За битката с Чили и уважението към народа

Day 4,207, 14:20 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Emrace

Във война сме. Това не е новина за почти никого. Доминацията на Астерия приключи, а вражеският лагер тепърва набира скорост. Спряха голяма част от тренировъчните войни на нашият лагер, Франция е изцяло окупирана, Словения напусна съюза и по всичко изглежда, че Китай също ще ги последва. Обаче, това не е статия за обзор на международната ситуация. Достатъчно е изписано по темата. Аз ще говоря за друго.


След като Турция изтри оригиналните ни региони, Хърватия, Аржентина и Чили ги последваха и в момента правят влакче. По този начин водят тренировъчните си войни на наша територия и блокират каквато и да е била възможност за въстание. Заради постоянната размяна на региони, законите за война също не са опция. Единственият вариант, който ни остава е въздушен удар и координация със съюзници. Правителството реши да пусне закона за ВУ по Чили (защо не избраха Аржентина, които бяха източени след тежката битка срещу ОАЕ, честно казано не знам). Законът се прие и атаката се пусна по оригинален чилийски регион. Оставям настрана колко е правилно от тактическа гледна точка да се опитаме да кацнем в континент, пълен с вражески държави.



Битката започна и в началото нямаше съпротива от страна на чилийците. Очаквано - все пак все още не се бяха събудили. След втория рунд, обаче, почнаха да се бият.

Както знаете, организацията и поддържането на бойния дух е от изключителна важност за успеха на една кампания. За съжаление, за целия ден имаше единствено инструкции на държавната стена без насоки или организиране на удари от страна на правителството. След като президентът беше запитан дали е говорил с легендите, за да ги събере и насочи щетата им, отговорът му беше:


През останалата част на деня, чилийците продължиха да печелят точки. В 7-ми рунд, група маверици решиха да се самоорганизират и епичнаха всички дивизии. В резултат на тази организация, успяхме да спечелим д2 и д4. За съжаление чилийците получиха солидна помощ от съюзниците си и измъкнаха другите две дивизии.





Вече навлизахме в прайма на противника, с което намаляват и нашите шансове за победа. На въпрос защо продължаваме да държим черен флаг, президентът отново беше лаконичен:


----

Стана време за вторият авиорунд. В последно време имаше много обвинения срещу Перун от страна на управляващите, че единствено гонят медали и не помагат в битките.


Грозна лъжа. Перун се е доказал многократно на бойното поле и винаги е пазил въздушното пространство на еБългария. Тази вечер не беше по-различна:




За съжаление, чилийците отново получиха по-голяма помощ от техните съюзници отколкото ние от нашите и бяхме победени. Така приключва и частта “За Чили” от заглавието на статията. Сега да си поговорим за уважението към народа от страна на управляващите.

----

В един от горните скрийнове, Щурман обвинява Перун, че гонят евтини медали вместо да бият в битките. Нека да видим какво става в румънската битка докато тече рундът с черен флаг срещу Чили:


След това, румънската битка също получи ЧЕРЕН флаг. Битка от тренировъчна война получава същия приоритет като важна битка срещу врага и президентът призовава да се бие в нея. Всъщност тука си проличава колко много президентът уважава своите играчи:


Но това не е достатъчно. Става ясно, че между президента и неговият екип комуникацията също куца, защото президентът казва, че бием отбой от Чили, но МВ твърди, че черният флаг за румънската битка е временен.


Малко по-горе споменах колко е важен бойния дух по време на военна кампания. Той кара хората да вкарат вафлите си срещу врага. Чувството за заедност, принадлежност към една общност, която се бори срещу врага е голям мотиватор. По-същия начин неуважителното отношение от страна на управляващите може да срине този дух. Всъщност това е и черешката на тортата. Последното изказване на президента ясно и недвусмислено изразява неговото мнение за всички, които са се раздали в битката.



Като се замисля, това не трябва да ни учудва много. Все пак същият президент беше напсувал хората на държавната стена при предишния си мандат. За мен, а предполагам и за всички вас, такова отношение на приляга на човека, който се предполага да води държавата. Изключително обидно отношение към хора, чиято единствена вина е да се бият в битката и да питат, защо другите не правят същото.