Дамян Дамянаов
Maggy Vasileva
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Comments
v
"Когато цъфнат теменугите.........."
Пеньо Пенев.
O7
и оправи си заглавието 😉
Една случка, разказана от Дамян Дамянов. Цитирам по памет.
"Веднъж звънях на свой приятел, а гласът ми бе прегракнал и страшен , вследствие ангина.
- Ало?, - бе малкият му внук.
- Дядо ти там ли е?
Последва кратка пауза, а после въпрос с тих и треперещ глас:
- Бабо Мецо, ти ли си?"