Join the new world

_______________________________
Преди да прочетете тази история, моля да гласувате за всичките днешни призиви до новите ни съюзници в този вестник
_______________________________

Йордановден. Камбаните бият тържествено. Освещават се бойните знамена. От уста на уста се носи “Война с Турция!”, “Туркия ке падне!”, “Към Одрин! Към Цариград!”.



Агроном Агрономски се яви в сборния пункт, откъдето неговият 4-ти взвод щеше да потегли към триъгълника Елхово-Грудово-Звездец – плацдарм за българската атака. Пътьом минаха през Калофер, родния град на Христо Ботев, който е и роден на същата дата, станаха свидетели на хорото, което кара ледените води на река Тунджа да закипят. За бойците това беше знак на съдбата, поличба за победа.



Пристигнаха в Грудово. Вече бе дошла заповедтта за атака, раздаваха се хлябове, по 150 грама ракия, взводните набиваха канчетата на бойците да ги слушат и да не скачат в боя когато им скимне (наложената дисциплина се оказва решаваща за крайния изход на сражението).

Първото препятствие беше Одрин. Непревземаемата крепост на Отоманската империя (да напомним на читателя, че през 1913 г. тя вече е била превзета от българката армия). Агроном щеше да се включи във втория рунд, а дотогава получи разрешение от командирите да удари един як грудовски сън. Българският обръч около крепостта се затягаше, обсадната артилерия бе позиционирана.



Първият рунд българите го спечелиха, както и втория. С викове “Е.а.йеее! С потфърганьее!” Агроном Агрономски пусна първата вражеска кръв. Дори и всесилните лазократи не успяха да устоят на стремителната атака на българите и техните съюзници.



Във всеки рунд положението беше на кантар, стената стоеше около 50-те процента с малък превес ту за едната, ту за другата страна. По същото време Гърция губеше инициативата при атаката на турското егейско крайбрежие, на турците им оставаше да вземат един рудн и цялото сражение, за да се изправят със всички сили срещу България. Гърците обаче се напънаха и взеха още един рунд, и Турция трябваше да хвърли много сили, за да затвори битката. Това ни позволи да вземем втория и третия рунд стремително, без да секне устрема ни.

Тогава нервите на United Macedonia - лазократския васал, е-човекът с много длъжности, президенствал в еБЮРМ, не издържаха и вдигна въстание в една от иранските ни провинции. Агроном се затюхка, как пък нямаме една Държавна сигурност в еБългария такива елементи веднага да ги ловим и да ги пращаме да метат плаца в Белене. След третия рунд взводът трябваше да вземе участие и в полицейската акция по потушаването на безредиците.



Ивановден. След кратък двучасов сън Агроном отново е готов за битки. През ноща българите са взели още няколко рунда, предстои щурм на Цариград, както овладяване на стратегическите проливи Босфор и Дарданели. Точно при смяната на е-дните противникът тръгна да обръща един от рундовете, но минута преди края се запъна – явно и неговите сили бяха на изчерпване, войниците му бяха изчерпали 300-те точки здраве з апрезареждане, както и нашите бойци. Интересен феномен, който за щастие не се обърна срещу нас.

Започна щурма на Цариград. Бойците газеха през кал, тела и кървища, превръщайки щиковете на “манлихерите” в най-сташното оръжие.



Първата вълна (рунд 7) османлиите удържаха с половин процент:



Втората вълна (осми рунд) също бе “на кантар”:



В тази кървава касапница, под тракането на картечниците и сред взривовете на снарядите, където купищата кървави тела пречат на куршумите да летят, в окопите се пронесе нотка на отчаяние: “Ще успеем ли? Ще ни обърнат ли?”. Пронесе се и мълвата, че еБЮРМ ще ни обяви война и ще атакува София същия ден. Тревога обхвана войнишкото сърце, но нямаше време за отчаяние. Настана решителния щурм на Цариградската цитадела, деветият рунд. Четвърти взвод зареждаха пушкалата, наточиха ножовете и заредиха хляб от обоза. Атаката трябваше да е като лавина. Последни секунди... Огън! Агроном не виждаше нищо друго, освен целите, натиккаше спусъка и пробождаше със щика. Останаха му няколко секунди само да направи една паметна снимка. Взехме го този предпоследен рунд!



Този път половината процент беше в наша полза! Агроном беше изчерпал ресурсите си, наложи се да се отбие до лазарета и полевата кухня, но делото трябваше да бъде довършено от бойните му другари. В такива моменти на очакване се бе научил да елиминира емоциите. Чакаше края на десетия рунд и се надяваше да е поседен. Най-сетне! Видя това:



Почувства се горд, че е е-българин, че и той е допринесъл за тази победа. Някак си истинска и бленувана. Като шамар за онези, които ни наричаха “татари” и злобееха по наш адрес. Получи мило съобщение от админите, че му се присъжда една наказателна точка, затова че е разяснил на милите ни западни съседи положението с техния анадолски васалитет (е, малко по цветущо). Това да му е за урок. Всъщност, на кой му дреме? Видя в една от статиите по случай победата представител на “Лазократ” да отдава чест на българите – да, за някои хора думата “чест” не е празен звук. Уважавай противника. След това отиде да спи, уморен от битки и реалния живот.

Малко преди редакционното приключване на статията разбра, че и 8 януари ще бъде горещ ден: