неИнтересна статия за йероглифите
Kpakpa
В последно време забелязвам, че пиша статии веднъж годишно, та затова, ако не значими, ще се придържам към идеята поне да са на стойностни (ЗА МЕН САМИЯ) теми.
Роден съм на оня свят. Става дума за света, в който все още не се гледаше и четеше всичко на английски, а преобладаваше българският език. В живота на българите поне. Тия времена явно отминаха, защото забелязвам огромно чуждоземно влияние над българските писачи. Не знам дали въпросните чукчи са и четци, че да съм им полезен, но при мен, колкото по-често чета нещата написани по различен начин, толкова повече ми се набиват в главата. До степен да започна, без да искам, механично да повтарям грешките поради несъзнателно уподобяване. Monkey see, monkey do, както казват французите.
Та, написах го тоя предговор, да не си помисли някой, че съм се юрнал да го коригирам, и да се обиди. Не, правя го за себе си, да ми оУекне. Ако някоИ станАТ по-логични и праволинейни, ще е за мое собствено добро.
За който си мисли, че защитавам правописа в сегашния му вид - декларирам официално, че изобщо не харесвам едно нещо на книжовния български език, заради което и смятам, че той трябва да се промени; а именно че налагането му в този вид е едно от най-предателските политически решения в историята на България - през 1945 комунистите решават да наложат Източния мизийски говор за официална норма - главно за да може в комбинация с наложения за официален в Македония Охридски диалект да доведе до това, че двата езика да звучат максимално различни (те са най-югозападният и най-североизточният ни диалект и поради географското разстояние естествено са и най-различни един от друг).
Та - на въпроса. Огромното влияние на английския език (или поне употребата му наместо майчин) променя нашия по един плашещ начин. Както всички знаем, в Англия и Щатите ползват азбука, но с нея изписват йероглифи. Казват някоя дума, след което започват да редят едни чертички и кръгчета, докато се получи картинката, която те свързват мисловно с тази дума. За да е по-сложно, в 50% от случаите или използват въпросните кръгчета и чертички като азбука и пишат каквото казват, или ги ползват комбинирано като букви и йероглифи.
За прегледност ще дам примери:
- easy - типичен йероглиф, използван наместо iizi (въпросната дума);
- get - тук думата е написана както се произнася, демек минали са на букви;
- knee, tough - смесена употреба на графемите, тъй като, случайно или не, има съвпадение на една от буквите с един от произнесените звуци (nii, taf). Логично за английския език, няма тясна връзка между броя произнесени звуци и броя изписани букви. Демек без n и t другите букви са само картинки, коите не следва да се четат "буквално".
И вече конкретно по темата - в последно време се стряскам, че и в България 'орътъ започна'а да пишат с йероглифи. Ако сте ме разбрали какво искам да кажа, значи сте наясно, че в миналото изречение няма правописна грешка. Каквото исках да кажа, го обърнах в съответните букви и знаци. Защото това е идеята на всяка азбука - да пишеш точно каквото казваш и да четеш точно каквото виждаш. Буква по буква.
От това, което аз виждам по улици, магазини, интернет и тъй нататък, си вадя извода, че хората или са минали на йероглифно писмо (казват нещо и после рисуват букви на случаен признак), или изобщо не познават българската (РОДНАТА, тая, с която се гордеем) азбука. И пишат неща, които нямат четене, или звучат тъпо до степен даже циганин да не му дойде на ум да ги каже (не че съм или не съм расист, но те са добър пример за хора, на които им се налага да говорят български, без да го желаят/умеят).
Пак ще дам примери.
В българския език, ако една дума завършва на "й", то тя е в мъжки род, единствено число; демек пред нея може да има "един". Такива думи са:
- по принцип: (един) славей, (един) кравай, (един) трамвай, (един) самурай, (един) хуй;
- в последно време: (един) промоций, (един) операций, (един) партий.
Доскоро смятах, че тия думи звучат по-удобно като промоция, операция и партия. Но всеки има право да си говори както иска. Проблемът възниква когато някой каже "критерии", но пише "критерий". Или "трамвай" вместо "трамваи". Правописът не е слабоумно следване на правила, само помага да знаеш какво правиш. Ако се пише във важен документ, такива грешки струват пари. И тъй като ВСИЧКИ ПРОИЗНАСЯМЕ ТЕЗИ ДУМИ ПРАВИЛНО, значи не е толкова трудно, при научени 20 и няколко букви, да се запамети още една.
Дума, пред която може да се напише "много", не може да завършва на "й".
Днешните младежи (по душа или по ЕГН) обичат да влачат. "Няяяяма" е интересна и никога непроизнасяна дума - нещо като "ньа-йа-йа-йа-йа-ма". Ама да речем, че тук има логично основана прична за йероглифа - да не си вдигат пръстчетата от клавиша "я" и да го местят на "а". По-лесно е, много по-ллллллллллллллллесно.
В милата родина има една основна разлика между източните и западни говори - променливото "я". Преди благословената от Бога комунистическа реформа е имало една буква, наречена "двойно Е" или "ят" (Ѣ). Кой както може я пише, кой както може я чете:
- на изток: сѢнка-сѢнки = сянка-сенки, голѢм-голѢми = голям-големи;
- на запад: сѢнка-сѢнки = сенка-сенки, голѢм-голѢми = голем-големи;
- на пазарджишки, след като удря прословутата реформа, от която местните така и не могат да проумеят кога не се пише "е": сянка-сянки, голям-голями.
Да са сигурни хората, че няма да им се кара никой - навсякъде слагат "я". Мир да има. Преди това навсякъде са слагали "е". Системата същата, нищо че е по-гадно за произнасяне.
Живях 10 години в Пз.
Има ли разлика между "оня" и "ония"? Т.е. между "òня" и "онѝя"? Който пише "ония човек", надявам се е достатъчно праволинеен да пише и "тоия човек" или пък "таия жена", "моия ключ", "твоия проблем"; а също така и да ги произнася тия "И"-та. Смях да става. Коия беше онаия? Разбира се, нали?
За пълния и краткия член нямам претенции (нито един "претенций" по новиЙя йероглифен правопис). Там виновен е Софроний, дето е заявил, че трябва да има "Т" накрая, та да се бъркат хората. Ако всички си го пишеха само с едно "А" накрая, както е прието, или с "Ъ", както би било логично, нямаше да има грешки. А дано, ама може би...
Ако някой е чел дотук и не го е яд, следва поздрав на раздяла с любимия ми афоризъм:
На края на всяко изречение трябва да има.
Comments
неИнтересна статия за йероглифите
https://www.erepublik.com/en/article/-1344-2673746
Заключението ти, че в английския използват йероглифи, понеже не изговарят всяка буква, не е особено умно. Няма нищо лошо в това да запазиш оригиналното изписване на думата, въпреки че езикът вече много се е отдалечил от оригиналното си звучене.
В някои случаи това дори частично запазва автентичното произношение . Например признасянето на often (на немски е oft) без t е било популяризирано от кралица Елизабет I, но понеже няма правило, което изисква да не се произнася t (в някои думи се е запазило, а в други е отпаднало), много хора са продължили да го произнасят, изхождайки от изписването, и в крайна сметка и до днес "офтън" се е запазило, макар вече като алтернативно произношение.
Шегите често трябва да не са особено умни, за да бъдат смешни.
А относно това кое е лошо - ако един англичанин и един говорещ добър английски чужденец чуят текст на средноанглийски да речем, мисля че чужденецът пръв ще схване какво се говори. Приемствеността е запазена, но цената е прекалено висока. Почти всички останали народи са предпочели да реформират писмеността си.
По-скоро англичаните прекалено много са променили говора си. Как да реформират писмеността си, като например са започнали да четат i (и) като ай и същевременно нямат буква, дори комбинация от букви, с които да изпишат еднозначно ай
Както обичаше да казва един планинар: "Където има воля има и път".
а каг е поправилно КОТКУДЙАГ или КОДКОДЙЙАГ ? дъли има знъчений тува куга го казва кукожката къто сназсйа или кугад йа чока пителат ?
Въйййййй.
Опс, май трябваше въх.
мног добар статий, саглазсен сам сас сичко, парвопизсат на парво мйасто
Zdr.... Аз се чудя как за 100 години се загуби диялекта, родопски, шопски, северняшки и.... Почнахме да расте с нови думи. Само прословутото, просъществувало хилядолетия,, МАЙНА,, не ще умре 😉
диалект*
o7
(един) хуй; .. гоуем както винаги 😉
така де.. голиам ... голиям .. кот такоа (на нашенский)
Връх на комунистическите "успехи" са създаването на македонския език и писменост, "сръбски" (шопски) диалект за угода на Тито и други. Добавяйте още сами 🙂
******************
- Войници, днес ще разтовариме тоз вагон с алумин.
- Господин старшина, не се казва "алумин", а "алуминий".
- Хайде сега, моето момче, ти сам ще разтовариш съседния вагон с "чугуний".
******************
Ръзте гръмутноста на нациата😁)
o7
o7
"Извинете за неодопството"
надпис на входа от днес
ожас.. неодопство се пижше нео добство
天 Shoushi!
Обяснявка: т'фа е ероглафа, дет Акума от стрийт файтър вади след като си напра'й супер спешъла, и казва "шоушенг", ахъм, "шоушьи", коет', май, се превежда като "Жалкарска история".Отправено към днешните потребители на ЧРД Киро, Мето, и брат му от на 24-ти май там.
това е японски йероглиф - означава (самостоятелно) войн, самурай ( само с една водоравна черта е мъж )
Наистина ли? Това е интересно. Японската версия, сериозно, не я познавам, знам китайската такава, даже са ми подарили амулет със същия - тйан 天 - небе, небесно, рай, райско, ден, време, божествено са част от значенията му(зависи вече и с какви други йероглифи ще се комбинира). Допада ми като концепция. Сега дори повече.
А по-горе се просто правех на незнаещ за нуждите на коментара, хехе.
Японците приемат китайските йероглифи някъде през 7. век, но днес често канджите на японците и йероглифите на китайците изглеждат еднакво, обаче имат различни значения. Предполагам се дължи на факта, че джапанките ползват и азбука и затова референциите от едното изписване към другото са съхранили оригиналните значения от 7. век, докато при кититата е имало много промени, още повече че всяка държава на континента си е имала собствено развитие.
Лошото е, че тези, които имат нужда, няма да го прочетат, а и не им пука. 🙁
ийас тъка мизслйа
Пропуснал си класиката - римския пълководец БатериЙ 🙂
Иначе, на фона на погрома, който изживяваме мисля, че правописът ни е последният проблем
Батерий е...гоуем! 😁
да и аз подкрепяпям да отпадне буквата Т накрая, че даже и изобщо, тогава най сетне младежта ще пише правилно думата педе*ас
Да и "о" да с замести с "У", защото сегашното образование се е превърнало в образувание. И то злокачествено.
Според някои езиковеди, в българската фонология е възникнал нов звук и това е всъщност причината за толкова много грешки с "о" и "у" - просто все още нямаме буква за новия звук, който може да се опише като неударена кръгла гласна - нещо средно между "о" и "у".
Думата "около" е перфектен пример - ударената гласна винаги всеки я пише с "о", но който не е научил правописа наизуст всъщност няма как да разбере чрез внимателно изговаряне на думата кои са другите две гласни. Защото никой не казва ОкОлО.
А аз си мисля,че някога "у' се е изговаряло "оу',както го правят сега англичаните. Иначе що ще пишат 2 букви за 1 звук?
Заб. На тези,дето ще пишат, че "така го вземаме от гръцката азбука',ще отвърна, че такава няма. Самите гърци имат 2 варианта за кой им е ДАЛ азбуката, но и двамата са траки, а не гърци. Пък и 11 особени знака от кирилицата ги има в линера от Крит,
Отделно - при финикийци, евреи и българи всяка буква значи нещо. При гърците... Питайте някой грък какво е 'алфа', например. Защото при нас е "Аз", а при другите два народа - "алеф" - бик.
Защото кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука, а в нея няма и не е имало буква за звука "у". Съжалявам, че този отговор не приляга на предпочитанията ти, но е няма по-верен.
При нас буквите имат значение защото са се наизустявали като акростишие към азбучната молитва. Няма дълбок скрит смисъл зад този факт.
А нещо за,, Лале,, и,, Лиле,, * Лиляна мома.. Пише се, Л,, но изговарянето е с различен звук
Слушай сърбите как изговарят "л"-то и ще си отговориш, При нас преди където се е писало "л", се е изговаряло отчетливо, сега... без коментар.
Не съм търсил, но може и да има клипчета с български логопеди да дават уроци как се говори правилно.
" Kpakpa
При нас буквите имат значение защото са се наизустявали като акростишие към азбучната молитва."
Много ми е интересно кой учЕн е сътворил това чудо на глупостта?
" Kpakpa
Защото кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука, а в нея няма и не е имало буква за звука "у"."
Дори да приема тази версия, то какво му пречи на Климент да махне "о"-то?
А за кой от коя азбука е крал, ето 11 съответствия м/у кирилица и линеар. И става дума за Б, Ж, Ш..., т.е - все за букви, обознааващи звуци, които гърците не ползват.
http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/KIRIL.JPG
Ето и цялата статия.
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/05/24/kakvo-ne-znaem-za-kirilicata.550508
Не помня кой пръв е открил препис на "Учителното евангелие" от български на руски (впоследствие са намерени повече от десет), в което "Азбучната молитва" е пролог към основното съдържание на евангелието.
Нямам и абсолютно никаква представа защо го наричаш "глупост".
Тия статии съм ги чел и не ги харесвам поради същата причина, поради която не се изучават в училище - авторът не само, че не може да ги докаже, но и твърденията му противоречат на вече откритите археологически находки.
Относно "ou" в кирилическите текстове - видно е и в книги, и по стенописи, че хората са решили точно с тези две букви да изписват звука "у", точно както са правели гърците. С вековете се е наложила практиката за пестене на място да се записват една под друга, докато накрая са ги слели в ръкописното днешно "у", което е всъщност причината то да не се изписва като уай/ипсилон/игрек/и гриега/гръцко и.
Великолепно качество е да проявяваш скептицизъм към това, което четеш и да го проверяваш и сравняваш с написаното в други независими книги, обаче искам да те питамзащо не проявяваш същото това качество, когато четеш статиите на Спараток?
Кирил и Методий нееднократно и от различни хора са били описвани като най-високо образовани хора. За стандартите на Византия това е един много силен атестат, затова е логично да предположим, че те са предали немалко знания на учениците си, за да бъде оставено делото им в сигурнио ръце. Вярвам, че всеки един от тях е имал възможност да разгледа обстойно всеки от линеарите, вероятно дори в много по-богата колекция от тази, която е оцеляла до днес. Известен факт е, че са черпели идеи при създаването на глаголицата от вече съществуващи азбуки като арменската и грузинската.
Защо и откъде-накъде това обяснение за приликата (ако допуснем, че тя не е случайна) между знаци в кирилицата и линеарите ти звучи глупаво, но обяснението , че траките и славяните са народи с богата писмена култура ти звучи разумно? И това при положение, че има категорични доказателства за ниското ниво на културно и търговско развитие?
Ако искаш да си искрен със самия себе си - погледни с критично око на тези статии. Прочети ги като обръщаш внимание само на доказателствата зад теориите. Ще забележиш как всичко опира само до формите на знаците и до личното му мнение за значението и връзката между звученето на няколко думи. Езикознанието е много пипкава наука, но при нея спорните твърдения никой не ти ги дава като чиста монета, а ти се казва, че има спор за това и това. В тия статии на Спараток хлабаво няма - всичко е "истина"...
О, бъди спокоен - не съм от вярващите! Не се доверявам и само, защото го е казал авторитет.
Ползвам два начина - логични изводи въз основа на факти и ... интуиция.
Като мъж залагам, естествено, най-вече на първия, макар вторият никога да не ме е подвеждал.
Помня времето, когато историците ни убецдавага, че 10'000 кривокраки, кривогледи и миризливи черагари раказали играта на ромейста войска. Нещо в мен се подсказваше, че не е точно така. Когато, обче, четях книгите на Петър Добрев с иранската му теза, усещах, че това е по-близко до истината.
Стихнах до Спароток, с коготосъм съгласен с повечето от идеите му. защо ли? Ами това не са негови идеи, а на Ганчо Ценов, койтополага серозна основа на автохтонната теория за произхода на българския народ в „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“.
Само ще допълня, че е първият ни доктор по история на Хумболтовия университет и е имал достъп до Ватиканската библиотека. КОЛЦИНА са имали този шанс?!?
Не е приет сред нашите учЕни, защото да защитаваш теорията, че си мръсен чергар по-им допада и не търпели чужда теория.
Нещо подобно се случва и на босненския хърватин Стефан Веркович, който събира народното творчество основно на помаците. За 12 години "на терен" събира 23'809 стиха в двата тома , на "Веда Словена".
И какво става? Серизони учени като Иречек, прод. Шишманов, Никола Армаидов и др го обвиняват в лъжа - бил си ги измислил. Той - чужденецът, който не знае дори идеално български, да напише над 20'000 стиха и то на диалект? Ми той трябва да е гениален поет и само по тази причина би тряббвало да се изучава.
Толкова за учЕните и лаиците. Или не - ще спомена, какво казват често едни познати - адвентисти - "И ной бе лаил, а "Титаник" го строиха професионалисти...".
Пък и Шлиман нямал диплома по история, нали?
Истината ще възтържествива, въпреки онези чиновници с титли, които ни пишат учебниците.
ТЪПИЯТ САЙТ не позволява редакция, неговата...
Ако живееш в София и имаш възможност, бих ти препоръчал да присъстваш на лекциите по българска история в СУ. Най-малкото за да спреш да мислиш, че някой сериозен историк днес подкрепя чисто тюркска или иранска теза.
Ганчо Ценов, доколкото знам, не е приет много по-сериозно и от колегите си в Хумболтовия университет, не само от нашите учени. Самият факт, че Волен Сидеров спонсорира преиздаването на книгата му, говори много за стойността ѝ (като пропаганда).
Да, в София сум в момента, но не няма ка да посещавам лекции.
за да ме разбереш, трянва да разкажа част от живота си - повече от половин век. а не му е тук мястото.
Не бил приет добре.. От кои? От тези, които не са били във Ватиканската библиотека и не са прочели онова, което той е намерил ли? И тези, които ни принизяваха мазохистично. От тези ли?
Волен Сидеров го бил поддържал. Що за довод?!?
Нали поради подобен сега свастиката е забранена. Или да не ходим и с дрехи, щото Хитлер носел.
Не ме интересува кой какъв е и какво мисли и прави. Интерсеуваме дали казва истината. Но спомена Волен, та да кажа една негова зслуга, свързана с т.нар. "Кирил и Методий".
Имаше предаване преди няколко години по телевизията си, посветена на 24. 05. и произхода на двамата братя.
УчЕните и до днес оспоравт, че са българи и ги представят за гърци или по;ухърци. само негри дето не ги изкараха, както стори Холивуд с Орфей. Та същият този Волен се е постарал да потърси известни извори и да оповести данните в тях.
Чешки хусисти, които виждали в делото на Константин-Кирил и Методий една от своите идеологическо-богословски основи, отбелязват 9 март – според римокатолическия календар, тогава ден на светите Кирил и Методий – като ден на светите Църхо и Страхота
ВЖ
1 Компилацията от стари латински легенди за Кирил и Методий, излязла от печат в 1495 г. в Бохемия под надслов „Животът на св. Църхо и св. Страхота”.
2. Хавел Салански (1567-1621) писал в проповедта си за Ян Хус: „Бог изпратил на чехите двамата апостоли: Църхо и Страхота”.
3. Павел Странски (1583-1657) в шеста глава на съчинението си „Чешката държава” писал за Методий: „Епископът с гръцка вероизповед Страхота, т.е. Метудиус или Методиус”, и по-нататък, че по-старото църковно управление на страната било устроено „според гръцка или, което е същото, българска насока”.
4. Ян Амос Коменски (лат. Comenius, 1592-1670) споменава в първата глава на книгата си „Тежките сблъсквания на Чешката църква”: „Страхота, значи Методий”
5. Сборникът от духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер „Чешки канционал” от 1683 съдържа химн за двама светии Църхо и Страхота.
6. Същият химн е отпечатан през 1727 и в съчинението „Citara novgo sakona” от Антонин Копиаш. Там „Църхо и Страхота” са означени като светци патрони на Чехия и Моравия.
7. А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989
8. Божидар Димитров открива във Ватиканската библиотека една досега неизвестна хроника на италиански език от XVI в. за моравската мисия на славянските апостоли. Там Методий е отбелязан като Страхота.
9. Статията „Църхо и св. Страхота” на Иван Павлов във в. „О писменах”, София, бр. 2 от 8 декември 1979 година.
И извод.
Църхо и Страхота не звучат много по гръцки нещо, нали?
А и нали се сещаш колко хвалебствия щяха да напишат ромеите, ...ако братята не бяха българи.
Е, още ли ще плюеш по намереното от Волен само защото е Волен?
Аз от всеки мога да взема ценност, но дали ти можеш?
Какво общо има как ги наричат чехите? Те са ромеи точно толкова колкото останалите славяни, араби, гърци и всякакви възможни племена. Източната римска империя е конфесионална държава като Османската империя, която векове по-късно се опитва да я имитира - там се гледа само и единствено какъв си по религия. Никому не дреме на какъв език си говориш вкъщи.
Браво на Волен, дето насочва вниманието на хората към чешкото произношение, удобно заобикаляйки въпроса, че за самите Кирил и Методий това е бил празен откъм съдържание обект на разговор. Ако бяха живи сега и изслушат всички глупости, които се пишат за тях, сигурно щяха да кажат, че са солунчани, та да се приключи.
Наясно съм за ИРИ. Тя е империя на вярата. Баязид, чиято майка е помюсулманчена принчеса, е познавал и тусрката и балакнските традиции и е бил пред избора да направи Турска империя или да продължи ИРИ. Избира второто, както знаем и сме живели в халифат, в който повечето везири са гърци и сърби, а пашите - българи.
Официалният в ИРИ гръцки е заменен с турски и това е!
Да, Църхо и Страхота са били ромейски поданици, щом са живели в Солун.
а защо четем чехуте ли?
Ами, защото са нямали наблизо гърци да им горят книгите, затова.
Аз смятам да ида още по-далеч и да предложа нова промяна на езика - заместване на определителния член, който се слага отзад, с такъв който се слага отпред. Например: "таз жена" вместо "жена-та(тя)", "туй дете" вместо "дете-то", "тоз човек" вместо "човек-ът". Обосновка: по този начин по-лесно ще бъде промяната на набран текст като "таз умна жена" - "таз хубава и умна жена" вместо "умна-та жена" - "хубава-та и умна жена" (определителният член трябва да се изтрие и да се напише отново).
Значи искаш да се върне определителният член както е бил преди 1000 години в старобългарския 🙂 Та, то, те - та жена, то мъж, ако правилно си спомням нещо такова са били.
Потърсих за този стар определителен член, но навсякъде пишат, че определителният член е бил след съществителното, дори в старобългарския, и произхожда от някакво слабо задпоставено показателно местоимение.
Много отдавна бях чел и беше в книга, която не намирам в нета, но горе-долу и аз това помня - определителният член се е образувал от някакво кратко местоимение като то(зи/я), та(я/зи), те(зи), сложено пред думата. При прехода от старо- към среднобългарски въпросното играещо роля на определитен член кратко показателно местоимение започват да го слагат след думата и да го сливат с нея, подобно явление има и в румънския и във скандинавските езици - и затова днес само при тях и при нас определителният член е отзад, това е иновация 🙂
Някаде по влеме на турското робство ли е минал определителният член отзад?
Не.
Най-странното е, че пишещите "промоций", "операций" и "партий". знаят, че думите са от ж.р. и в ед.ч. завършват на "-ия". Объркването може да идва от латиницата, където изписват "Я / я" един път като "Q / q". а друг път като "IA, / ia".. Отделно в звателен падеж думата завършва с "-йо" и става каша в главите на чаткащите.
Пример
България (същ.и., ж.р., ед.ч., Им.п) - Българии (мн.ч.) - Българийо (ед.ч., Звателен падеж)
===================
Що се отнася до "Ѣ", то напълно съм съгласен с теб!
Тази буква е обединявала българите, които си говорели ма своя си говор, но пишели еднаква. Нещо подобно е при китайците - стотици езици и говори, но еднакъв знак за даена дума.Йероглифите са помохнали да се справят с управлението на повече от милиард население някога, пък и днес.
Отпадането на "-ъ" и "-ь" в края на думите също малко обърква, а и води до изменение на самото ни говорене.
Някога сме озвучавали последната гласна и "аз" не е звучала като "ас", както сега.
Помните ли как Франческа от "Фермата"? Тя говореше български по италиянски начин и тя узговаряше звучните съгласни така, както дедите ни някога са го правели.
Подобен закон има и в английския. Никой не казва "bad" "т" накрая.
В англиския е запазено и двойното Е:. В пресата "Blackburn" пишат ту "Блекбърн", ту "Блякбърн"
Toва "æ", всъщност си е нашият "ѣ".
И половината сегашен аглийски е келтски, разбирайте - тракийски, разбирайте български.
Пример
Wireless = wire + less - ВЪР(-ва) = ЛИШ(-ен)
Сиреч - "wireless", което превеждат "безжичен", буквално се превежда "лишен от върва".
С един познат почнахме да събураме английски думи, които са си български, но някакъв пич - Деян Желязков от Поморие вече ни е изпреварил. дан имам щастието някога да седнем на маса с този човек
Ама тя е дълга тема наш'та! 😁
А най-голямата тъпотия на БАН бе узаконяването на ударенето на "о" в думата "масло".
Оправданието им - "ъм чи-и-и, то тъй гуворяд по'ичито оръ"
Не се прави разлика м/у "мода" и "естетсвено изменение на езика". Имам предвид ("навпредвид", ще е след време), че сега е моден сред младите Северозападният говор. Аз също се забавлявам с въпросния говор и не вуждамнищо лошо да изучаваме българските говори, за да не изчезнат. Но книжовният език е нормата, която трябва да помага на всички ни, от кой да е край на Бащинията, да се разбираме.
А сиги дай една рикия, баце! А пустиняците да си питат дедовиа.