Join the new world

Апис Падна!

Изоставен, предаден и нападнат от нов противник - страшен враг, този красив и някога велик свят бе погълнат от тъмни времена. От небесните защитници следа е не останала - всичките са разгромени, цари хаос. Космическата чума, този звезден паразит, обладал мнозина най-после приземи се в Сити-Александрия - столичния град на Апис. И този свят тъй важен е, защото Апис бе един от световете донори на Пипър - само от този свят на година биваха произвеждани и изкарвани стотици милиони лазерни снаражения, хиляди бойни кораби и станции, роботи и тонове морска храна. Апис, наред с още Рийт, Бастион, Рийч, Блуер, Жътвар, Огън, Болгсвят, Имперски I, II и III, Остта, Царевсвят, Рейт,, Айсер, Инвикта, Ирис и разбира се столичния свят Пипър бяха считани за най-развитите и важни светове-крепости на империята. За това и замърсяването на Сингилус - един от двата континента на Апис, и то по-развитият, беше голям удар по империята. Дългите години на дълбок мир царящ в тази част на галактиката бяха позволили на некомпетентни и корумпирани кадри да заемат важни позиции, в това число и тримата дезертирали адмирали - Корнел Смел, Бойно Похватен и Шико Гури - три имена, които се записаха при черните души и които ще потънат в забвението на вселенските хроники.

***

Небето потъмня, лилавият му цвят и жарко слънце бяха закрити от тъмна мъгла, въздуха придоби мръсен, жълто-зелен отенък и беше труден за дишане. Мъглата бързо падаше надолу - към повърхността. Широките жълто-зелени поля на Апис скоро се покриха със сив прах и кристали. Във въздуха се понесоха множество малки жълти точици - убиващи всеки нещастник, който имаше нещастието да ги вдиша. Над Сити-Александрия се спускаха безжизнени фрегати - разбиваха се във високите сгради, падаха и разрушаваха този красив град. Реката Бистра Надежда - разделяща Сити-Александрия на три потъмня. Бистрата й прозрачна вода сега придоби замърсен жълтеникав вид. Живеещите в нея морски твари изплуваха безжизнени на повърхността. От небето западаха безброй мъртви птици. Небето придоби тъмен кървавочервен цвят. Белите облачета се разпръснаха и малко след това се оформиха нови - страшни и мрачни облаци - заваля черен дъжд. Всеки имал нещастието да получи неговата 'милувка' незабавно биваше изгарян до кост - мнозина пострадаха, други погинаха. Почвата се напояваше от черния дъжд, бързо гниещата плът, сивия прах и жълтите спори - не се знаеше дали подземните градове ще оцелеят. В рамките на един единствен час, огромната площ на континента Сингилус с всички свои поля, планини, долини, реки, морета и езера потъмня - всяко живо същество и растение погина.

Погледнато от орбит, то можеше да се долови гъст черен облак обхванал Сингилус, разширяващ се във всички посоки - още малко и щеше да достигне и великия океан.

С общо население от 26 милиарда души, Апис бе записан като първата загуба във войната.

Край.