Join the new world

Мартенското слънце напичаше, показало се палаво иззад едно бяло облаче. Птичките пееха своите пролетни арии и прехвърчаха между разцъфвалите в бяло и розово дървета. По безлюдните алеите в парка зад президентството бяха нападали цветчета, отронени от лекия бриз.

На една от многобройните полянки бе поставен огромен варел за дъждовна вода. Той бе висок малко над 2 метра и събираше стотици литри. Поставянето му бе идея на един от неотдавнашните президенти – Перин, който по време на своето управление се бе сблъскал със страшна суша, изпратена от страшния еРепубликански Бог Плато, като наказание за неговите грехове. Всяка сутрин министърът на образованието отиваше до варела с една кобилица на гръб и носеше две кофи с вода до кабинета на президента. Те моментално влизаха в тайния казан за преваряване на ракия на Перин и от тях се правеше долнопробна водка. Всичко това обаче бе отдавна забравено и сега по време на мандата на Дзън варелът седеше самотен в средата на красивата полянка.



По обяд към него със забързани крачки се доближи Дон Боболино. Той носеше под мишница огромна кошница за пикник. Спря се на метър от варела и разстели на зелената морава одеяло, върху което прилежно нареди три чифта чинийки, прибори за хранен и чаши. След това извади от кошницата няколко кутии с мезета и три бири.

В този момент от различни посоки на парка се появиха две забързани фигури. Пръв до варела стигна Сандо Грифин, който го огледа критично, след което поздрави Боболино и веднага грабна една бира. След него запъхтян се приближи Но Флай, който направо седна на одеялото и след като поздрави побърза да си вземе шунка и краставичка.

След като тримата си казаха „Наздраве“ Боболино каза:

- Сигурно се чудите защо организирах този обяд. Имам коварен план.

- Спрямо кого и за какво – попита Но Флай дъвчейки едно филе – И какво общо имаме ние?

- Ние и тримата сме своего рода весели тролове, които не се страхуват да напишат нещо смешно, в което да се осмее тази виртуална реалност, който ни заобикаля. Ето защо искам да измислим една забавна конспирация за 1 април. Можем да дезинформираме всички, като и тримата напишем една и съща глупост, която да мине за истина.

- Прекрасна идея в светлината на скорошните събития – каза Сандо – Появата на съюза Хидра ни идва дюшеш. Затова можем да напишем, че Астерия се е разпаднала и ние сме влезли в Хидра.

- Да - ухили се Но Флай – ще кажем, че Македонците са наши братя и където са те, там сме и ние. При това имаме прекрасни отношения с Литва и Франция. Може да мине…може.

Боболино се разсмя и добави:

- Направо ще има да се чудят какво става. Бъзикаме ли ги или е истина. Ще трябва обаче да пуснем трите статии една след друга през някакъв интервал.

- Аз мога да пусна моята от Дипломатическия вестник – каза Но Флай – Трябва обаче първо да питам Дзън дали е съгласна.



В този момент от дълбините на земята се разнесе едно кънтящо „Хо, Хо, Хо!“ Сякаш се смееше Джаба Хътянина, току що погълнал на обяд Дядо Коледа. Тримата заговорници подскочиха уплашени, а Боболино дори разля бирата си по одеялото.

- Какво беше ТОВА? – попита тракайки със зъби Сандо.

- Не знам – пребледнял се огледа Боболино – Може да е Плато.

- Сакън - плю в пазвата си Но Флай – А може да е Лиляна или оная гад Рикардо.

- Глупости. Те същесвтуват само в твоята глава – скастри го Боболино.

Но Флай понечи да възрази, но бе прекъснат.

- ХО, ХО, ХО – разнесе се отново кънтящият смях – Ама че сте смешни и тримата!

Сандо предпазливо се огледа, след което стана и направи кръг около варела. Повдигна рамене в знак, че не вижда никого, след което се провикна:

- Кой говори тук? Къде си? Покажи се?

- Хо, Хо, Хо! Тук съм във варела.

Тримата вдигнаха поглед нагоре, но понеже бяха по-нисички от него не видяха нищо.

- Кой си или какво си? Плато ли си или друго?

Чу се плискане и от ръба на варела се показа една красива главица. И тримата ахнаха.

- Госпожо президент – изпелтечи Но Флай – какво правите в това нещо? Изкарахте ни акъла!

Дзън се ухили.



- Откакто Перин престана да ползва варела, защото Плато ремонтира водопровода му, го ползвам аз. За слънчеви бани. Идвам всеки ден, когато е слънчево и кисна докато се вкисна. Проблемът е, че Вие сладури се повихте точно, ама точно когато щях да излизам. Сега няма как да стане, докато не си тръгнете.

- Защо – присви очи Боболино.

Дзън се усмихна загадъчно:

- Видяхте ли дрехи наоколо?

- Не – отговориха тримата в хор.

- Именно!

Боболно огледа замислено варела, след което се хвана за ръба и се опита да се набере. Не успя, защото Дзън го плесна лекичко през ръцете, след което се потопи във водата с бълбукане. Когато изплува отново впери поглед към тримата и им махна.

- Я дайте една бира!

Подадоха й. Тя отпи няколко глътки, след което отбеляза:

- Значи, Но Флай, искаш разрешение да пуснеш от Дипломатическия вестник статия, че влизаме в Хидра? Може, може! Нека се посмеят хората. Смехът е много полезен за здравето. Казвам Ви го като медицински лице. Така че пускайте.

- Супер – зарадва се Боболино – Кой ще е първи?

Сандо се прокашля и отпи от бирата си, за да прочисти гърлото си.

- Предлагам следното. Моята статия да не я пускам на 1 април, който се пада в понеделник, а в събота. Така всички ще помислят, че троля, което си така. Ще почнат да ме „хранят“. Вие също ще отричате. След това, когато пуснете и Вие, те ще са объркани.

- Много добре – кимна Боболино – Тогава аз ще пусна моята статия сутринта на 1 април. Ще я кръстя „Краят на Астерия“. Разбира се всички ще помислят, че се майтапя и никой няма да повярва. Когато обаче се появи статията на Но Флай от официалния вестник, че влизаме в Хидра, хаосът ще пълен. Ще се чудят дали е истина или е сериозно. Ще почнат да търсят гласуванията и референдума по чатовете. Голям смях ще падне.

- Само някой да не се обиди – замисли се Но Флай – Да не стане някой скандал?

Боболино въздъхна:

- Кой да се обиди? Първи април е. Няма нищо по-страшно от хора без чувство за хумор, който са се взели на сериозно. Такива хора могат да затрият цяла държава със своето тесногръдие. При това нашите статии ще са обвити в едно съвсем тънко чувство за хумор. Така че ако някой сметне това за обидно или скандално, това си е за негова сметка.

След като всички детайли по тролската операция бяха уточнени заговорниците си допиха бирите, прибраха разхвърляните по земята боклуци и се разотидоха, за да творят. Останала сама Дзън се огледа и като се убеди, че няма никой, започна да се показва от Варела. Лъчите на мартенското слънце се плъзнаха по нейните….

Следващата част от текста е цензурирана от Държавна сигурност към Президентсвото.