Join the new world

Докато си чакаме българското еМО да даде някакви заповеди за действие на населението и опълчението, нашите съюзници вече воюват. Писахме вече за е-войника Бердирев, който след битката за освобождаване на Подолия стана старши сержант (виж Бойното кръщение на сержант Бердиев). Сега нашият герой е пуснал и първата си полска кръв в битката за Судува (Судовия) в еЛитва, която продължава и в момента (присъедини се към битката ТУК).

Превод от руски, публикувано в BORRING PAPER (оригинал на русском языке) в ден 992, автор: KKVaka

А ето я и първата победа. Не от онези победи, когато тълпа въоръжени оптимисти нахлува във вражеската клетка и помита противника, състоящ се от двама-трима ошашавени от такъв кавалерийски нальот. Макар и без това не се мина. 🙂

Не, тук всичко си беше честно. Война, стрелба, дуел, победа! При това над двама противника-поляци. И всеки път бе отмъщение – за потъпканата в калта воинска чест. Отначало Бердиев го заковаха на земята с вражески фугаси, втория път ко накълцаха с витлото на въртолет.

Но всеки път (от описаните случаи) след десанта новоизпеченият старши сержант се хвърляше в боя с нови сили и бойна злоба и довършваше противника, проявил такава наглост – да оскърби руския старши сержант Бердиев.

Трябва да се каже, че новата картечница, изпратена за полеви изпитания в частта му, се показа от добрата си страна. И въпреки, че не винаги противникът бе поразяван, Бердиев имаше малко опит и невинаги успяваше да насочи точно цевта на новия си звяр в нужната посока. Затова в началото на битката му вървеше така лошо.

Но след това, научавайки особеностите на работа с оръжието в реална бойна обстановка, нашият герой с мощен откос проби резервоара на самоходна ракетна установка, и с един точен изстрел разби на парчета винта на многотонна вражеска летяща машина. Противникът трябваше да употреби четири ресурса за да изхвърли Бердиев от бойното поле, който пък от своя страна изразходва три безплатни аптечки.

Като резултат за този ден, той успя да нарисува две червени звездички над своето войнишко легло. И за вечеря му дадоха честно заработената пшенична каша и консервирано месо (тушонка – нещо като нашето “Русенско варено” – бел.прев.). И бойните “сто грама” . Е те така те.

Колко му струваха лично на него и на страната му тези успехи? Ако се пресметне стойността на изхабения ресурс на картечницата, на рамо с която старши сержантът джвакаше във фронтовата кал, то за този ден директните разходи се равняват на 3.50 рубли. Всичко. Злато за тази операция Бердиев не е похарчил нито грам. Сами съдете, струвало ли си е. Според мен – да.

Да, снимки засегя няма. Не са ги докарали.

***
Ето и реалното положение на битката: