Join the new world

Битката продължава вече 4 часа. По цялата линия Ирис-Апис:579 ехтят снаряди, лазери, ракети и бомби. Мариановия Проход при Рейк е непроходим, астероидния пояс разпръснат, хаосът пълен. Левият фланг при Ирис е вече тих, Бялата Мъглявина е под пълния контрол на пипърци - рейвънци са се отказали да продължават нападението си тук. Десният фланг е тотално пробит. Защитните групи и флотилии отстъпват в пълен безпорядък. Бойните станции при Апис са изоставени, задните линии на защитата опразнени, повредени или по-бавни кораби биват зарязани, а главните групи и единици с пълна скорост се движат на запад, опитвайки се да избягат от Орионският Рог колкото се може по-скоро. Комуникациите с Апис са оскъдни, глухи и неясни, Когато се получи сигнал - веднага изчезва. Единствено SOS сигналът идващ от Апис е ясен. Фронтът на повечето места пропада. Рейвънските джетове вече достигат в дълбочина пипърската територия . Няколко слънчеви системи са вече под рейвънски контрол. За да забавят рейвънското настъпление главният администратор и адмирал-стратегът упълномощиха Повърхностен Байпас да поеме директен контрол над всички флотилии, станции и планетарни системи. Тази маневра веднага даде известен превес над рейвънските нападатели, но няма да бъде достатъчна за да отблъсне инвазията. Имайки предвид бързите темпове, с които Пипър губеше територия, то Повърхностен Байпас трябваше да прегрупира наличните сили за да съхрани останалите налични флотилии. Единствено Пета флотилия не отговаряше. Ясно беше,че дезертират. Нямаше време за спирането й, и арестуването на подбудителите на този позорен акт. Беше настанал отчаян бой.

-"С такова темпо на инвазията ни остават не повече от 4 часа преди да бъдем А) Напълно разбити, или Б) Напълно отблъснати извън пределите на Орионският Рог."

-"В такъв случай получаваш разрешение за протоколи ОПП-Степен-I и СЖТ."

Протокол ОПП-Степен-I е военновременен протокол още от времето на Великата Война, той буквално означава Опепеляване По Пътя първа степен - когато корабите използват високозапалима, пробиваема и експлозивна плазма, ядрено оръжие и йонни преносители, създаващи голямо поле разрешаващо възпламеняване в космоса, което гарантира че плазмата пояжда всеки метал минал през нея, както и унищожителна за корабите експлозивност. Протокол СЖТ означава Саможертвен Таран - когато кораб, или група от кораби нямат друг избор и начин да продължат битката освен да се ударят челно на таран във вражески кораб.

Бяха настанали извънредно отчаяни времена и те изискваха също толкова отчаяни мерки.

-Беше приведен също и протокол по евакуацията на оръжие, държавни тайни, военни обекти и цивилното население от най-застрашените от окупация светове и слънчеви системи. Главното командване бе взело решение да не остави нищо, дори човешкия ресурс на разположение на нападателя.

Главната командна станция на Орионският Рог вече бе достигната от челните редици на пробилите защитната линия рейвънски флотилии. Сега тя щеше да се включи директно в битката с всичката си мощ. Настана трескава подготовка. Персонал, летци, командири и военни се сбираха по местата си, корабите си, джетовете си, бойните си станции и отбранителни платформи. Десетки хиляди кораби, стотици хиляди джетове и още толкова оръдия застреляха по врага. Хиляди фрегати и звездни изтребители напуснаха Станцията и се впуснаха в боя.



-Станцията в бойна готовност.

Рейвънските пълчища, също толкова горди, решени и смели се впускаха с извънреден ентусиазъм в боя. Не жалеха нито провизии, нито кораби, нито техника, дори живота си.

Ясни беше - последният напън вече е настал.

***

Изведнъж, по контролните панели, картите, радарите, холограмните монитори и радио сигналите - шум, данни, нови кораби...

Една, две, три...десет, петнадесет, двадесет и три бойни групи тип I изскочиха по холограмната карта на Комендариума. 23 бойни групи тип I - тип I - огромна по размер група кораби - това беше една извънредно голяма и силна флотилия, която изведнъж се появи и с пълна скорост засили към бойното поле.

-Приятелски! Сигналите са изключително наши. Извънредно голяма флотилия за Орионският Рог. Подкреплението пристигна - Флотилия с размерите на 12 други флотилии - милиони кораби.

***

Това не бе коя да е случайна флотилия. Тази извънредно голяма флотилия бе флотилията на почитания герой и ветеран от Великата Война, двете граждански войни и войната за разгрома над Мородите - адмирал Прометей Чад-Ер, адмирал, флотмастър и главнокомандващ командир на една от най-добрите пипърски флотилии - Приближаваща Безкрайност.



-Адмирал Прометей Чад-Ер.

Приближаващата Безкрайност бе получила сигналите за помощ идващи от Орионският Рог и бе пропътувала над 1200 звездни километри от "Южното Крило" чак до "Източното Крило" в рамките на само 3 часа. Още с пристигането си, Прометей Чад-Ер прояви своята военна неортодоксалност в подхода си към твърде напредналите рейвънски флотилии. Вместо да разположи флотилията си в някаква бойна формация и да я ангажира с противника, този адмирал раздели огромната си флотилия на четири, всяка под командването на опитен флотмастър и веднага разпореди задачите и приоритетите им. Научавайки за позорното бягство на Аписките адмирали, Чад-Ер лично поведе своята част от флотилията в тил на врага към Апис за да залови дезертьорите и за да облекчи положението на бедстващия свят. Другите три части бяха изпратени в помощ на Станцията, Центъра и Мариановия Проход при Рейк.

Пристигането на Приближаващата Безкрайност беше тази тъй нужна военна и морална подкрепа, от която Орионският Рог се нуждаеше.

***

Новопристигналите флотилии яростно се спуснаха върху рейвънските нападатели - в разгара на битката I-ви флот от Приближаващата Безкрайност се удари в тил на рейвънската флотилия, пронизвайки редиците й като нож, в тази изненадваща атака нямаше ред - пипърските кораби лично разбиваха цели рейвънски единици, а по-здравите и силни Унищожители направо се врязваха в рейвънските кораби разбиващи ги на безброй парчета. Сигурни в своите по-здрави корпуси, щитове и нанообвивки и най-нов модел кораби, новопристигналите флотмастъри приложиха свой вариант на Саможертвения Таран - Унищожителния Таран - те пробиваха рейвънските кораби с такава лекота сякаш нож минаваше през бучка масло. Докато главните кораби на подкреплението разбиваха тези на инвазията, по-малките им другари напредваха във вражеските редици, проправяйки си път с огромните си лазерни оръдия способни да поразят два до три кораба с един-единствен изстрел.

Битката се обърна, флотилиите защитаващи Станцията, с оглед на тази унищожителна атака предприеха собствена контра-атака. Положението на рейвънските флотилии достигнали толкова далеч в чужда територия беше отчайващо - флотилията таран ги разгромяваше в тил, а доскоро разбиваната защита на Станцията, сега пое в унищожително контра-настъпление погубващо цели групи от тежки кораби. Притиснати от двете страни, рейвънци нямаха шанс за оцеляване, заформяше се огнен обръч около тях, обръч който се стесняваше с всяка изминала секунда.

***

IV-ви флот от Приближаващата Безкрайност бе под командването на своя адмирал Прометей Чад-Ер, който с извънредна скорост, разбивайки всеки рейвънски кораб застанал на пътят му се отправяше към Апис. Няма време за губене, Апис трябва да бъде спасен на всяка цена.

И ето, пред тях се откри прочулата се с дезертьорството си Пета флотилия.

-"Адмирале, прекъснали са връзки с всички, прекъснали са комуникациите си и нямаме връзка с тях. Какво да правим?"

-"Стреляме без предупреждение. Дезертьорът е също толкова голям враг, колкото и врагът ни. Унищожете бойните им платформи, а след това повредете двигателите им. Искам тях и корабите им под моя юрисдикция."

-"Разбрано. Започваме."

***

Насреща, бавно но сигурно приближаваха три капитални кораба, осветени и заемащи голямо пространство, встрани им бойни кораби на брой пет, унищожители и крайцери - дезертиралата Пета флотилия. Двете флотилии бяха вече в обсега на оръдията си. От капиталния кораб на Приближаващата Безкрайност - Пояждащ Гняв - се изпрати един-единствен сигнал до Петата флотилия: "Всеки, който остави оръжието сега и доброволно отдаде кораба си под наша юрисдикция и командване ще бъде опростен от измяната си. Това не важи обаче за адмиралите и флотмастърите ви, които подбудиха този позорен акт." - несъмнено всички от Пета флотилия бяха получили съобщението. Бойните платформи на корабите им останаха неактивни, дезертиралата флотилия не изстреля и един изстрел, единствено двигателите им работеха на пълна мощност.

Изведнъж, в мостика на Пояждащият Гняв се получи съобщение, то обаче не идваше от Пета флотилия.

-"Тук специален ескадрон от Апис:015, боен командир-ас Арейт Бърз. Разбрахме за ситуацията Ви, може би ще сме от полза."

-"Тук адмирал-флотмастър Прометей Чад-Ер, радвам се да се включите в малката ни авантюра, специален ескадрон Апис:015. Задачата ви е да обездвижите корабите от Петата флотилия. Край."

Изключително маневрени, бързи като клъстър небесни светкавици, асовете на Арейт Бърз устремно се насочиха към дезертиралата флотилия. Прелитат, кораб покрай кораб, и с всеки от тях правят същото - с извънредна скорост, точност и методичност асовете поразяват двигателите им. От всички 12 групи със всичките им кораби, не остана и един невредим. Атаката беше бърза, внезапна, зашеметяваща. Ескадроните на Арейт Бърз използваха EMP - ракети с идеята да не увредят трайно иначе своите си кораби, а само да ги изкарат временно от строя.

***

Един Бог само знае какво се случваше из редиците на дезертьорите, но никой не посмя да отвори огън срещу флотилията дошла да ги арестува. Нямаше съпротива. При всеки един кораб случая беше еднакъв - доброволно предаване на космоплавателният съд в ръцете на Приближаващата Безкрайност. Екипажите им сами предаваха командирите си, флотмастърите си, адмиралите си. Никой не искаше срамът от дезертьорството му да остане. Единствено подбудителите и твърдите колаборационисти отказваха да се предадат, но усилията им бяха безплодни. Сам Прометей Чад-Ер поведе войните си в капиталния кораб на Петата флотилия за да конфронтира лично дезертиралите адмирали, които макар и предадени от екипажа си, се бяха укрепили с десетина твърди колаборационисти в мостика на кораба. Тяхната съпротива беше кратка и бързо разбита, мостикът бе отдаден на безкомпромисен разстрел и пожар, а от гъстите пламъци, пълзящи, очернени и унижени излизаха дезертьорите - обгазени, ранени, дезориентирани, победени. Оцелелите дезертьори бяха десетима - тримата адмирали, един от които ранен в лявото ухо и и седмина техни подчинени.

-"Господа от персонала, господа адмирали, аз съм адмирал и главнокомандващ флотилията Приближаваща Безкрайност - Прометей Чад-Ер и ви арестувам за дезертьорство, предателство, измяна и съпротива при арест. Към тези обвинения добавям и погубването на един наистина достоен мъж и командир - флотмастър Лорд Струн, който бе открит мъртъв от ритуално самоубийство. Вашите действия и бездействия доведоха до следните резултати - пропадане на десния фланг, загуба контрола над изключително важния свят Апис, саботаж отбраната на Орионският Рог, застрашаване сигурността на империята, оронване престижа на Пипър и индиректното убийство на моя стар другар от Великата Война Лорд Струн. Присъдата на всички ви е смърт."

Адмиралите чувайки това веднага протестираха и се разбунтуваха.

-"Как така смърт!? Вие чувате ли се!? Това е нечувано! Никога високопоставени кадри не са били екзекутирани! Никога! Заточение молим! Заточение!"

Чад-Ер не обърна внимание на протестите и молбите им. Адмиралите и техните съучастници бяха отведени в една от площадките за излитане на звездни изтребители, и след като бяха затворени отвън - шлюзовете се отвориха - вакумът и студът на космоса прибра в гроба си тези черни души, чиито тела щяха вечно да се реят из вселенския студ като предупреждение за всеки друг помислил си да стори същото злодеяние като тях.



-Адмиралите мигове преди да бъдат изхвърлени в космоса.

Край.