Миграция на народите

Day 3,259, 18:44 Published in Bulgaria Bulgaria by Alcek

Здравейте,
статията ми е провокирана от тази на Гарабеда и от коментариите под нея.
Първо аз и моето семейство не сме бягали. Бавно си вървяхме 🙂 Бягаше се по соц. време. Тогава ги водеха невъзвръщенци, оплюваха ги... Сега светът е едно село. Наистина трябва първо да се намери начин за да отидеш, па макар и само да работиш в чужбина. Имам предвид да намериш начин да работиш легално. Сега в ЕС е по-лесно.
Та ние заминахме за САЩ през близката за мен 2011. С карта от лотарията. Играли сме почти от началото на лотарията (1996) и вече бяхме загубили надежда. Както и да е.
Живота в странство никак не е лесен, както повечето хора си мислят и парите не се берат от дърветата. Първо трябва да свикнеш с езика, ако и да го знаеш, на място е друга вселена. После има много информация за запомняне, поне в щатите, всичко е различно. Например чая го пият студен, с лед, светофарите са на отсрещната страна на улицата, институциите са различни... Първите 5-6 месеца главата ми беше станала двойна. Работа не се намира лесно. Трябва или някой да те познава, или да си явно по-добър от местните. Защото тук за всичко си имат записи, не само за кредитната, банковата история. И когато видят, че за тях изникваш от нищото, няма никаква информация за теб, се паникьосват. Дори социално осигурителния номер ти е чисто нов, все едно си роден вчера. Всичко се нарежда, но бавно постепенно с много търпение и желание.
Сега мога да кажа, че съм подредил живота си. Работя по специалността си, също и жена ми. Децата се изучиха с дипломи за напреднали, взеха две години за една, сега учат в университети. Наистина тук образованието е по-лесно.
Така, относно мотивите. Държавата стана разграден двор след 1989г и власт имащите грабят като за последно. Постепенно България се превърна в мутренско-мафиотска. Депутатите като сгафят, се хвалят с това. В САЩ един сенатор го обвиниха, че е изнасилил камериерка, после жената казала, че станало грешка, всъщност било с нейно съгласие, но така или иначе, сенатора се самоуби. Но то за това трябва съвест. А, като питаха Доган как ще коментира присъствието си в списъка на членове на ДС, той каза, че щял да се обиди, ако не бил там. И какво, всички ченгета, пак са на власт. До такова положение се е стигнало в България, че никой не споменава по медиите най-голямата мафиотска групировка ТИМ. Просто не виждам и сега светлина в тунела, а много ми се иска.
Та човек се замисля, иска ли да живее така и иска ли неговите деца да живеят при такива условия. И какво бъдеще ще имат. А, техните деца? От моя гледна точка животът ми беше застрашен.
Дали съм бил оценен - разбира се, че оценката ми ще е пристрастна. Жена ми има висше образование и не само, че не я наемаха на работа по специалността, ами даже и не искаха да й погледнат автобиографията или да я извикат на интервю. Наемаха за сметка на това хора с основно образование.
В България взимах над 1000лв заплата и жена ми не е спирала да работи. За тия пари първо от банките не ни даваха жилищен заем, защото дохода ни бил нисък, а не ни питаха, как плащахме наема си. Накрая излъгах, че съм ерген, за да купим гарсониера. За четирима човека. Благодаря за оценката.
Мога и още много да напиша, но сигурно ще ви отегча, ако не съм вече 🙂

Желая на всички ви да се сбъднат мечтите ви и всеки да си живее живота както той си реши.
Мир вам!

П.П. Първият коментар ме подсети нещо. Това е откъс от книгата Време разделно. Говори Манол:
- Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие.
Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.
Та, аз виждам моята крачка - моето семейство. За съжаление, пълководци не виждам. България не е само земята, това са, най-вече хората. Петият по големина град с българи е Чикаго. В САЩ има училища, вестници, телевизия за българи и на български. Гледам, в Европа също се организират.