Паралели

Day 4,520, 04:51 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
Здравейте скъпи Приятели, Уважаеми еСънародници!🙂



В началото на т.нар. епидемия си мислех, че въпросното извънредно положение има и своите положителни черти - че е пътят към самите нас, към семействата ни, близките ни и как макар и частично, ще реши демографската ни криза в бъдеще. 😊

После, с течение на времето, всеки път, когато излизах навън, започнах да виждам вируса сред нас. Не, не онзи с короната, а един друг вирус - вирусът на страха.
Виждах го в очите, през маските, през дрехите дори. Все по - силен и все по – безпощаден. Страх от настоящето. Страх от бъдещето…
Не за самите хора по улиците, разбира се, защото по-голямата част от тях бяха привидно силни, а и вирусът беше все още само по лицата им… Хората се страхуваха по-скоро за всичко, което обичаха.

Не ги виня. Облъчвани са всеки ден и всеки час от страх. 10млн. безработни в щатите. 12661 в България само за първите две седмици от началото на кризата. Очаквани 10% до края на годината и т.н.

Нормално е човек да бъде притеснен. Особено за хората, които обича, но... Знаят ли повечето от тях, че „Страхът се преодолява с Любов.“, а отърваването от него е пътя към свободата и свободното мислене.
Че не страхът за близките, а любовта ни към тях е нещото, което би им помогнало в момент като този?!

Сегашното положение не е нито първият, нито последният път, в който човечеството е изпадало в сходни ситуации и винаги се е справяло. Ще се справим и сега не губейки духа си, запазвайки вярата си…!!!

Точно това е и причината да ви пусна нещо от изминалите години, което се надявам ви накара да се замислите и продължите да обичате и дарявате хората с Любов.


Великият Пушкин:

„♥ Вашето писмо от 19-ти, дълбоко ме опечали. Отново сте подтиснат…
Ей, слушайте: мрачното настроение е по-лошо от холерата, тя убива само тялото, а другото убива душата.
Делвиг умря, Молчанов умря; почакайте, ще умре и Жуковски, ще умрем и ние.
Но животът все още е изпълнен с богатства – ще срещнем още нови познати, ще разцъфтят нови приятелства, дъщеря ви ще порасне, ще стане невеста, ние ще бъдем престарели старци, а жените ни – престарели старици, а децата ни ще са славни, млади, весели… Момчетата ще почнат да се мотаят, а момичетата да сантименталничат. А на нас това ще ни харесва.
Глупост е, душа моя; не унивай – след време холерата ще отмине, ако бихме останали живи, все някой ден бихме били и щастливи…“

(Големият руски поет в писмо до Петр Александрович Плетнев (1792-1865), поет, критик, ректор на Петербургския университет, приятел на Пушкин и пръв негов помощник в литературните му дела.)


„Имало едно време един човек, който минавал през непознат за него град и попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислел колко много деца са починали в този град. Тогава покрай него минала жена от същия град и го попитал защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин:
„В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.”
„А ти колко време си живял страннико?” – попитала го накрая тя.“

Хорхе Букай


Бъдете щастливи!!!





Приятна игра! 😊