Из "Народно творчество"... Впечатления от Евровизия

Day 6,017, 12:20 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Shadow of Ancho

Никога не гледам Евровизия заради музиката. Първо, защото не съм музикант за да мога да анализирам елементите на някоя песен, и второ, защото Евровизия отдавна се е превърнал в политически и моден спектакъл.
Затова разглеждам текстовете, езика, поведението, облеклата, тенденциите и посланията на песните и изпълнителите. Не че изгледах всички, но ще споделя някои от тях:
Нидерландия и "Europapa" - евроцентристка песен, в която се обясняват в любов към ЕС и във възможността да се пътува без паспорт до Виена, или да се видиш с приятел в Париж. Жизнерадостна, с фалшиво емоционално посвещение до бащата на изпълнителя, тази песен прилича на платен химн, от който Брюксел се нуждае.
Швейцария и "The Code" - тук изпълнителят описва как стига до заключението, че е с нон-бинарна идентичност, т.е. без пол, като използва "магията на операта", Моцарт и други класици. По думите на изпълнителя Nemo, той посвещава песента на цялата LGBTQIA+ общност в Европа. Жалко е, че си попилява таланта, само за да се хареса на модните течения.
Ирландия и "Doomsday Blue" - за мое голямо разочарование тук отново се оплаква "маргинализацията на куиър общностите" и песента е посветена на тях. Изпълнителката "Bambie Thug" e също нон-бинарна личност, изисква да се обръщат към нея с "Те" като местоимение, твърди че практикува вещерство.
Италия и "La Noia" - тук изпълнителката обяснява, че песента й засяга монотонността в живота и задушаващите ограничения на нормите ни за пол. Не знам как при всички тези многовековни традиции в музиката италианците са стигнали до латино поп парче с такива "дълбоки" послания.
Израел и "Ураган"- Новоизлюпената израелка Еден Голан, която е живяла в по-голямата си част от живота в Москва и е представлявала Русия в детско-юношеската версия на Евровизия, сега се представя за украинска еврейка и че е избягала от Русия, заради "антисемитизъм". Нищо, че дядо й е бил почти цял живот в Москва като журналист и е бил дългогодишен редактор в "Съветска младеж". Мирише на държавен проект, но хубавото е, че организаторите намериха топки да я накарат да промени текста, в който имаше препратки за конфликта в Газа.
Украйна и "Тереза и Мария" - Изпълнителките твърдят, че това е религиозна песен, която използва майка Тереза и Дева Мария като символи. Малко ми се струва обидно да слагат майка Тереза до Дева Мария, особено от изпълнител, чийто предишен прякор е бил "Alyona Al.kaida" и се снима в клипове само по гигантски памперси. Двете изпълнителки са попили всички модерности - Альона е боди позитив модел, а Джери Хейл (щото е срамно да имаш славянско име за изпълнител) е веган.
Направо перфектно. Но инак хубав припев.
Испания и "Zorra" - Испанската певица Nebulossa с тази песен възнегодува срещу позитивната употреба на думата, когато е в мъжки род (Зоро), но пък има доста негативно, когато е в женски. Тоест, както тя казва, песента й критикува обществото, което вижда жената в негативен план за всичко. Да си призная, тук може и да се съглася частично, но да се отива до крайност, май вече е досадно и прекалено.
---
Оставям ви сами да си направите изводите за горните песни.
Ако трябва да съм честен имам много по-голямо уважение към изпълнители, които използват родния им език за песните, а не да пеят на английски и да ползват шаблон, вместо местни мотиви. Все пак сме залети от тези шаблони и Евровизия ни дава възможност да чуем нещо различно, да се популяризират други култури и езици, вместо да се подражават модерности и еднаквости.
Затова имам малко по-голямо уважение примерно към сръбския представител Тея Дора, чийто текст е на сръбски и е за местно цвете, което му трябва съвсем малко вода за да "възкръсне" и отново да оживее. Макар самата песен да не е нищо особено и да не ми харесва.
Или норвежката песен, която дори използват старонорвежки и текстът е базиран на средновековна норвежка балада. Макар и текстът да е малко потресаващ и да пропагандира паганизъм.
В крайна сметка Евровизия ни показва много неща - пропагандата, политиката, много лоши, но и някои хубави страни. И накрая печели най-удобната песен.


автор: Неизвестен (но със сигурност хетеросексуален бял мъж с все още здрав според мен разум.)