Join the new world

Ново поколение конзоли, а с него и нова порция високооктаново гориво за един от „вечните“ спорове в света на видеоигрите. Вероятно много хора ще кажат: „Какво ново има да се каже по темата?“. Особено след като тя е обсъждана безброй пъти през годините.

Вижте още: Samsung Odyssey G9 – 49-инчов прозорец към ултимативния РС гейминг

Обстоятелствата този път обаче са по-особени. Не само защото новата генерация конзоли предлага повече и по-впечатляващи характеристики от когато и да било, а и защото светът продължава да живее в меко казано…странни времена.

Затова никак не е излишно да се върнем още веднъж към Великия версус (ТМ) противопоставящ две от най-популярните игрални платформи във видеогейминг вселената. И за пореден път да потърсим отговор на въпроса: „Коя от двете е ако не по-добра, то поне по подходяща за един запален фен на електронните забавления на старта на 2021?“.



PC-то ми е много по-добро от PC-то ти…


Когато двете водещи конзолни компании – Sony и Microsoft, най-после решиха да вдигнат информационната завеса и да обявят пред света спецификациите на дългоочакваните си нови платформи – PlayStation 5 и Xbox Series X, те изглеждаха като истински хардуерни зверове. С обещания за гейминг на резолюции до 8К (или поне 4К с „железни“ 120 кадъра в секунда) те буквално удряха в земята дори най-мощните тогава РС-та, които мъчно успяваха да предложат дори 4К/60fps при максимални настройки на визията.

Малко повече от година по-късно вече на всички ни е ясно, че смелите обещания за 4К/120 бяха именно това – просто смели обещания. За момента все още предстои да видим дали и колко ААА заглавия изобщо ще успеят да предложат подобно игрално преживяване, особено с активирани рей трейсинг ефекти, които безспорно са една от най-интересните и обещаващи нови екстри за PlayStation 5 и Xbox Series X.

Все пак трябва да признаем, че повечето стартови заглавия и за двете платформи – игри като Assassin's Creed Valhalla и Daemon’s Souls Remaster, предлагат 4К/60 режими (макар и с известни уговорки) на новите платформи, което е безспорно подобрение спрямо фиксираните 30 кадъра в секунда за игрите от предно поколение.

Междувременно обаче тандемът AMD и Nvidia предложи цял куп нови, впечатляващи (и достъпни – макар отново с доста уговорки) РС хардуерни продукти, на фона на които бомбастичните нови конзоли буквално за една нощ започнаха да изглеждат безнадеждно остарели.

За разлика от все още голите обещания на PlayStation 5 и Xbox Series X, комбинации като GeForce RTX 3090 и AMD Ryzen 9 5950X действително могат да предложат 4К/120fps геймплей при максимални настройки, макар и само в ограничен кръг модерни заглавия, като Resident Evil 3, Death’s Stranding и Battlefield V например.

В крайна сметка от чисто хардуерна гледна точка, каквото и временно изоставане да са отбелязали добрите стари РС спрямо конзолите от ново поколение, те (както винаги) успяха да го наваксат светкавично и понастоящем отново са безспорният шампион от гледна точка на груба изчислителна мощ.

Затова, ако държите да имате възможно най-мощната и високопроизводителна игрална платформа на пазара в момента, изборът ви отново е само един – модерно РС.
Въпросът, който остава да виси със страшна сила, обаче е: „Но на каква цена?“.



Скъпо, по-скъпо, най-скъпо, модерно РС


2020 беше едновременно една от най-вдъхновяващите и най-кошмарни години за РС и развлекателния хардуер. От една страна рядко сме ставали свидетели на толкова много и драматични скокове напред в света на хардуера в рамките само на една година. Появата на новата генерация графичен хардуер на Nvidia (Ampere) и AMD (RDNA 2/Big Navi), анонсът на новата Zen 3 линия процесори на AMD (Vermeer) предложиха (поне на хартия) гигантски скок в производителността спрямо предходните генерации, при това на практически същата или дори по-ниска цена.

Ключовият момент тук е именно изразът „на хартия“. Сривът в глобалната верига за доставки и съответно в производството, причинен от коронавирус пандемията, бързо превърна лъскавите нови процесори и видеокарти в мираж за милиони геймъри и обезсмисли иначе примамливите обещания на големите хардуерни корпорации за повече производителност на по-достъпна цена.

В редките случаи, в които новите видеокарти и процесори изобщо се появяваха в наличност по специализираните магазини, цените им бяха значително по-високи от предварително обявените, което сериозно вгорчи радостта на желаещите да ги закупят потребители.

И ако тези неволи бяха ограничени само и единствено до РС пазара, вероятно тук би трябвало да присъдим точка в полза на конзолите. Уви, там ситуацията в никакъв случай не беше по-добра – особено с видимо по-желаната от двете некст джен платформи – PlayStation 5.

Дори към днешна дата (почти в края на януари 2021) и PS5, и Xbox Series X са, меко казано, трудно откриваем и също толкова неуловим мираж, какъвто са, да речем, новите Zen 3 процесори или RTX 3080.

Така че от тази гледна точка едноличен победител на практика няма – без значение дали искате лъскаво ново РС или конзола, шансът да се сдобиете с тях на нормална цена е практически нулев. И което е по-лошото – нито един от големите играчи в сектора – бил той Sony, Nvidia, AMD или Microsoft, не може да гарантира кога и дали скоро ще има нормална наличност от желаните им продукти. За съжаление обстоятелствата, които определят това, са почти изцяло извън техния пряк контрол.



2021. Гейм хардуерът все още е мираж


Да от гледна точка на наличност, общо взето, победители няма – само губещи. От едната страна на уравнението, разбира се, са милионите фанатични геймъри, които дават мило и драго, за да се сдобият с лъскава, нова видеокарта, процесор или конзола. От другата са големите компании производители, които всъщност са изключително високо мотивирани да посрещнат безпрецедентното търсене и да реализират рекордни приходи от продажби.

Проблемът е, че между тези две силно заинтересовани страни стои Голямата Лоша Пандемия, която, уви, видимо няма никакво намерение да се отстрани скоро от пътя им и да спре да бъде досаден прът в колелата на гейминг историята.

Съответно разочарование има и от двете страни на уравнението – геймърите и хардуерните ентусиасти сипят обвинения към големите корпорации, че не са направили достатъчно, за да предвидят значително нарасналото търсене (което в интерес на истината също е до голяма степен по вина на пандемията и повсеместните локдауни). Още по-тежки са обвиненията, че производителите не са направили (и не правят) достатъчно за пресичане на изключително порочните спекулативни практики, известни като „скалпинг“.

Зад тях стоят отлично организирани групи от прекупвачи, които (най-често с помощта на специално написани софтуерни алгоритми, известни като „ботове“) изкупуват светкавично всяка наличност от така желаните геймърски продукти – без оглед на това, дали става дума за конзоли, видеокарти или процесори. След това ги препродават в платформи като Ebay на баснословни цени, често надхвърлящи 2 и повече пъти официалната пазарна цена на съответния продукт.

Както се казва „Ако искаш…“.

Феноменалният успех на подобни тактики всъщност е още едно негативни проявление на глобалната пандемия. Една значителна част от продажбите през последната една година се извършват изцяло безналично, онлайн. Съответно скалпърите се възползват охотно от слабостите на платформите за онлайн търговия и успяват да изкупят огромни количества от така желаните от милиони геймъри стоки за секунди – много по-бързо, отколкото един човек потребител може да реагира.

Подобни практики далеч не са нови, но никога досега не са били толкова масови, нагли и привличащи огромно внимание от страна на масовия потребител.

Многобройните призиви както към глобални играчи като Sony, Microsoft, Nvidia и AMD да направят нещо по-въпроса засега остават без особен резултат, понеже компаниите производители твърдят, че нямат контрол върху онлайн търговците и техните платформи, които де факто извършват продажбите.

Самите онлайн търговци пък не бързат да се намесят особено активно, защото, честно казано, нямат особен интерес от пресичането на подобни практики. От тяхна гледна точка едва ли има значение дали ще продадат цялата си стокова наличност за секунди на добре насочени ботове или на хиляди отделни потребители. За тях е важно да отчетат продажби и да си приберат парите.

Съответно към днешна дата ситуацията е, меко казано, патова – корпоративните участници в тази драма са твърде заети да си прехвърлят един на друг топката. В същото време милиони геймъри продължават да негодуват от липсата на пазарни наличности, а една немалка част примирено заплащат скандално надутите скалпърски цени в Ebay, само и само да се сдобият с така желаната конзола или РС компонент.

В крайна сметка от гледна точка на възможността да се сдобиете съответно с модерно геймърско РС или игрална конзола победители няма – и двете са еднакво out of stock.



Игрални съображения


Малцината щастливци, сдобили се с Ampere-базиран компютър или лъскав PlayStation 5/Xbox Series X, обаче се изправят през една нова неприятна изненада – цените на гейм заглавията от ново поколение.

Макар и без много шум дълго отлаганото повишаване на средната цена на една типична ААА игра най-после е факт. В индустрията отдавна се говори, че задържалият се десетилетия наред праг от 60 долара/евро за заглавие отдавна не е адекватен на непрекъснато растящите разходи за разработка и реклама – съответно е крайно време да бъде пресечен в посока нагоре.

Многообещаващата нова генерация конзоли се оказа удобен повод за „легализиране“ на тези претенции от страна на големите разпространителски компании. Изкушаващи, next gen оферти като Demon's Souls Remake и Godfall директно стартираха с цени от порядъка на 80 долара/евро, а една идея по-разумно (поне на пръв поглед) оцененият Marvel's Spider-Man: Miles Morales всъщност предлага за „старата“ цена от 60 долара/евро игра, която е по-скоро експанжън на оригиналния Marvel's Spider-Man, а не пълноценен гейм продукт.

В това отношение РС играчите все още са по-облагодетелствани. В последно време например изключително сериозен натиск върху цените на популярните РС заглавия оказва разгорялата се в последно време своеобразна „платформена“ война в този сектор. Основните две оси в нея са все още имащите какво да доказват Epic Games, които засега изглежда сякаш разполагат с практически неограничени финансови ресурси, които хвърлят във войната с основния си конкурент, стоящ от другата страна на барикадата – Steam.

Освен тези два мастодонта в сферата на електронното разпространение на видеоигри обаче за място под слънцето се борят и още цял куп по-малко влиятелни, но значими играчи, като Uplay на UbiSoft, Origin на EA, GOG на CD Projekt и Battle.net на Activision/Blizzard Entertainment. Отделно собствени електронни „магазини“ имат още и Bethesda Softworks (Bethesda.net), Microsoft, Amazon. Съответно конкуренцията тук е, меко казано, ожесточена, което води след себе си неспирна верига от непрекъснати онлайн разпродажби, намаления и отстъпки.

Не бива да забравяме и една доста солидна трета страна, която охотно се възползва именно от това боричкане между големите играчи в сектора и предлага допълнително още по-ниски и атрактивни цени – така наречените дискаунтър търговци. Това са онлайн магазини, които са един вид посредници (прекупвачи), възползващи се от факта, че непрекъснато някъде в някой електронен магазин има някаква разпродажба или промоция. Тъй като повечето потребители не могат да следят 24/7 подобни инициативи, различни компании са превърнали това в бизнес, като купуват и препродават със скромна надценка подобни заглавия. Отделно част от тях се възползват и от т.нар. регионална ценова политика на големите магазини като Steam, които формират различна цена на един и същ продукт в зависимост от региона. Например игра, която на руския пазар се предлага за 20-30 евро, се продава на играчите в ЕС или САЩ на значително по-висока стойност. Съответно дискаунтърите използват различни средства, позволяващи им да заобиколят тези ограничения, да закупят играта на доста по-ниска цена и след това да я предложат с минимална надценка, но все пак на по-ниска от обичайната пазарна цена в друг регион.

Значим фактор по отношение на РС игралния пазар е и появилата се неотдавна Xbox Game Pass услуга на Microsoft. По същество тя представлява отдавна мечтаният от много хора „Netflix за игри“, т.е. срещу заплащане на скромна такса абонатът за Game Pass получава достъп до огромна библиотека с игрални заглавия, които може да играе неограничено в рамките на определен период (най-често календарен месец).

Макар Microsoft да рекламират шумно услугата си най-вече като ориентирана към Xbox играчите (и съответно като изключително силен коз в разгарящата се конзолна война със Sony), те предлагат вариант на Game Pass и за РС (все пак тяхна е и софтуерната платформа, на която разчитат по-голяма част от игралните компютри в момента – Windows).



Гледаме в перспектива…


В резултат уравнението, наречено „цена на притежание“ за двете ключови игрални платформи – конзоли и РС, през 2021 изглежда по-сложно от всякога. От една страна РС-тата все още предлагат повече изчислителна мощ, но цените им са два, три, а и повече пъти по-високи от тези на типична конзола. Докато с PlayStation 5 Digital Edition и Xbox Series S можете да се сдобиете за грубо 700-800 лева (стига да ги намерите в наличност, разбира се), то едно наистина мощно, модерно геймърско РС спокойно може да ви струва над 5000 лева (и то ако имате късмет да намерите компонентите му на цени, близки до тези, официално обявени от производителите им). Важно е да отбележим също така, че 50 и повече процента от тази цена ще трябва да платите само за видеокартата му.

В същото време след сравнително скромната първоначална инвестиция за конзолен хардуер тепърва ви предстоят разходи за видеоигри. Ако искате да играете най-новите заглавия, и то в деня на излизането им това ще ви струва поне по 150-160 лева на продукт.

За разлика от конзолите РС платформата все още предлага повече и значително по-гъвкави опции, макар че част от тях са свързани с известен риск (визираме покупката на игри от т.нар. дискаунтър търговци).

На полувремето сякаш най-неизгодната позиция от гледна точка дългосрочната цена на притежание изглежда отредена на Sony и техния PlayStation 5. Японската компания предлага (поне засега) най-малко алтернативи на потребителите си и единственият по-сериозен коз в ръкава ѝ са т.нар. ексклузиви – гейм заглавия, които можете да играете само и единствено на PlayStation. Ако шепата им ексклузивни проекти не ви вълнуват обаче, Xbox в момента изглежда по-интересна (и изгодна) оферта най-вече заради услугата Game Pass, която ви гарантира достъп до огромен спектър най-разнообразни заглавия срещу заплащането на скромен абонамент. В момента цената е межди 10 и 14 долара в зависимост от избрания план. Негатив тук е все още слабото регионално покритие на услугата – ако искате да я използвате в България например, ще трябва да правите доста сложни еквилибристики с надеждата да успеете да се „закачите“ за британския ѝ клон, да речем. Официално тя все още не се предлага у нас и не е ясно кога и дали изобщо ще е налична.

На фона на всичко това РС платформата изглежда повече от интересна – въпреки, признаваме, изключително сериозните проблеми с доставките там. Лошата новина е, че те отдавна вече не засягат само най-новите и актуални РС компоненти – в момента на пазара са трудно откриваеми дори видеокарти, дънни платки и процесори от доста по-нисък клас (и от по-старо поколение). Причината е, че ситуацията, предизвикана от пандемията, допълнително се усложнява от подновилата се с нова сила криптовалутна мания. Тъй като в последно време цената на популярни алткойни като биткойн и етериум отново пое в посока нагоре (което всъщност отново е страничен ефект от пандемията, но това е друга, доста обширна тема), масово се изкупува РС хардуер (най-вече видеокарти), който се използва за т.нар. mining (добив на криптовалута).

Това допълнително засилва натиска върху пазара и цените съвсем се изстреляха в космоса.

Ако все пак успеете да сглобите актуално РС на разумни пари обаче, разходите ви по него в дългосрочен план се очертават като доста лесни за преглъщане – едно, заради по-ниските цени на игралните заглавия и, второ, заради услуги като Game Pass.

Една РС система е и далеч по-гъвкава инвестиция – не е задължително да си вземете още днес, веднага най-мощната видеокарта или процесор. Една от традиционно силните страни на РС като игрална платформа е опцията за постепенен ъпгрейд, т.е. добавяне и замяна на компоненти с времето.

Една конзола представлява фиксиран хардуер, който не подлежи на замяна или подобрение от страна на потребителя. И докато за предходните поколения важеше правилото, че подмяна на конзолния хардуер се извършваше веднъж на 5-6 години с появата на нова генерация конзоли, днес пазарната ситуация е доста по-различна.



Още на етап анонс стана ясно, че и двете ключови конзолни компании – Sony и Microsoft, ще предложат два варианта на базовия си хардуер – един за потребителите, искащи най-мощната възможна конзола с максимум екстри (съответно PlayStation 5 Disk Edition и Xbox Series 😵, и един за хората с по-скромни бюджети, склонни да направят компромис с производителността и опциите (PlayStation 5 Digital Edition и Xbox Series S). Ако вземем предходната генерация като отправна точка, не е трудно да предположим също така, че в идните 2-3 години (т.е. приблизително в средата на поколението) ще видим и още по-мощни версии на топ конзолите в момента – нещо в духа на PlayStation 5 Pro и Xbox Series X One.

И докато при едно РС подобен „ъпгрейд на полувремето“ обикновено е свързан единствено с разход за един компонент (най-често видеокарта), при конзолите означава покупка на изцяло нов хардуер.

В крайна сметка както винаги еднозначен отговор в спора „Конзоли срещу РС“ няма.
Ако темата се разгледа в дълбочина, излизат на преден план десетки платформено специфични особености, които натежават в различна посока в зависимост от конкретния потребител.

В случай че търсите максимална лекота на използване и сравнително нисък праг на първоначалната инвестиция, конзолите все още нямат равни – напротив, новото поколение PlayStation и Xbox предлагат дори още по-гъвкави опции и в бюджетния, и в по-високия клас.

РС платформата традиционно води след себе си малко по-комплексни изисквания както по отношение на познанията, които се изискват и очакват от потребителя от гледна точка конфигуриране, инсталация и използване, така и що се отнася до първоначална цена за базовия хардуер.

Тези по-високи разходи обаче до голяма степен се компенсират от по-ниските цени на игралните заглавия и повечето и по-гъвкави опции за покупката им.

На финала това, което е важно, е, че конкуренцията на гейм пазара е по-жива и ожесточена от всякога.