Join the new world

Било много, много отдавна. Толкова отдавна, че дори автора не си спомня точно кога.
По това време Бог създал Адам – праотецът на човешкия род. Създал го по свое бледо подобие, (поне така твърдят някои), но дори създаден от кал, пак бил самият перфектикум.
Тази e и причината, според която още с първото си участие в световен конкурс, Адам спечелил титлата „Мистър Универсум” без никаква конкуренция.
Добре осведомени източници твърдят, че веднага след конкурса в кулоарите се появил и някой-друг отявлени критици, които признавайки безспорната му, многостранна надареност, с нескрито одобрение отчели и един негов очеваден недостатък - ребрата!
Урочасано или не, точно това било мястото, от което започнало падението на Адам, а най-вероятно и възхода на Ева.

Някои хроникьори веднага побързали да го обвиняват в типичните за мъжа недокаляност и надменност. Според тях например, Адам бил заблуден от успокоителната мисъл, че имащият повече глави е и по-умния, пренебрегвайки наивно притчата за змея.

(змейово отраз-клоние)

Та значи, перчил се оня наляво и дясно с трите си глави до момента, в който пред него се изправила ламята и изгаряйки го с дъха си, най-невъзмутимо му духнала в ушенцето:
„- Елате ми повече!”

Студенокръвните твърдят, че от този момент насетне, змеят обикалял всички пазари и битаци по света, за да си набави 4-та глава. Уви, заключен в клетките на народопсихологията, все още кръстосвал из легендите с оклюмалите си глави.

(недай Боже никому подобна съдба. В това число и на най-напърчените тролове)

Но да оставим змея да оплаква вече оплаканото през годините и продължим с новата земна ламя с една глава.
Ще кажете: „ -Една, но пък... КАКВА?!”
- Еми..., ДА!

Още с появата си, Ева се разделила на три основни течения.

(четвъртото авторът няма да спомене по простотата причина, че то както се появявало, пак така все някога изчезвало. )

Та, от дясното се появили „железните”. Средното пък от своя страна се деляло на листно и безлистно, в зависимост от това, дали наблизо се намирал бръшлян. И... накрая лявото течение, което било символ на сърдечната топлина и Еви-Р-ната любов.
Странното в случая е, че и лявото, и дясното били в тясна връзка със средното течение - кога с катинарче, кога с листо, а понякога без каквото и да е било. От първото се появили царици и императрици, а от лявото романтички, които намерили своя свят след много, много години, предимно в книжките на Даниел Стййл!
(дано се пише така) 🙂

Едва ли някой би ми повярвал ако кажа, че трите течения си течали мирно и щастливо в една река. Разбира се, тук и художествената измислица не би помогнала на автора да вкара общественото мнение в заблуди, но в интерес на истината, все някаква мнима поносимост, (като за пред рибари и иманяри) имало, докато...
Ами, докато се появил феминизъмът.

Значи, поради пуританското ми възпитание и патриархалното ми образование, няма А ви занимавам с това, откъде точно се е пръкнал този, обаче ако го срещна някъде, ши му скъсам... жартиерите.
... И не само!
Та от това разгъзение, се появили най-опасните Еви, които ИжИминутно били боцкани от мераците си да са в крак с времето, а ако е възможно и преди него. В началото били предимно вещици и магьосници. Тук-таме се появили и някои ясновидки, които можели да предскажат дори следващата телевизия на проф. Вучков, само по очилата му. Една от тях стигнала в дяволитостта си до там, че си позволила да хване не кой да е, а самият КлифФ Ричард..., отзад.
(я, тоя как знам, как се пише)

Верни на болните си амбиции, тез дяволски, хм, уж моми,( а да, и някоя друга дърта брантия), първи подхванали култа към немската автомобилна индустия, надявайки мерцедески. Така, независимо дали сте свенлив по природа или не, за да видите мерцедеската, трябвало да отворите... прорезката на феминизма.

(Тук преднамерената, под-полна, задна и мръсна феминистка рекламната цел е толкова прозрачна, че чак ми става обидно за интелигентността на читателя и от части за емблемата на автомобилния гигант)

Разбира се, фемините веднага побързали да хвърлят вината на Адамовците твърдейки, че докато носели потури имали..., а с модерните си тесни дънки, ги докарвали като на тексаски трънки. Ето защо, когато накрая на феминизма нещеш ли му поникнали крилца, Адамовците тутакси предприели крути мерки, създавайки ново, крепостно, макар и рехаво оръдие – тампонът. (съкратено от „там, поне за път”).
С това си деяние, те в никакъв случай не искали да наранят прословутата Евина суета, а просто да подрежат частично нейните крилца.
Тук ще ви помоля да извините, (ако е възможно) „лирическото” отклонение на автора, но когато чуе „феминизъм”, такава мъка го наляга и такъв яд го стяга, че му иде да се натряска кЪт тампон. Което обаче разбира се, благоприлично ще остави за след края на статията, защото за негово щастие, дори феминизъмът не успял да заличи напълно хармонизма и в никакъв случай хормонизма.

Ева била създадена да обича. Да обича така, както може да обича само една майка и никой друг. Да се влюбва и люби докрай – безметежно, безрезервно, до полуда. Истински.
(слушайки неподправения филмов материал,сами бихте могли да се убедите в разликите в подхода на половете, както и да надникнете тайно в джунглата на най-съкровените Адамови желания

(всяка прилика с лица и събития от е-реалността е непредизвикано случайна)

Но каквото и да си говорим, и колкото и да отричат някои реалностите, Истината, уважаеми дами и господа е, че денем или нощем, лято или зима, без нея полъхът от ежедневната джунгла е друг. Че леглото е пусто, а уютът зъзне на пода свит на кълбо. Че няма нито следа, нито трепет от опияняващо ухание. Че някъде далече, далече е отлетял аромата й, тичайки влюбено подире й. Че останали сами, дълго търсим изгубената топлина, защото без нея..., без нея бавно ни обгръща студа. Същият този студ, който би бил безсилен при първия неин поглед – непринуден, случаен, но неин . Че без шепота от гласа й е безмълвен дори крясъка на деня. Че обикаляме нервно из стаите, търсейки усмивката й, която да усмихне нощта ни или поне ни лъхне парфюма, който да изпълни самотата с уханието й. Че пръстите тъгуват за косите й, с които дълго, дълго са играли... Че ни липсват ръцете, които да обгърнем в нашите и милвайки ги стоплим в лицето си. Че ни липсва всичко нейно и всичко свързано с нея, но най-вече липсват устните й - често мълвящи, понякога крещящи, но нейните устни. Те са устните, които биха били целувани както никога до сега. Защото и днес, толкова години по-късно, реброто е най-малкото нещо, което всеки би дал, за да Я има – в неговото време, в неговия свят, в неговия ден. За да Я има... СЕГА!

Ч Е С Т И Т.......П Р А З Н И К, Момичета!🙂