Join the new world

Без съмнение Олимпийските игри в Сеул през 1988 година са върхът на българския спорт. Да, като място в класирането по медали Москва'80 е по-добре, но Игрите през 1980 година са доста по-различни от тези 8 години по-късно. Сигурно знаете, но все пак да го кажем – цели 66 държави бойкотират по политически причини Олимпийските игри в Москва, в т.ч. САЩ, Западна Германия, Турция, Израел и др. В Сеул на сцената са всички големи, без изключение. През 1988 година за първи път в състезанията участват професионални спортисти, което логично води до по-високо ниво в надпреварите от различните дисциплини и спортове. Освен това златото за България в Южна Корея е повече спрямо това в СССР – 10 срещу 8 в полза на 1988-а.
Да не забравяме и отнетите титли на тежкоатлетите Митко Гръблев и Ангел Генчев – Чушката. Известно е, че легендарният Иван Абаджиев тръгва към Сеул за 7 златни медала. Дали някой в задкулисието обаче не е начертал друг план и дали в положителните проби за фуросемид няма намеса на външни сили, за което говори в мемоарите си Иван Славков, остава неясно.
Сега изглежда нереално, когато погледнем класирането по медали от Сеул'88. България заема седмо място с общо 35 медала. Ако добави отличията на Гръблев и Генчев, се нареждаме на четвърто място! СССР, Източна Германия, САЩ и… България. А зад нас: Южна Корея, ФРГ, Унгария, Румъния, Франция, Италия, Китай, Великобритания, Япония, Австралия, Югославия, Канада, Бразилия, Испания и т.н. Според стария лаф от края на 80-те години само школата на ЦСКА има повече медали в Сеул от Франция. Наистина утопично от камбанарията на съвремието.

Да се пренесем за малко на "Олимпийския стадион" при тигърчето Ходори. В тройния скок знаменитият Христо Марков отнася конкуренцията си от СССР и печели първото място с олимпийски рекорд. По-късно Боровския, както го наричат, ще каже за своя шампионски миг: "Просто си скачах, състезание като състезание" – злато №1.

На пистата представителките на ГДР и ФРГ Глория Зийберт и Клаудия Закиевич дишат прахта на едно българско момиче. Голямата Йорданка Донкова отнася двете германки и още пет състезателки на 100 метра с препятствия, а гласът на Григор Христов ехти по Българска телевизия – злато №2.

На боксовия ринг също не минава без български триумф. Варненският герой Ивайло Маринов хвърля шампионски бой по американеца Майкъл Карбахал – Каменните ръце. "Нито за миг не съм се съмнявал, че ще победя", споделя Маринов. Няколко години след това сълзите му от почетната стълбичка влизат в клип за величието на родния спорт на фона на Blaze Of Glory на Бон Джоуви – злато №3.

На гребния канал също се вее българският трибагреник. Чаровната Ваня Гешева отнася всичката конкуренция на 500 метра кану-каяк. Преди шампионската гонка тя намира златна монета край канала, което изглежда е поличба преди успеха. И до днес Гешева е единствената в българския спорт с пълен комплект медали от Олимпийски игри – злато №4.
Състезанията по спортна гимнастика в Сеул минават при небивала равностойност. Любомир Герасков изиграва съчетанието на живота си на кон с гривни и печели първото място. Съперничеството в залата наистина е огромно и тийнейджърът от София поделя златния медал с Билозерчев от СССР и Боркай от Унгария – злато №5.

На стрелбището в Южна Корея със златни букви в историята на българския спорт се записва Таню Киряков. Прочутият русенец се хвърля в свирепа битка за златния медал с американеца Ерик Булюнг. Двамата правят олимпийски рекорд, но с 9,9 т. в решаващия миг Киряков триумфира. Впоследствие "сеулският" анцуг на българина добива статут на негов талисман – злато №6.