Join the new world

30 години напред в бъдещето, насред руините на еСофия....

which fallout is better

- Таблов? Ти си станал.... черен пророк?
- Разбира се - ухили се отново Черния пророк - Когато бот армията се стовари върху еБългария хвърлих всичките си вафли ,сила и легенди срещу нея. Напълно напразно... тя ме смачка. Никога не съм виждал нещо толкова силно. Едва останах жив в този почти мъртъв свят, но години след битката почнах да получавам видения... за бъдещето... и те бяха още по-мрачни...Затова се нарекох "черния пророк"..
- Не е нужно да си черен пророк за тая работа - мрачно отбеляза Грач - От 30 години нищо хубаво не е ставало тъй или иначе. Само смърт и разруха..
- Да, така е - призна Таблов - Но сред всички ужасии, веднъж получих друго пророчество... Че странници от миналото ще дойдат и ще се опълчат на бот армията... ще започнат с нея последната битка... Но минаваха години и никой не идваше.. Тогава се появи едно странно момиче и ми помогна страшно много. То ми каза, че аз трябва да изобретя начин да се пренеса в миналото... и да доведа странниците..

- И защо избра точно нас - обади се Мери - Ние не сме дори воини... А тоя НоуФлай е по-слаб даже и от мен...
- Ей...
- Там е работата - ядосано й отвърна Черния пророк - Не трябваше да сте вие. Надявах се на Солам, Кръстев или друга тежка легенда.. Но да се пътува в миналото е сложно. Трябваха ми няколко години, за да се появя само за минута в света преди Апокалипсиса.. нямах време да намеря никого, затова видях едни младежи и им поръчах да предадат шоколада и шампанското, които изобретих толкова трудно на легендите ни... Но явно тук се е объркало нещо. Поне едната пратка успях да я инструктирам точно да се предаде на Солам.. Защо ти си тук, НоуФлай вместо него?... Той трябваше само да види шампанското, което беше старателно омагьосано от мен да пренася хора в бъдещето, но ти си го видял преди него......

НоуФлай небрежно сви рамене...
- Ъъъ ... да кажем, че от любопитството погледнах какво има в пратката. Е, Таблов щом имаш такива умения, пренеси се пак в миналото и повикай Солам и да почваме битката с тая бот армия.. Или направо да я спрем в миналото..
- Не, не става. Казах ти, трябваха ми 15 години усилия и то за да се пренеса само за минута преди 30 години. И за да направя шампанското още толкова години усилия и труд, а аз съм вече стар. Плана ми се провали напълно... Няма ли никакъв шанс някой друг от Алианс да види шампанското и да отпие?
- Не мисля - тъжно отбеляза НоуФлай - Когато отварях пратката се скрих в килера на Алианс, а там никой не ходи....
- Е, честито.. Тогава ще си останем без никаква надежда тук...


В този миг в тясната стая влезе отново Периня с доста остарелия Олд...
- Док... - започна Периня..
- Казах ти, че не съм никакъв Док. Аз съм Черния пророк, който вижда в бъдещето и има мистични способности...
- Да, да.. Убеден съм че Олда ме лъже, когато играем на шах и табла. Та след като се изфукаш пред новите, не забравяй че имаме събрание на Старческия клуб. И ще следиш дали Олда не лъже... защото преди малко ми обясняваше как било нормално да има четири топа и две кралици, а съм сигурен, че това не е така...

На Едуард явно този разговор не му беше интересен..
- Ами ако ние тримата се изправим срещу бот армията..Ако аз, Мери и тоя НоуФлай сме хората, които трябва да проведат последната битка...
Тук всички възрастни избухнаха в неудържим смях..
- Ти шегуваш ли се? - отбеляза Олда - Знаеш ли колко силен бях преди 30 години. Колко споделени акаунти имах, колко хиляди вафли, злато.. И всичко в един миг се изпари. Имах план да използвам всичките си акаунти срещу бот армията.. И още в началото на битката те ме нападнаха.. самия мен. Защото аз вече не ги контролирах... Повелителят беше ги обърнал срещу мен, а аз дори не видях лицето му...
- Повелителят?
- Ние не знаем кой е той - включи се и Грач - Но когато бот армиите се обърнаха срещу нас и избиха почти всички, не са го направили ей така ... някой ги е контролирал. Никой не знае кой ... затова просто го наричаме "Повелителя на бот армиите". Но съм сигурен, че той не е бот, човек е като нас.

На НоуФлай това бъдеще изобщо не му харесваше. Той се обърна пак към Таблов:
- Значи почти всички са мъртви, а дори не знаем кой ги е убил. И ще си останем тук... пренесени и не можещи да мърдаме..
- Не е толкова лошо. Като се замислиш тук може да се живее бедно, но поне ще живеете... Иначе щяхте да останете в стария си свят още месец-два, но после бот армията щеше да ви убие заедно с почти всички останали. А е тъжно да умирате млади. Направих ви направо услуга като ви доведох тук ... Но забравете за всякакви битки с бот армията. Ще умрете за секунда. Живейте си тихо и кротко като нас...
- Събираме се в старческия клуб всички живи българи и играем шах - усмихна се за пръв път и Грач - Елате и вие и без това няма какво друго да се прави в тоя свят .хахах... И внимавайте, че Олда наистина мами понякога.

НоуФлай, Мери и Едуард се отправиха натам заедно с другите, но през цялото време се чудиха кой беше този мистериозен повелител на бот армиите... или пък коя беше тя....

Някъде другаде в обширна зала с позлатени стени...

Тя се чувстваше великолепно. 30 години бяха минали откакто беше избила почти всички живи хора. И оттогава й беше толкова скучно. Можеше с лекота да избие и оцелелите, но те бяха толкова жалки, че това не би й доставило удоволствие. Но най-после нещо интересно се задаваше..

- Повелителко - извика я един от слугите й - Някакви странници са дошли... от миналото преди да вземете властта. Онзи смахнат Пророк ги е повикал
- Знам - усмихна се тя - И какво според теб трябва да правим с тях...
- Ами... да ги избием, разбира се...

Но след това слугата й падна мъртъв с удивителна лекота.. тя го убила просто с замахване на ръка...
- Грешен отговор. Да вземе да питам и домашния си любимец за мнение... Е, Плато какво мислиш?

Тя се обърна към една бутилка. В нея се виждаха очертанията на отчаян белобрад старец, който сякаш бе живял хиляди години в мъка.. Отдавна бе престанал да се бори.

-Убий ме най-после и да свършва това- едва успя да пророни Плато - Убий ме, както уби Лиляна и Колин... защо ме държиш 30 години в тази бутилка?
- И после кой ще ме забавлява ако те убия, старче?...Не съм толкова милостива, че да се отървеш само със смърт. Избих цели народи.. Но удоволствието беше еднократно, а после скука...Затова трябваше аз отново сама да си направя света интересен. И виждаш ли как го измислих? Да доведе хора от миналото.....
- Ти?
- Ама разбира се? Кой даде мислиш сила на онзи Таблов да се пренесе в миналото. Аз. Кой му помагаше да изобрети онова шампанско. Пак аз. За да ми докара интересни противници... Е, той успя да докара доста скучни.... Някакъв идиот дето се е кръстил НеМуха? ...Не ми е интересен и ще го убия бързо.... Но виж двойката англичани са интересни. Влюбени са. Ами ако убия момчето, а момичето оставя живо... ще гледам с удоволстие как тя ще страда цяла вечност..... И после отново ще "помогна" на Таблов да ми докара хора от миналото .. онзи Солам и другите... и после и тях ще прикова в някое скъклено шише да ми правят компания.. завинаги..
- Ти си чисто зло - пророни отново Плато
Страшна усмивка се появи на лицето й.
- Разбира се, че съм. Но вашият свят беше порочен и преди мен. Бот армии, споделени акаунти, скриптове, бот ферми ... аз само довърших всичко. Но не унивай Плато.. нали искаме да е по-интересно? Мразя да печеля винаги с лекота. Затова сега те пращам при тях...при онези странници..

И тя само замахна отново с ръка. Стъклото на бутилката се пропука за пръв път от 30 години и Плато беше освободен... той не можеше да повярва..

- Пускам те да отидеш при странниците и да се опиташ да им помогнеш. Опитайте всичко, което ви хрумне, опитайте някак да ме спрете... накрая аз пак ще победя, а вие ще страдате цяла вечност.. Аз, Повелителката на бот армиите..

Следва продължение...