Join the new world

Непредвидени Последствия

Част Втора

Корабите от двете армии се трупаха, един след друг при Мариановия Проход. Ожесточена стрелба съпътстваше всяко движение, всяка маневра. В рамките на няколко кратки минути бяха изстреляни десетки хиляди ракети, стотици хиляди снаряди и милиони лазерни снаряди. Нито едната, нито другата страна можеше да установи контрол над важната процепнатина в астероидния пояс. Бойните станции на защитата поразяваха вражеските кораби със страховита точност и прецизност. Огромните им лазерни оръдия не щадяха дори останките им, всичко биваше взривено и разтопено от огромната концентрация на енергия и топлина в лазерите. Фрегатите, крайцерите и унищожителите безспирно маневрираха - тук напред, ту назад, ту настрани и се обстрелваха през астероидната стена разделяща двете армии. Защитата беше люта. Атаката - жестока. Вълна след вълна. Рейвънските флотилии не оставяха и секунда спокойствие, секунда мир и тишина в редиците и сърцата на пипърските си противници. Умните им ракети направлявани от подобен на ИИ интелект, но с доста по-ограничени способности и малобройни възможности и функции, успяваха да преминат непокътнати през астероидната стена и нанасяха тежки щети по отбранителните флотилии. Два отряда от пипърските редици се опитаха да превземат Мариановия Проход - два пъти разгромени. Седем пъти рейвънските кораби се опитаха да преминат през процепнатината - седем пъти бяха отбити. Мястото на тази лютка битка потъна в гъст прах, мъгла и разкъсан метал, титан и космически камънак. Мястото бе осеяно с останките на унищожените кораби. Самият Марианов Проход бе задръстен от множеството разбити отряди и кораби опитали се да преминат през него, а от ударните вълни на снарядите, ракетите и бомбите, както и от експлозиите на корабите - астероидния пояс започна да се разкъсва. Космическият камънак, който стоеше като непробиваема стена разделяща два люти противника започна своя собствена атака. От суматохата на битките, астероидния пояс бе размърдан, а астероидите запратени хаотично да се реят из пространството. Те удряха както пипърските защитници, повреждайки цели бойни станции и унищожаващи по-малки кораби, така и рейвънските нападатели, чиито щети бяха повече от пипърските. Това се дължеше на по-силният корпус, по-добрата нано-обвивка и по-развити щитове на пипърските кораби, неща с които флотилиите на Рейвън не разполагаха в такъв вид и толкова развит вариант. Полесражението стана толкова непрогледно и непристъпно за големите кораби и на двете армии, че те бяха принудени да прибегнат до използването на совалки и звездни изтребители в опит да превземат това важно пространство. Хиляди изтребители, с хиляди смели и достойни пилоти и синове на отечества и от двете страни се впуснаха на сляпо в тази жестока битка.
Обстрелваха се с лазери, преследваха се с ракети, примамваха се в капани, разбиваха се в астероиди...
Никой не можеше да вземе надмощие в тази битка. И двете страни на Мариановия фронт бяха изпаднали в патово положение. И двете страни не можеха нито да напреднат, нито да отстъпят. Хаос - хаос и смърт беше редът на денят!



***

Не такова беше положението на левия фланг, където Бялата Мъглявина служеше добре на защитниците. Рейвънските орди нападаха устремно и се спускаха без капка подозрение и внимание в този огромен галактически облак, който не само намаляваше видимостта, но и объркваше сензорите и детекторите на радарите им. Тук пипърци бяха в свои води. Познаващи до съвършенство този терен и приспособени с точно за такъв тип битки техника - те атакуваха внезапно, поразяваха стотици от вражеските изтребители, повреждаха десетки бойни кораби и отблъскваха хиляди вражески единици. Човек наистина не знаеше откъде идваше всичко това. Пред теб - мъгла. Над теб - мъгла. Отстрани - мъгла. Зад теб - мъгла. Радарите - тишина. Бойните ти другари са до теб, летящите успоредно на теб в този миг - в следващия тях ги няма - останал си само ти. Изведнъж - атака. Безмилостна, жестока, безкомпромисна контра-атака на смелите пипърски пилоти, кораби и бойни станции поразяват другарите ти, корабите ти, флота ти.
Ирис, който се намираше точно в тази мъглявина бе оборудван със свръх-мощните земя-космос ракетни и лазерни установки, които засичаха и поразяваха цели на разстояние хиляди километри извън орбит. Тук, на този фронт, планетата Ирис, нейните защитни сили и разположените тук флотилии даваха най-силен отпор и създаваха най-големи поражения и проблеми за рейвънските нападатели.



***

В останалата част от фронта по цялото продължение на граничната зона на Орионският Рог положението варираше. В някои части рейвънските нападатели печелеха територии и битки, навлизаха все по-дълбоко в пипърската територия, в други части пипърци задържаха нападателите и те губеха устрема си, в някои случаи пък пипърци тръгваха в контра-атака и отблъскваха врага напълно от своята територия, дори навлизайки в неговата. Това положение обаче не можеше да се задържи твърде дълго. Съотношението в силите беше потискащо за защитниците. Врагът ги превъзхождаше не толкова по качество на техниката, което несъмнено беше в полза на Пипър, колкото в огромното си количество на армиите си, които непрестанно прииждаха от недрата на рейвънският космос. С тези размери на войска, с този непрестанен приток на нови подкрепления и сили, с тази ожесточеност на атаките - не можеше да става въпрос за нищо друго освен за мащабна - пълна инвазия над Империята на Сдружението на Пипър.



***

Интересно и странно бе положението на десния фланг на отбраната при планетата Апис. Разбира се, на същия този фронт, но доста по-встрани се разразяваше също толкова гореща битка както и навсякъде по останалия фронт, но в околиите на Апис всичко беше спокойно. Един-единствен отряд от малко над 200 леки крайцера при това, дори не и цели бойни кораби, се рееха хаотично в посока на планетата. Те не стреляха по прелитащите покрай тях ескадрони на Арейт Бърз, нито пък отговаряха на опитите за контакт с тях, които отрядите на същия (Арейт Бърз) правеха. Повърхностен Байпас нямаше да разреши атака над тези кораби докато мисията на асовете още течеше. Те, за тяхно собствено учудване, успяха с лекота да свършат първата част от задачата си - обезвредиха и обездвижиха 45 вражески кораба - нямаше как да успеят да спрат цялата тази флота, макар и малобройна. Останалите, които все още кретаха към Апис бяха поверени на ловките умения на планетарните защитници, които трябваше да "арестуват" един вид тези чудни и неканени гости. Сега оставаше трудната част - асовете трябваше някак да успеят да се скачат с обездвижените вражески крайцери и да влязат на абордаж в тях. Системите на вражеските кораби бяха различни и ортодоксалното скачване изтребител-кораб беше невъзможно. Затова и се взе решение скачването да се случи през пробойните в корпусите на корабите. На всеки ас бе наредено да се групира в определената им бойна единица (обикновено от по 5-6 изтребители) и да нахлуе в леките крайцери. Пръв да стори това беше Арейт Бърз и неговите бойни другари. Те локализираха голяма пробойна в един повреден и стар модел лек крайцер, който бе изостанал от другите от групата си и тънеше в мрак. Идеята бе, тъй като пробойната беше доста голяма, изтребителите да влязат в кораба през нея - един по един, нещо което бе напълно възможно имайки предвид и вътрешните щети на крайцера от това, което бе предизвикало пробойната - имаше достатъчно пространство за няколко звездни изтребители спокойно да влязат и кацнат там. Маневрата мина без особени затруднения. Пръв влезе Арейт Бърз, след него Огнен Ас, който бе и негов добър приятел, последвани от Айрън Харт, Круд Ловки, Бързо Зрение и Лек Ангел - всеки получил името си благодарение на качествата, които е проявил по време на служба.

***

Вече на борда на този странен и вражи кораб, всичко изглеждаше да е според очакваното - пробойна, тишина, мрак. Нямаше никой, системите в това отделение на крайцера бяха повредени от удара причинил пробойната. Това не представляваше проблем нито притеснение за асовете, които имаха опит с подобни ситуации и знаеха, че когато влязат навътре в кораба, то всичко ще е функциониращо и те щяха да се възползват от това.

***

-"Тук Арейт Бърз, вика главно командване. Вътре сме. Започваме операция Троянски Кон. Край."

-"Тук главно командване - Повърхностен Байпас. Разбрано. Насочете се към мостика на кораба. Това е типичен модел за рейвънски лек крайцер, така че мостика трябва да се намира в най-предната част на кораба. Край."

***

Шестимата асове се насочиха към предната част на кораба. Пред тях блокирали врати. Проблем лесно решим със слаби експлозиви. Вратите се разпарчетосаха, а останките им се разхвърчаша настрани. През димът от експлозията асовете преминаха бързо и поеха напред по главния коридор. Интериорът на рейвънските леки крайцери не беше сложен. Цялата им конструкция, както и на всеки друг рейвънски кораб беше фокусирана върху улеснения достъп до всички палуби, платформи и помещения. Навсякъде имаше различни врати, различни станции, каюти, палуби, стаи. Минавайки през цялото туловище на крайцера групата стигна и до една вътрешна площадка. Асовете се разпръснаха - всеки търсеше пътя към мостика. Изглежда мястото беше блокирано - улица без изход, Портите - блокирани, коридорите - барикадирани. Странен мирис се носеше из въздуха. Зелено-кафява мъгла, малки жълти, леко блещукащи точки. Осветлението не работеше тук. Взе се решение всеки да се групира и да поеме по трите различни пътя - площадката се разделяше на три - един вляво, друг вдясно, третият - централно - напред. Имаше и голям коридор, но той беше барикадиран от аварийни порти от дебел метал. Очевидно ставаше въпрос за локдаун на площадката, така че малките експлозиви нямаше да свършат работа срещу големите аварийни барикади.

***

Поехме напред. Следвайки дългия и тесен коридор, само напред. Трябваше да се действа бързо и не щадяхме сили, а тичахме колкото краката ни държат. Не можеше да не ни направи впечатление празнотата, пустошта, тази дълбока тишина, в които бе изпаднал целия кораб, а още функциониращ, всичко сякаш току-що обитаемо. Каквото и да ставаше тук - не беше на добре. Цялата работа миришеше на диверсия. На хитра маневра за заблуда, или за унищожение.

Колко грешахме!

Вратите в края на коридора несъмнено бяха входа на мостика, дори на чужд език се разбираше какво е предназначението на това, което е зад тях - подобни символи, окраски, орнаменти нямаше да бъдат просто на всяка врата или всеки портал.

Това, което ни чакаше от другата страна - ужас.



-Следва продължение...[/b]