Размисли в неделя сутрин

Day 1,195, 02:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by egad

Здравейте читатели 🙂!

Ситуацията из еСвета малко по малко води до затишие. В Южна Америка се оказа, че всичко интересно приключи за по-малко от седмица, сърбите стигнаха до Англия и май наистина нямат намерение да продължават нататък към САЩ, хърватите след като си поиграха да превземат Словения сега им връщат регионите с въстания. Интрига има единствено в сблъсъка на Гърция и Турция и във войната Беларус-Унгария.

Гърците се освестиха от първоначалните загуби и сега лека-полека с помощта на съюзниците си започват да обръщат нещата и вероятно скоро отново ще си имат поробени всички турски региони. Но каквото сам си направиш никой друг не може да ти направи, а турците сякаш имат талант сами да се набиват в скандали – първо набързо прекратения мирен договор с Гърция, а сега опита да превземат парламента на съюзниците си от САЩ.

Беларус въобще са във фокуса на събитията просто защото, като цяло обстановката е доста скучновата и ЕДЕН има възможност да задели малко сили в тяхна подкрепа без обаче да се напъва прекалено, което води единствено до почетни загуби. Със задаващата се още по-постна обстановка може да очакваме малко по-сериозни сблъсъци на този фронт.

Какво ще правим ние обаче – ето това е въпроса!

Очевидно войната с Индия е пред своя финал. Индийците в момента гласуват закон, с който сменят естествения си враг отново на Пакистан и очаквам още утре да сключим примирие. Разбира се преди това ще превземем и рибния регион Ориса и евентуално ще освободим Madhya Pradesh (другият вариант е въстание, но ми се вижда като пари хвърлени на вятъра, освен ако не се намери някой борец за медали да плати).
Ние си оставаме със седемте сигурни ресурса (жито, добитък, желязо, алуминий, риба, гума и селитра) и остава да стискаме палци да се договорим с Иран за плодовете и нефта. Всичко това обещава някакво икономическо процъфтяване, НО КАКВО ЩЕ ПРАВИМ ПОСЛЕ?

Пасивният вариант е да се кротнем малко, да се порадваме на новите придобивки, да понатрупаме запаси и да се пускаме в битките на съюзниците си, с което евентуално да градим авторитет.

Малко по-агресивният вариант е да изчакваме да падне ембаргото върху новите страни и да ги приобщим към териториите си. Това разбира се няма да ни донесе никаква реална полза, тъй като нямат така необходимия ни регион с дивеч. Единствено може да добавим регион с нефт, който да задържим насилствено и да не се налага да плащаме на Иран за него. За съжаление тези страни не граничат с никоя интересна за нас държава – граничат помежду си, с Гърция, оригинални турски региони и с про-еденската държава Израел. Обобщено казано – ще се правим на мъже пред слаби държави, от които няма да имаме далавера, но стават за моментно развлечение.

Агресивните варианти. Напоследък започваме да трупаме самочувствие на важен военен фактор, но истината е, че сами сме за никъде. До сега никога не сме си и помисляли да се противопоставим на някой по-голям от нас. Боричкаме се със средняци и дори и не можем да си помислим да се наредим като равни до големите. Дали е дошъл момента, в който може да помислим за нещо повече?

Азиатските ни колонии си имат един голям плюс, който същевременно е и минус в някакво отношение – няма мърдане наникъде. Заградени сме от съюзниците Китай и няколко слаби държави, чиито ресурси сме на път да оберем, но нямаме достъп до големите. Няма как да заформим война, която да е в основата на голям удар от страна на нашия съюз спрямо противников съюз – нещото, което ни е необходимо, за да се докажем като някакъв сериозен фактор в играта. Това е следващото нещо към което трябва да се стремим, ако искаме да продължим развитието си. Какви са опциите ни:

а) Сърбия
На всички ни е ясно, че въобще не сме близо до момента, в който ще можем сериозно да се противопоставим на сърбите. Пиша тази опция само за пълнота.

б) Македония
Тук нещата са малко по-реализуеми. Макетата събраха доволно количество население (1331😎 и биха били сериозно предизвикателство за армията ни. Голям минус е, че война с тях няма никаква практическа стойност, както за нас, така и за съюза. Рисковано е и защото при евентуално танкиране от страна на съюзниците им биха могли да застрашат дори и оригинални наши територии, което е последното, от което имаме нужда.

в) Русия
Новият член на ПанАм е легнал толкова дълбоко в сърцата на част от сънародниците ни, че самото споменаване на война с тази страна е повод за революция. Ако успеем да се абстрахираме от тази страна на въпроса си мисля, че чисто теоретично това би била най-равностойната и интересна война, в която бихме могли да попаднем. И не на последно място ще има и чисто практическа стойност.

г) Индонезия
За десерт оставих черешката на тортата. Ще кажете „ама ние не граничим с тях”. Така е, но ако напреднем с още 2-3 региона в Индия и границата ще е вече факт. Индонезия дълго време беше наш много добър съюзник и по-старите играчи определено изпитват симпатии към тях. Не в такава степен, както към Русия, но все пак положителните чувства са на лице. Факта, че от време на време индонезийците наливат сериозно в наши битки се приема, като моментно състояние. Индонезийците се възползват прекрасно от факта, че в тяхната част на света нямат равностоен опонент с изключение на Китай и безпроблемно са си набавили пълния комплект ресурси. Разпореждат се в цяла южна Азия, Австралия, а от скоро стъпиха и в Южна Америка. Дали не е дошъл момента някой да се опита да им се опълчи? Дали ще можем да ги притиснем и да развалим хегемонията им, като в същото време завземем и последните ресурси, които ни липсват? Мен лично ме сърбят ръцете да натисна бутончето fight в една такава битка 🙂. Единственият недостатък е, че при неуспех с лека ръка можем да загубим всичките си индийски колонии и да захвърлим в боклука целия труд от последния месец.

Вариантът с укрепването на силите и боя по чуждите битки изглежда най-естествен и логичен за този момент, но не ви ли се иска да се пробвате с нещо по-голямо? Казват, че апетита идва с яденето и май са напълно прави 🙂

За любителите на ансамбъл egad – днес са в почивка и дояждат кюфтетата от изборите вчера 🙂