Дългоочакваната война е пред прага

Day 1,204, 00:51 • Published in Bulgaria Bulgaria • by egad

Здравейте читатели 🙂

Покрай протестите срещу админите скуката неизбежно завладя еСвета. Останалите малко истински битки се броят на пръстите на едната ръка – шепа въстания и дружното нахлуване на ОАЕ, Израел и Египет в териториите на Саудитска арабия (за краткост надолу ще я наричам СА). Изглежда за региона на Близкия изток протестите не важат и всеки граби свежата хапка от плячката. Разбира се в тези действия главни действащи лица са страни, които са превзети политически от други и реално се явяват кукли на конци. Израел си е на евреите и те не влизат в това клише. Египет обаче са в ръцете на хърватите, ОАЕ на руснаците, а СА на румънците. Тънка подробност в случая е, че руснаците в ОАЕ насочват страната към Нов световен ред.

Какво обаче наистина се случва там всъщност?

уголемен размер

За да се опитам да отговоря на този въпрос първо трябва да направя малко допълнение на информацията, че СА в оригиналните си територии граничеше с още една държава – България. След развалянето на договорките с Иран през миналия месец президента ни на няколко пъти публично обяви, че ще напуснем тази страна и ще търсим необходимите ни ресурси (нефт и плодове) в СА (нефт) и Египет (плодове). По тази причина беше задържан иранския регион Хормозган – единствения, който осигурява път към арабските държави. По тази причина и румънските ни съюзници, които управляват СА не подписваха договори, за да не ни пречат. Идеята на президента ни беше да изчака да падне забраната за нападение над новите страни, да минат президентските избори, за да стане ясно дали ще има промяна в политическата обстановка (дали няма някой друг да направи ПТО), да се разбере с новите управници и да нападне. Както виждате една малко тромава процедура. За съжаление обаче в другите държави заложиха на бързите действия.

ОАЕ си имаха съюз с Русия и Сърбия и изглеждаше, че ще направят всичко възможно, за да ни попречат да се разпрострем и в Африка. За да изпреварат атаката от срана на ОАЕ, СА първи пуснаха закон за естествен враг и нападнаха. Но факта, че нямат съюзници натежа и сръбско-руските войски дори не се напрегнаха, за да отбият атаката. Последваха бързи съюзи на ОАЕ с Полша и Испания и лесно беше превзет региона Eastern Province, който свързваше България и СА. В момента се гласува и съюз с Унгария, което ще направи задачата ни още по-непосилна.

Действията на Израел изглеждат логични. Трябват им региони с алуминий и жито, които нямат на оригиналните си територии и си ги набавят, за да развият икономиката си. След превземането на тези региони те просто си продължават войната, като са се устремили към централния регион на СА Ал Риад, който граничи с почти всички останали региони в страната и по тази причина е ключов в голяма степен.

Египет също навлезе в СА, но предполагам, че целта им е по-скоро да ограничат разрастването на ОАЕ на саудитска територия, както и да оградят и предпазят от пълно превземане северозападните територии на СА.

България в същото време се придържа за сега към антивоенното поведение и изглежда пасивен наблюдател отстрани. Нещо повече в момента връщаме предпоследния ирански регион, с който разполагаме и ще останем само с Хормозган, региона граничещ с Африка. Това е един малко рискован ход, тъй като при едно последващо въстание там, подкрепено солидно от скучаещите танкове на НСР можем набързо да останем откъснати от събитията и да се нуждаем отново от дълги и сложни обходи, за да се върнем в подобна позиция. Podkrepa изглежда вярва в силите ни и дано е прав.

Какво можем да правим ние от тук нататък, ако не искаме съвсем да изоставаме от събитията?

На първо време ще трябва да приемем, че щом другите държави не спазват примирието в Африка, значи и ние може да го правим, като малко изключение от условията на антиадминския бунт. Директна атака към ОАЕ със съюзници Полша, Сърбия, Испания, Унгария и Русия (ще отпадне и съюза с тях) ще бъде едно усложнение на ситуацията. Това, което крои президента и изглежда доста по-логично е да вдигнем едно въстание в СА и да освободим чрез наши десантни сили региона Eastern Province, след което да нападнем СА и да продължим със същата тактика, докато изместим ОАЕ от завоюваните им за момента територии, а ние пък ще достигнем до така желания нефт. Логично продължение ще бъде и наемането на египетски регион с плодове.

Да обоснова накрая и защо сложих това заглавие на статията. Ясно е, че въпреки бунта положението в региона не търпи повече отлагане. В същото време с връщането на нефтения регион на Иран ние оставаме само със 7 ресурса и е време президента да премине към действия, ако иска да запази идеализирания си облик от предния мандат и неофициалните си обещания и закани за 9 ресурса под наш контрол.


Ансамбъл egad ви приканва към вот и абонамент 🙂