Каква ще е ползата от новите ресурси

Day 1,186, 05:03 • Published in Bulgaria Bulgaria • by egad

В тази си статия ще избягам от любимата ми тема за войни и външна политика и ще се потопя в най-неприятната ми – за икономика.
Вече цял еСвят научи, че сме се запътили към Индия и по-специално регионите й със селитра, риба и гума. За какво са ни тези суровини? В тези статия ще се опитам да дам тоговор на въпроса, както и как те ще се отразят на обикновения ебългарин.

Отговорът на въпроса как ще се отразят всъщност е безкрайно кратък и ясен – ще се увеличи производителността ни и ако фирмите успеят да си пласират увеличената продукция би трябвало да ни увеличат и заплатите. Като бонус към това е и факта, че малко или повече по-бързо ще качваме производствения ранг.
Колко точно ще ни се увеличи продуктивността ще ни отговори формулата за производителността:
Производителност = A * (3.6 + (Б * 0.4)) * В * (1 + ((Г+Д+Е+Ж)/100)) * 8
където:

A - коефициент за брой работници във фирмата. Оптималният брой работници във фирмата е определен от Админите на 10 човека. Ако работниците във фирмата са 10 или по-малко, то А=2. Ако броя на работниците е повече от 10, то А= 3-(брой работници:10). Примерно при 12 работника А= 3-12:10=1,8.

Б - Ниво на уменията (онази цифричка, която стои пред нивото ви, когато си търсите работа примерно)

В - Фактор здраве. Факторът здраве най-изненадващо отразява на какво здраве работите 🙂 Той се изчислява по формулата В=1+2*(здравето ви):100. Ако работите на 100 здраве В=1+2*100/100=3. Ако работите на 90 – В=2,8 и т.н. Това прави и толкова важна работата на пълно здраве.

Г - коефициент за наличие на поканени от вас приятели в играта. Ако не сте поканили никой в играта стойността му е 0; ако сте поканили 1 човек стойността му е 10; при двама и повече поканени човека стойността му е 20.

Д - бонус за работа в родината. Ако работите в държавата, чието гражданство имате ще ползвате този бонус от 25%, иначе го губите.

Е - бонус за увеличение на продукцията, който избирате всеки път, когато работите в зависимост, колко злато сте склонни да инвестирате в това начинание – 10, 50, 100 или 200%

Ж - Коефициент за наличие на региони с висок добив.
Дойдохме си на думата. Стойностите на този коефициент са:
а) добивни фирми – Ж=25;
б) фирми за храна - Ж=5*(бройката на видовете ресурси отнасящи се за хранителната индустрия – жито, риба, добитък, дивеч и плодове)
в) фирми за оръжия - Ж=5*(бройката на видовете ресурси отнасящи се за оръжейната индустрия – желязо, алуминий, селитра, нефт и гума)

България разполага на оригиналните си територии с жито; добитък; желязо и алуминий. Стремим се да си набавим селитра, риба и гума (от Индия) и при добро развитие на нещата и разбирателство с Иран или други арабски страни бихме могли да набавим и плодове и нефт.

За да не съм голословен ще опитам да онагледя ситуацията с конкретен пример – аз.
Работя във фирма с до 10 работника; 9 ниво трудов ранг; работя от месеци само на 100 здраве; поканил съм 1 човек; работя в родината си; работя с безплатния бонус от 10% и ще изчисля производителността си ако работя в различни отрасли при различните варианти:
Производителност = A * (3,6 + (Б * 0,4)) * (1+2*Здраве:100) * (1 + ((Г+Д+Е+Ж):100)) * 8

а) добивна фирма
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+25):100)) * 8 = 588
Производителността на добивната индустрия не зависи по никакъв начин от видовете региони, които ще имаме, стига разбира се да си запазим ресурса, който пряко добиваме във фирмата (жито, желязо или нефт). Единственото, което може да се промени е просто да имаме единствения добивен ресурс с който не разполагаме на оригинални територии – нефт.

б) фирма за храна
- ако останем само с оригиналните си територии (2 хранителни ресурса – жито и добитък)
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+10):100)) * 8 = 536
- ако вземем индийските региони, но загубим иранските (3 хранителни ресурса – жито, добитък и риба)
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+15):100)) * 8 = 553
- ако вземем и индийските и иранските региони (4 хранителни ресурса – жито, добитък, риба и плодове)
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+20):100)) * 8 = 570

в) фирма за оръжия
- ако останем само с оригиналните си територии (2 оръжейни ресурса – желязо и алуминий)
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+10):100)) * 8 = 536
- ако вземем индийските региони, но загубим иранските (4 оръжейни ресурса – желязо, алуминий, селитра и гума)
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+20):100)) * 8 = 570
- ако вземем и индийските и иранските региони (5 оръжейни ресурса – желязо, алуминий, селитра, нефт и гума)
Производителност = 2 * (3,6 + (9 * 0,4)) * (1+2*100:100) * (1 + ((10+25+10+25):100)) * 8 = 588

Изводът е, че ако работя в добивна фирма ще се развивам най-бързо (макар и с малко) по отношение на трудовия си ранг. Ако работя във фирма за храна ще произвеждам 3 хляба (Q1) повече и ще очаквам повишаване на заплатата с поне 1-2 лв. Ако работя в оръжейна фирма ще произвеждам 1/3 (Q1) оръжие на ден и ще очаквам заплатата ми да се увеличи с поне 1лв.
На практика най-голяма разлика обаче ще почувстват собствениците на фирми, тъй като малките изменения на отделния работник при тях ще водят до по-голямо натрупване. Ще могат да си позволяват да пускат продукцията си в чужбина на по-ниски цени и да печелят от оборот и други благинки.


Ансамбъл egad са щастливи, че гласувахте и се абонирахте за вестника 🙂