Join the new world

От автора - да, това е за конкурса "Мастиленият Лабиринт", все пак, кептана на отбора даде темата този път, нямаше как да не го уважа и да напиша нещо, за което се вдъхнових, докато си цъках Еф-19-ката на ДОС-овски емулатор(най-добрите игри правеха едно време, ей...) Та така, опитах да го направя по-забавно и всяка прилика с каквито и лица и събития е случайна колкото изненадващ футболен резултат от ключов мач.



"Възвисение"
-Наистина ли вече знаете къде искате да ви възвисим? Та вие едва сега умряхте...
-Ами, разбира се, цял живот съм го планирал, а и ти току-що ми съобщи, че мога да посоча КАКВОТО СИ ПОИСКАМ.
-Да, така е. Изборът ви е напълно свободен, но значимостта и степента на избраната позиция ще определят доколко ще се ровим в изминалия ви живот, за да решим, дали я заслужавате. При отказ, ще ви се наложи да направите друг избор, или ще ви посочим алтернативи.
-Ха, ни-и-и-икакъв проблем, 100 про ще го мина.
-Ами добре, Георги, обявете си желанието...

*Времето спря. Уютен, етереален офис с изглед към няколко преплитащи се галактики в колизия. Зрелищна гледка (ама, все пак, давам най-доброто на служителите си). Една от многото ми асистентки разговаряше с един от многото новопостъпили за възвисение след смъртта си. Намирах за разточителство да се заличават съзнанията в моята вселена и затова дори на най-основните форми на разум им се предлагаше рециклиране по техен избор. За мое разочарование, много малко хора стигаха дотук /Забележка към себе си - да смъкна летвата още малко, ама по-късно/. Някои случаи дори забавляваха с креативност, други.........не чак толкоз. Повечето просто искаха да се преродят от срещуположния пол, че да си се пипат...брей, кооооооолко оригинално, как ли никой досега не се е сетил за това...Даже не си даваха сметка, че няма да имат спомени и ще си носят избраното цял живот...докато пак дойдат тук и отново изберат същото. Е, пф, хм, цената на необмисленият избор, предполагам. Едно момиченце пожела да бъде котка. И беше. А и още е. До ден днешен седи в дома на мастит мафиотски бос и по цял ден слуша заговори за убийства и грабежи, без дори да може да ги осмисли. И по-зле можеше да е... А един маняк поиска да бъде танк. Мдобре, произведоха го...... и след това го бракуваха, поради производствен дефект. Въйййй, сори брат, малшанс. А и понеже нямаше съзнание този път съвсем се затри от вселената. Другият път пробвай да помислиш, преди да избираш. Оф, да, я да го видим този хубостник какво ще иска...*

-Ами добре, Георги, обявете си желанието...
-Администратор на вселената 🙂
*?!*
-!...Георги, осъзнавате ли какво означава това?

-Абсолютно, нещо като "Директор на водопад", ама по-престижно. Кифлите много връзват на такива. И няма да ми се налага да правя нищо по цял ден.

-Ами всичките тези отговорности!?!? *Асистентката ми бе видимо притеснена. Знаеше, че по протокол трябва да удовлетвори всяко желание, ако не се намереха причини да не го направи, и тогава бъдещето и щеше да зависи от седящият срещу нея, който тогава би могъл да я заличи на момента. Хм, да призная, рядко се намираха претенденти за стола ми...Наистина трябва да поработя върху правилата...някой ден.*

-Ха-ха-ха ка-а-а-акви отговорности, бе, моме? Земи се огледай малко, хаос и безпорядък навсякъде...
*Хей, това са си МОИТЕ хаос и безпорядък, сам съм си ги оставил да се образуват от малки без да се намесвам*
...Като гледам, тоз, сегашния се е скъ-ъ-ъсал да организира нещата. Всъщност, ти каква се падаш на шефчето, как се уреди тук? Колко ниско трябваше да паднеш за тази позиция? На колене, или по-надолу...?
*Ей, тоя почва да нерви...*
-А-а-а, Георги, моля ви, дръжте се на по...

-Дръжте се, бля-бля... ДРЪЖКИ. Виж, с'я, знам добре какво искам, настоящият админ е пълен галфон, дето не прави нищо смислено, и не го харесвам. Не харесвам и вашата работа като кофти джинове-прецаквачи. Ако си бях пожелал да съм най-богатият и известен в държавата си щяхте да ме направите най-малко бедният в най-бедната държавица само за да си угодите на смотаното чувство за хумор. Затова преглеждай каквото искаш, нямам нищо за криене, и това е желанието ми.

*ГЕОРГИ, ИЗНАГЛЯВАШ...оп, това го произнесох на гръмоглас*

-А-а-а това сигурно е безхаберният пън, отговорен за тази помийна яма. Здравей и на теб, шефчето, жежко ли ти стана? Притесни се, май, а?

*Ни най-малко. Първо стани шеф, тогава се дръж като задник. Виж, колко добре ми се получава на мен. И ако продължиш да ме дразниш, ще ти разбъркам живота и направя за смях. Все пак АЗ пиша тази история, не ти.*

-Малииии, голям праз. Давай, и двамата знаем, че си поредният неграмотник на висок пост с връзки. Каквото и да направиш пак ще си останеш прост. И вселената ти ще е тъпа и смотана. На мен ми е все тая...
...
///////////////////////////////////////////////////////////////////
*Кокшуър(англ. "Cocksure": наперен и самоуверен по арогантен начин) Жоро Манафа се облегна и зачака асистентката да прегледа събитията от изминалият му живот.*
-Такааааа, до пълнолетие сте били "гаменче", не сте учили много, бягали сте от часовете да пушите в градинката и сте джобили по-слабите хлапета в квартала...

-Е, и? Дотук съм 10/10 и в пъти по-добър от сегашния *великолепен* админ...

-Мхммммммм, след приключването на средното ви образование не сте работили няколко години и не сте били от полза за никого...

-Няма такова нещо! Бях на пълен 16-часов работен ден като "безработен". Това е супер опасна и рискова професия в моята страна. Постоянно трябва да си си до телефона и нащрек за пишман работодатели-използвачи. Я си го изтървал, я е прецакал някого другиго.

-Разбирам, били сте в трудна среда... Но тук виждам, че сте били и лош човек, развалили сте сватбата на Леяна и Кольо...

-Никой нищо не е развалил, тия и двамата бяха отявлени досадници и направиха грешката да ми поканят семейството. Бай Кольо си му викахме в квартала Ел Маймун, щото си беше типичната горила мутра-паралия и избиваше бая комплекси...понякога дори гъстонаселени такива. Чудя се как не го арестуваха, ама тя таз, наш'та полиция...
Все тая, за Леяна даже не ми се говори. Много ни мразеше всичките, винаги ни правеше мръсно, постоянно беше вкисната. Всъщност, тя, май, празнува само на Никулден...?

-Момент *асистентката се заразлисти из досиетата*...Хммм тя не е родена, ахъм, няма повод да празнува на Никулден...

-Кой, тая скумрия ли, бе????! Ха! Да им се изтропам на сватбата си беше услуга към човечеството.

-А! Тук има информация, че сте били пилот от американските ВВС?!?!?! Но как...?

-Ех, нищо работа. На бащата му писна да кисна в нас и да цъкам ряпата до безбожие, а нали бях синче на дипломат, ме пратиха на обменна програма за военен пилот в САЩ.

-Просто ей така?

-Ем, да? Какво изненадващо има?

-Ами всичките сертификати, тестове и тренировки?

-Баааа, те са за балъците, нищо което да не може да се заобиколи с пари. Даже при приемането на кадри преварих някакво амбициозно зверче-зубърче, сещаш се, от ония, дето са виждали самолет само на картинка. Бил си бил взел всичките изпити с отличие и си мисли, че всичко му е в кърпа вързано... Е, добре дошъл в реалния свят, смотльо. Хаха, така се беше депресирал, че сигурно си е прерязал вените някъде след това.

-Лошо, Жоро, лошо... Така не се прави...
*Бърз поглед по-напред във времето предизвика у нея изражение на изненада*
...Я! Още на първата ви мисия сте бил свален от вражески сили. Но пък сте оцелял... И сте били заловен!




-А, да, нямах голям късмет тогава, случва се и на най-добрите. Но пък бях мотивиран. Казаха ми, че ще пускам бомби по "лошите", а аз много обичам да гърмя по лоши. Бях роден за тази работа. Летях си гордо и високо, и някакъв смотан радар да има наглостта да ме засече. МЕН! С великият ми модерен американски самолет. То да беше само това, ами и няколко други самолета ме преследваха, сякаш не мога да си летя, където аз искам. Докато търсех бутона "изтрепи всички" без да искам съм пуснал някакъв парашут и той затлачил един от самолетите зад мен и така го свалих. Майстор, а? Ама от тъпия радар залетяха едни ракети и трябваше да катапултирам...

-Ааааха. Забелязах, че самолетът ви е паднал и се разбил в джамия. Това е добре. Техният бог е в лоши отношения с нашия администратор, с това си спечелихте малко червени точки. Може би дори и едно печатче "пчеличка". Така им се пада, като не ни се отчитат. А как се измъкнахте от затвора?

-Супер лесно. Стандартна обмяна на затворници между държавите. Едните пускат няколко от най-некадърните си пленници в замяна на няколко от най-некадърните пленници на другите. Чист късмет, че покривах критерия.

-И какво стана после?

-Е как какво? Прибрах се, колегите не бяха особено доволни, но пък ме наградиха за полуизпълнението на тренировъчната ми мисия.

-Ама това е било просто тренировка?!?!!!

-Да, трябваше само да прелетя през няколко пункта. Е, може и малко да съм се отклонил някъде, сега, във въздуха не е като да има пътища и пътни знаци...

-Добре, добре, добре, добре, добре. От видяното дотук разбирам, че имате нужните качества за могъщ ръководен пост, но за пълен вселенски администратор, не ви достигат точки. Ако бяхте успели да разрушите още храмове на някои от вражеските богове, щяхте да имате шанс, но засега имате квота само за планетарен бог на планета по избор.

-Дей-ба, знаех си, че не трябваше да пускам всичките си бомби по фабриката за акордеони...


*И така, Жоро Манафа бе възвисен като бог на планета, обитателите на която си го представяха като могъщ, напомпан и достолепен старец, какъвто той никога не е бил, но пък това им се връзваше с представите за мъдър и силен повелител. Жоро не им остана длъжник и изобщо не обръщаше внимание на молитвите им, което впоследствие породи атеизъм и апатия на планетата. След време той стана като останалите богове от местен клас, и само наблюдаваше какво се случва по зачислената му земя, без да го е еня за никого там, защото чувствата му бяха взаимни с тези на обитателите. Поуката, мили деца, е, че за да сте босове, трябва да сте задници, но да се показвате като такива само и единствено, след като ви назначат...*

***МЛАДШИИИИИ!***
***ЗАЩО ОЩЕ НЕ СИ СИ ПОДРЕДИЛ ВСЕЛЕНАТА?***
*Оф, тате, само да изгледам още един цикъл на сътворение и почвам, обещавам!...*
...
...
...
Дъ Енд.