Синият светофар

Day 1,927, 13:31 • Published in Bulgaria France • by Akaga
Чета тия дни разни хубави стари истории, и реших и аз да ви припомня една, която много обичам - от големия Джани Родари.🙂

***
Един ден със светофара, който висял на главния площад в Милано, се случило нещо странно: всичките му светлини изведнъж се оцветили в синьо, и хората не знаели какво да правят – да пресичат ли улицата, или да не пресичат? Да вървят, или да стоят?

Светофарът светел и с трите си светлини в синьо – на всички страни само в синьо. Толкова синьо не се било случвало да бъде даже и небето над Милано.

Хората недоумявали – какво да се прави? Автомобилите яростно надували клаксони, мотоциклетистите бръмчали силно, а най-важните и дебели пешеходци сърдито крещяли на светофара:
- Ти какво, знаеш ли кой съм аз?!
Заядливците разменяли шегички, а шегобийците се заяждали:
- Зеленият цвят ли? Него го свиха богаташите! Трябвал им е за поредната вила извън града!
- А червеният? Той целия отиде, за да се боядисат рибките в градския фонтан.
- А с жълтия знаете ли какво направиха? Ш-ш-ш-т, това е тайна! Изляли са го в кравето масло!

Накрая дошъл един регулировчик, застанал насред кръстопътя и оправил движението. Друг регулировчик се появил до разпределителната кутия, отворил я и започнал да поправя светофара.

А светофарът примигнал със сините си очи и последната му мисъл била:
- Бедните! А аз им дадох сигнал „Пътят към небето е свободен!”. Ако само ме бяха разбрали, сега всички щяха да могат свободно да летят. А може би са разбрали, но просто не им е достигнала смелост?

***

И в тази връзка ви каня да бъдете смели и да се присъедините към
най-симпатичната,
най-цветната
и най-независимата партия:
Тролталитарианизъм!
Бъдете цветни 🙂

И не си мислете, че ще получите нещо в замяна. Неее-eе, дори има условие за прием - да успеете да напишете без грешка името на партията.

Даже и прези кат гледам се е вдъхновил. Само трябва да го препитаме за името.