Join the new world

„ Дори когато се разболях безнадеждно, зелените ми приятели не ме изоставиха. Шаманът дойде и запя нещо като предсмъртна молитва. Беше загрижен. Дланите му ми говореха, че щял да пита дърветата. Чуден човек! Човек? Какво е определението за това? Не станах ли един от тяхпрез тези месеци? Или в мен има още зрънце от жестокостта на завоевателя?...”
Из дневника на Турел
Събудих се на сутринта от трелите на птиците и мелодичните гласове на туземците. Трудно ми беше вече да ги наричам така, докоснал се до странния им начин на живот. Гордостта на галактическия пътешественик и ерудирания учен се изпаряваха, заедно с вдигащата се утринна омара.
В хралупата влезе моят спасител Ику. Той ми подаде купа от черупката на някакъв плод, съдържаща ароматна каша. Как да е, изгълтах закуската си без лъжица.
Излязохме навън и се присъединихме към шествието на племето.
- Къде отиваме?- питам шамана, жестикулирайки с ръце.
Той прилепва длани към главата ми.
- Оказва ти се голяма чест. Поканен си при духовете на дърветата...
Всички поеха мълчаливо. Каква ли беше сакралната им тайна?
х х х
„ И ако има смисъл в цялата тази история, той не е с какво се хранят кимерианците, каква кръв тече в жилите им, а за духа. Защото духовете са пламъчетата на галактиката.”
Из дневника на Турел
Стигнахме една поляна, в края на която имаше могъщи дървета. Труповете на трима от племето бяха положени между издаващите се корени.
Кимерианците се наредиха в полукръг и запяха тъжна песен.
Корените сами се пресегнаха и поеха в недрата си убитите от земляните...