еБългария след апокалипсиса - първа част.

Day 4,206, 08:48 • Published in Bulgaria Bulgaria • by NoAncho11
Ден 4206, еСофия, Централата на Алианс...



Новините от страната не бяха добри. Вражеските армии на АнтиАстерия разоряваха плодородната българска земя. София - столицата бе под обсада. В тези мрачни времена, в централата на Алианс имаше малък повод за радост. Бяха спечелили изборите за Конгрес и станаха първа сила. Разбира се празненствата бяха скромни по този повод. Пък и Ръководството на Алианс нареди да не се харчат излишно и без това тъй оскъдните средства за храна и напитки.

НоуФлай се опита да се въздържи от обичайното си желание да подслушва и изобщо да разследва тайните на партията. Не бе времето за това.... пък и не искаше да свърши пак в подземията. И без това мъчителките бяха станали повече в последно време.... твърде много...

На вратата се почука. Красиво непознато момиче носеше някаква пратка...
- Хей, това е лично за Солам? Къде е той?... - попита то
- Аз ще му го предам, не се безпокой...
- Добре, но не отваряй подаръка и не го показвай на никой друг... трябва лично той да го отвори и лично да го види пръв... Такава заръка имам.
- Ама разбира се, че няма... ще му го предам непокътнато.

НоуФлай изчака момичето да си тръгне. И той знаеше, че това е грешно, но изкушението бе твърде голямо. Какво ли имаше в пратката... само да надникне леко. Хм.. скучно... позлатена бутилка шампанско. Очакваше нещо много по-интересно.. Но на шампанското имаше надпис - "Не трябва да пиеш от това.. Но изкушението ще те победи"....

Разбира се, виждайки такъв надпис само пълен идиот би си сипал. Може би дори не бе напитка, а нещо друго ...Трябваше просто да го занесе на Солам и да му обясни.... внезапно НоуФлай изпита неудържимо желание да отвори бутилката. Да си сипе...Сякаш това беше каузата на живота му, той не живееше за друго, а само да опита от това шампанско... С разтреперени ръце го отвори... Отпи..
И в следващия момент припадна....

Събуди се в различен свят....

еСофия лежеше в руини. Цялата. Не можеше да се види никаква здрава сграда..никакъв жив човек дори. Всичко бе разрушено.. Осъзна че и централата на Алианс я нямаше, а лежеше насред останките й. Сякаш бяха паднали хиляди бомби..

- Кой си ти? - прошепна някаква фигура - Трябваше да е Солам... Ти не ставаш...

НоуФлай се обърна, но нямаше никого. Започна да се отглежда в руините. Няколко часа обикаляше в бившата еСофия .... Нямаше храна, нямаше вода.. Изруга от яд..

- Не е хубаво да се ругае... Трябва да преодолееш гнева момче - изхили се някой..

Беше доста стар, но на НоуФлай му се стори някак познат...
- Какво се е случило? И кой си ти?
- Важно ли е? .. Добре де, викат ми Периня...
- Перин ли? Ама аз те познавам... веднъж ме наруга, но тогава беше млад...
- Объркал си се, пък и не те помня .. И не ругая никого от много време.. от 30 години разбрах, че е безмислено..трябва да се отнасяме с уважение и респект към всички хора. Когато се случи Апокалипсиса го осъзнах.....
- Какъв Апокалипсис? И какво се е случило с Алианс, с еСофия.. и с всичко останало?
- Алианс? Имаше една такава партия ... да, аз не я харесвах, даже я тролех.. хах, какви спомени ме заливат само. Ти май си много объркан...но има и други такива като тебе, ще те заведа при тях. Все едно падате от небето..

Периня го поведе към малка сграда насред руините. Тя сякаш дори беше цяла.. Влязоха в единична стая вътре. Там се беше разположил един коцукащт старец и двама младежи - момче и момиче.

- Още един, дето говори странни неща, като тия двамата англичани. Поеми ги Грач, аз имам друга работа...да играя табла с приятеля ми Олда... мисля си че, мами напоследък...
Грач ли?
Преди да каже каквото и да било, двамата младежи взеха думата... говореха български , но с акцент..
- Здравей, аз съм Едуард.. викат ми Еди.... гаджето ми е Мери...Но и ти не помниш последните 30 години нали?
- НоуФлай... да,бях в централата на Партията ми, отпих от едно странно шампанско.. и се озовах тук..напълно неочаквано...
- Ние просто бяхме на екскурзия в еБългария... - взе думата и Мери - Някакво дете ни продаде шоколад, решихме че не е нещо особено.. Но само като го разопаковахме, сякаш паднахме в хипноза ... и като го опитахме се озовахме насред руините на хотела ни...

НоуФлай погледна мъжът, който познаваше..но като много по-млад..
- Хей, Грач - аз те познавам. Описах цялото ви еПриключение... не може да ме помниш?
- Помня те много добре... но ти си мъртъв... НоуФлай
- Моля?
- Явно трябва да почна отначало разказа... Преди 30 години АнтиАстерия доминираше с бот армиите си, основно тези на Лиляна... Астерия губеше масово...
- Това го помня много добре...
- Тогава лидерите на Астерия решиха, че единствения начин да се противопоставят е да направят своя бот армия. Дори Плато даде съгласието си, за да има баланс. И тъкмо когато тя беше готова и беше пратена срещу ботармиите на АнтиАстерия.. Нещо се случи. Двете бот армии не се сблъскаха, а се обединиха... в невероятна сила. И се насочиха против нас, живите хора.. след това убиха лидерите на Астерия и АнтиАстерия. Плато се опита да ги спре, но сам падна в битката, заедно с Лиляна, Колин и много други... След това бот армията се стовари върху еБългария и виждаш какво ни причини.. Ти бе убит, заедно с цялото правителство и Конгреса... Малцина оцеляха.. и те вече не бяха същите.. промениха се завинаги... виждаш Перката... И оттогава Бот армията доминира всичко. Оцелелите се крием в тези дупки..


НоуФлай не знаеше какво да каже...
- Значи това е бъдещето.. Но аз съм жив и съм тук...
Внезапно в малката сграда влезе още един мъж. Беше целия облечен в черни дрехи , а усмивката му бе налудничава...
- Не, не си жив .. - ухили се той- а изпратен. Но не трябваше да си ти, а Солам. Същото и с тези англичани... шоколада изобщо не беше за тях, а за някои от тежките ни легени като Олда, Кръстев или Маскето...нещо се е объркало с плана ми... и какво ще ви правя такива слабаци... Как с вас ще променим историята?

Значи това бе фигурата, която НоуФлай бе видял първи сред руините на еСофия...
- Ти пък кой си?- попитаха го Мери, Едуард и НоуФлай едновременно...
- Хахха... От 30 години ми викат пророка.. Черния пророк.... А преди това ме наричаха Таблов....

Следна продължение....