Поезията...има ли почва тя у нас
Baistef
Добра среща приятели,
както споменах в последната си статия от време на време пиша стихове.
Винаги любовните стихове са ми звучали сладникаво и прекалено възвишено и не съм мислил, че мога да напиша такова стихотворение.Е,оказа се,че почти всички мои стихотворения, които са скромните 5-6, са точно с любовна тематика.Или с други думи казано, "любовта е моя муза"... Не се имам за кой знае колко добър автор, но реших, че мога да споделя с вас моите "творби".От доста време съм в играта и знам, че между вас има хора, които също умеят да пишат.Та с времето ще се опитам да направя играта си и ви, малко по-интересна като публикувам статии свързани с поезията.
Като начало ще започна с едно шестстишие, което написах като коментар под една статия, но за съжаление не мога да си спомня коя беше статията и какъв беше повода.Та с това си шестстишие искам да провокирам останалите да напишат също по няколко стиха, като използват ключови думи.Надявам се да ви бъде интересно.
Ключови думи: любов,смърт,живот,птица,криле. Не се ограничавайте само с ключовите думи.
А това са моите стихове:
От любов се умира.
Това е вярно,
умира се мъчително и бавно.
И навярно умиращите от любов не знаят,
че за тях това не е краят
,но... не е и раят.
Comments
Първа!
Хааааааааа, изпревари Гавро!!!!
Даааа! И знам къде пусна шестстишието:
http://awesomescreenshot.com/0712vt7z13
:Р
Абе помня,че беше твоя статия ама....
А кой е този Гавро?
може ли линк?
Един такъв....абе не го познаваш....
Пич, поезията не се пише, тя се изживява. Понякога достига до върха на химикала. Или до клавиатурата. Ти си минал и двата етапа. Което е красиво. Браво.Отдай й се - и на дамата, вдъхновила поезията. И на поезията.
Наздраве!
Прав си!Изживява се!Това е аксиома,но не съм се замислял.
За дамата...там нещата са други. 🙂
Наздраве!
Изобщо не умея да пиша стихове, ама за идеята ще опитам 🙂
Когато срещнеш любовта,
разперваш смело ти крила
и лудо хвръкваш през живота.
Не се страхуваш ти от нищо,
ни мрак, ни болка ни тъга...
Приемаш даже и смъртта да срещнеш,
щом редом с теб в полет лек,
лети любимия човек!
Много си е добро даже!
искам да натрапя съня на Байрон
Животът ни е двойствен — свой свят има
сънят, разделящ двете тъжни имена —
живот и смърт; свой свят сънят
си има — царство на реалност странна.
В развоя си съдържа той дихания,
сълзи и мъки, радостни отсенки.
Засенчва будните ни мисли той
и облекчава будните дела.
Разделя същността ни, става част
от нас самите и от нашто време.
Той сякаш е херолд на вечността:
минава като древен дух, говори
За бъдното като Сибила, власт
над мъката и радостта ни има.
Той прави ни каквото иска сам,
с видения прелитащи ни плаши,
със сенки — те къде отлитат всъщност?
Какво е минало? Какво са сенките?
Умът ли ги твори? Нали умът
материя умее да създава,
планети нови с по-блестящ живот
и да даде дихание и форми,
които биха надживели нас.
Аз срещнах — може би насън — видение,
За него да разкажа бил желал,
че дреме мисъл там, от низ години,
и сбира цял живот в единствен час.
II
Две същества, в цвета на младостта,
видях на хълм прекрасен, полегат
и зеленеещ, който сякаш бе
последен връх от низ от върхове.
Но нямаше в полите му море,
а жив пейзаж с вълните на гори,на ниви и човешки домове,
разпръснати тук-там, с дим синкав, който
от покривите селски се издига;
бе тоя хълм със странна диадема
от равни, подредени в кръг дървета —
не от природата, а от човека.
Стояха там девойка и младеж
и гледаха — тя всичко, като нея
красиво; а младежът в нея само
бе взрян — така прекрасна беше тя.
Две същества — различни в младостта.
Пред прага на самата нежна зрелост
тя бе като луна на хоризонта.
По-млад, младежът имаше сърце
по-възрастно от своите години.
За него нямаше по-скъп човек
в света: веднъж погледнал я с очи,
не можеше да я отмине вече.
За него въздух бе и същност тя —
гласа му, без да й говори, той
трепереше от всяка нейна дума.
Той с погледа й гледаше сега —
чрез нея всичко ставаше красиво.
За него тя живота бе, море —
да влее там реката си от мисли.
А при едничък неин звук и допир
бушува му кръвта.
Прекрасно!!!
Поезията е тънка работа.
Разказва за живота, за нещата,
за .... малките неща.
Нима е малко нещо любовта,
със думите нашепвани в ноща.
С усмивките и с веселият смях,
и с чувството, че вършиш грях?
>..
.
Ако няма рима
удари мЪ
!
pozzzzzz