Формулата на успеха (+ награда - дадена)

Day 1,775, 04:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Maggy Vasileva

Мараба, банда.

Ще ви разкажа няколко истории.

(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Ако сте отворили статията заради наградата --> скрол в края, за да разберете условията.



Аз съм по-квалифициран/а от моя приятел и колега. И двамата нямаме пари и връзки. Обаче той си намери работа веднага след университета, а мен известно време дори не ме викаха на интервютата. Успях, след като разбрах, че CV-то ми не би трябвало да изглежда по този начин:

"Здравейте аз съм Гого/Гита. Завърших агрономство вчера. Майка ми е зъболекарка и много държи да бачкам в твойта фирма. Баща ми се пенсионира, ама бичи като портиер. Телефония ми номер е 08********. Живея в Ярловци, до бай Ваньо. В училиште учих английски и френски. Много съм добър у интернето – редовно си пишем по сkipe. Аре, чао.”



Дълго време пишех злобни коментари под чужди статии по отношение на правописа. Чудех се защо разни хейтъри ми отговаряха, че видиш ли съм пишман професор. Докато не разбрах, че аз трябва да си оправя граматиката, а грешките в статиите са били просто печатни.



Когато започнах да използвам чатове (леле, колко отдавна беше...), много държах да пиша грамотно. Включително да изписвам главните букви, точките, запетайките и т.н. До момента, в който се оказа, че редовно водя по 10-на разговора едновременно. Моята прецизност изискваше време, хората губеха търпение и след месец се оказа, че нямам хора, с които да си поспамя за разтоварване. В момента не ме е срам от лошия ми английски, когато пиша в скайп, защото всички там пишат по този начин. Не съм писал/а точки и главни букви там от... не помня от кога.



Като е-бебе пусках шаутове на латиница и се чудех защо никой не ми отговаря на питанията. После навлязох в играта и, разбира се не мога да остана равнодушен/а на въпросите на новите. След 30-я шаут не е истина колко усилия ми коства, за да разбера какво се пита (заради тъпата шльокавица).



Аз съм брюнетка, миньонче – приличам на нея:

Преподавам физика. Миналата учебна година беше първата в кариерата ми. Паднаха ми се седмокласници. Нито едно от момчетата не направи нито едно отсъствие, дори когато бяха болни. Само че никой не научи нищо – нито момчетата, нито момичетата. Чудех се какво да правя. В края на годината колежката ми физичка (директорка на училището) ме викна в кабинета си. Не особено деликатно ми обясни, че не бива да използвам строг научен език, когато говоря с ученици. Най-вече в класа, в който се започва обучението по дисциплината. Излязох с високо вдигната глава, но вкъщи се наплаках. На следващия ден подадох едномесечно предизвестие за напускане. Бързо си намерих работа в друго училище – директорът е мъж. Обаче си взех поука – вече не съм толкова взискателна и строга. И в това училище всички момчета присъстват в часовете ми. Изненадата беше, че и момичетата го правят. В края на срока с удоволствие установих, че всички са оформени за 5 или 6.



Реших да се пробвам с медийния модул на играта. Имам интересни хрумки и смятам, че те заслужават внимание. Ама след буквара, не съм прочел/а една книга. Спах във всички часове, в които можех, от другите бягах. Разни гадняри почнаха да ме спамят да се науча да пиша, а не обърнаха внимание на смисъла на статиите ми.



Няма да правя изводи – вие сте достатъчно интелигентни, за да решите сами как да пишете и говорите в различните ситуации. Сами можете да прецените и дали елементарната култура е част от формулата на успеха.



За наградата:
Давам 30 е-лева на първия играч, който (по)знае и напише в коментар как се казва фолк певицата от снимката и 30 е-лева на първия играч, който (по)знае и напише в коментар всички правописни грешки в автобиографията от първата история.

Успех!