да викне за последно Гордьо, сетне силите му го напуснаха и той се строполи по очи...
Убиецът извади калъчката от овчаря, отри я в снагата му, сетне погледна умрелия си ортак, почуди се малко, подир което тръгна към момата...
Тъкмо нахвърли дрехите си из брега и се накани да нагази водата, когато отнякъде рипнаха Гордьовите каракачанки и го емнаха. Дибидюс гол, развратникът побягна презглава надолу по ждрелото.
Останала сам-самичка, Росанка не смееше да помръдне на никъде. Чак когато кучетата се върнаха и взеха да облизват кървавите си муцуни, тя събра кураж, облече се криво-ляво и с блуждаещи очи пое към нивата на дядо си Сливо, откъдето бе дошла да се поразхлади.
И тогава се случи най-страшното... Вече беше наближила, когато от една отвесна канарà се откърти огромен къс, който притисна с всичка сила родопската самодива...
Чул грохота, след малко дойде и дядо Сливо, но като разбра какво е станало с Росанка, сърцето му не издържа...
Още същия ден селяните от Чукуркьой кръстиха злокобната скала Момин камек[5].
Беше първи юли 1669-та...
Идеха горещините...
И турците. Да прекръщават...



Автор: Васил Венински




1 Чукуркьой – старото име на с.Забърдо
2 Еркюприя – турското име на Чудните мостове
3 Самодивска неделя – седмицата след Спасовден
4 лешка (диал.) – леска
5 камек (диал.) – камък