Сдружението на градинарите отива на екскурзия

Day 4,229, 00:43 Published in Bulgaria Bulgaria by DonBobolino

Денят беше горещ и повечето граждани на еБългария се бяха изпокрили и мързеливо се излежаваха в играта си. Сякаш цялата страна беше завладяна от една вечна сиеста, а пловдивският айляк бе плъзнал извън границите на тепетата.



Пантелей Пътников работеше в малка туристическа агенция, която бе почти пред фалит, заради малкия брой клиенти. Напоследък гражданите на еБългария избягваха да пътуват и най-любимите им дестинации бяха софийските кръчми , в които те стриктно изпълняваха Ботевите стихове, а именно:

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

В днешния слънчев ден самият Пантелей размишляваше върху възможността да заключи малкия прашен офис и да отиде да удари някоя и друга бира. Почти се беше наканил да го направи, когато на вратата се появи странно облечен човек. Непознатият носеше нещо, което поразително приличаше на четническа униформа от 19 век. Дори на главата си беше сложил калпак със забоден на него ръждясал лев, а иззад рамото му стърчеше пушка-кремъклийка.

- Добър ден – поздрави непознатият – Искам да направя няколко резервации за екскурзии.

- За България или чужбина – шашнат го попита Пантелей, тъй като това беше първият му клиент от седмици.

- И за двете. Искам да ми организирате серия от екскурзии до някои екзотични и не толкова екзотични дестинации, но за група.

- Колко човека – окопити се Пантелей.

- За момента сме 22 души, но имайте предвид, че до различните дестинации искаме да пътуваме по различен начин. Някои от нас искат да летят със самолет. Други предпочитат наземния транспорт, но искат да пътуват в различна класа. Имаме няколко човека, които предпочитат четвърта класа. Не се притеснявайте за техния багаж. Те ще си носят само по един Леген и малко оборудване. Имаме и неколцина желаещи за трета и втора класа. За съжаление никой не пожела да пътува с първа класа. Има още едно условие. Искаме Вашите екскурзоводи да взимат групата от улица „Опълченска“, тъй като много харесваме това име.

Пантелей потри ръце, предвкусвайки печалбата. Когато клиентите имаха прекалено ексцентрични изисквания, това винаги оскъпяваше екскурзията. Сега оставаше само дестинациите да са скъпи.

- Екскурзиите ще са изключително до четири страни - продължи непознатият – Турция, Хърватска, Аржентина и Чили. Тъй като тези страни имат територии, както по целия еСвят, така и в еБългария, ще посещаваме различни градове.



- Вие някаква театрална трупа ли сте – полюбопитства Пантелей, зяпайки наивно четническата униформа.

Непознатият видимо се засегна.

- Пълни глупости. Ние сме градинарско сдружение „Радецки“ и отиваме за обмяна опит с колегите си от тези страни. За какво мислите, че ще носим легени? С тях ще поливаме. Отделно ще носим инструменти за упражняване на професионалните си задължения. Знаете ли колко вредители са плъзнали напоследък по растителния еСвят. Нашата цел е да помогнем за тяхното редуциране премахвайки някои ТВари.



Пантелей се намръщи. Работата започна да му понамирисва. Ако неговите клиенти бяха градинари, защо тогава тоя тип бе облечен толкова странно.

- Извинете за любопитството, любезни господине, но ако сте градинар, защо сте облечен в тази униформа. Не изглежда много градинарски, нали разбирате? Какво ще кажат граничните власти на Турция, ако Ви видят така?
Непознатият вдигна рамене.

- Фирмена политика. Можем да изберем каквото си пожелаем работно облекло, а на нас ни харесва опълченското. Ако то толкова Ви притеснява можем да се дегизираме като отбор по футбол…и без това сме 22. А тези униформи ще скрием в сандъците с инструментите. Как Ви звучи ФК Радецки Юнайтед. Или по-добре Българско опълчение.

Пантелей кимна усмихнато. Беше Патриот и обожаваше историите за храброто Българско опълчение и Българското четничество. Сега вече беше разбрал всичко. Градинарството беше в кръвта му и внезапно му се прииска и той да премахне някоя и друга ТВар.

- Знаете ли какво – каза той – май ще трябва аз лично да се погрижа Вашето начинание да бъде успешно. Дори няма да говорим за пари, стига да ми позволите да и аз да поградинарствам. Омръзна ми да гледам как се похабява реколтата във Варна, Русе, Бургас и Пловдив. Аман от вредители! Премахването им ще ми достави удоволствие. Така че идвам с Вас. Дори мога да поканя и приятели да помогнат. Колко казвате, че сте? 22. Е ще трябва да увеличим бройката. А Вашето име? Е, господин Боболино, желая Ви успех в градинарството. Ще дойда със своите гидове на ул. Опълченска в уречения час. На добър път дами и господа и нека Господ да е с Вас.