Героите не умират- Vol. 2 [Христо Ботев]
WafreyBG
Тенденцията всяка седмица да ви представям по двама Велики българи, чиито достижения са помогнали за прославянето и просперитета на родината ни продължава.
Реших, че ще поставям и по един цитат от героя, за когото ще бъде всяка една статия
Вторият човек, който ще ви представя е този, който "не умира" - Христо Ботев!
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
Музикален съпровод: Тих бял Дунав се вълнува..
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави
и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.
Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.
На 19 май(нов стил 1 юни) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
С уважение,
WafreyBG
За Шаут:
Героите не умират- Vol. 2 [Христо Ботев]
http://www.erepublik.com/en/article/-vol-2-1-2289740/1/20
Очаквам вашите предложения под статията с коментар за следващият Велик българин
Comments
За шаут:
Героите не умират- Vol. 2 [Христо Ботев]
http://www.erepublik.com/en/article/-vol-2-1-2289740/1/20
Не е умрял в подножието на връх Вола, а на един друг връх наблизо (забравих му името, да се ева).
Иначе, какво да се каже за Ботев? Велик човек. Сега го описват като анархист, комунист, престъпник. Да, на някои кръгове със сигурност им е удобно да е такъв, но за нас си е светиня заедно с много, много други по негово време.
Статията е от 3 различни източници и така пишеше, възможно е да е както казваш 🙂 Поклон за един от най-великите ни поети 🙂
Не е умрял на Бола 100% :–). И аз това го знам 🙂
Той просто е бил един наивен поет. При това талантлив поет.
о7
За най-великият Поет на България!
o7
2/1498
Много добре правиш като публикуваш статии за Левски и Ботев! Но да не се осланяме само на най-видните ни личности. Има писатели, има най-обикновенни хора, дори и деца, които можем да посочим като герои. В литературата ни ярко изявени са много личности, макар и никога не съществували във физическия свят.
С остра сабя историята отсича кои герои са били и кои са подлеците. Къде са днешните герои? Къде са тихо скрити? Това пиши, надежда дай! Махни завесата, измий очите, и днес герои има! Не сме мъртви, без душа, без вяра, без сърце - ние сме си същите, онези - в книгите с дебелите корици. Лоши сме, подли сме, зли, коварни, прости..... Но щом злодеи има, има и герои.
Къде са днешните герои, които няма да умрът?
Ако видиш първата ми статия това ми е и идеята освен известните ще има и такива, които не са толкова известни, но пак да допринесли за благото на родината ни. Затова казах давайте идеи, за кого искате да е следващата статия.
Един наивен талантлив поет. Политик?...о не в никакъв случай. Революционер? ... о да но с перото. Вонен тактик?... в никакъв случай. Факт е че е унищожен само от турска околийска полиция. Мечтател?...о да при това голям. Свят и с чисти помисли?....така ни се иска и нека да приемем че е така. Дали обаче това е истината, кой знае ...май само Ботев и Бог.
Комадоре, Ботев е част от историята ни. Ортаците на турците - чорбаджиите, на тях ли да отделяме внимание?
Какъвто и да е бил, България я има заради такива луди глави. Пресметливите, разумни и преуспели Кирякстефчовци - тях ли да приемам за хора "святи и с чисти помисли"?
Не ми е ясно защо търсите съвършени хора, такива няма.
Никой не отрича това. Не си разбрал коментара ми. Никога не бих си позволил да критикувам Ботев, не съм достоен за това. Само казвам какво знаем за него. Това че примерно не е бил добър военен тактик или че не е бил политик в истинския смисъл на тази дума не го прави по-малко достоен за нашето уважение. Напротив още по-достоен човек е в моите очи. 😁
За жалост или за радост, не е доживял да го видим като политик в официалната власт на преродената ни държава. Някои други преминават живи през Освобождението и се провалят като политици или пък са прекалено спорни личности. И все пак някои личности заслужават повече уважение според мен. Тези, които не са искали помощ от чужди държави. Е, Левски и Раковски първоначално са мислели, че някои народи са ни братски, ама от опит са разбрали, че не е баш така. Малко по-после Русия ни "помага", ама на каква цена, след като 140 години по-късно още ни промиват от малки, че трябва да сме благодарни на Русия (не на войниците, а на държавата им). Тъ, не знам защо отклоних темата, но най-важното за Ботев е, че е гениален поет, който ще ни вдъхновява години напред и си е дал живота за нас. Не всеки има военния ум на Вазов, но никой не може да каже кой от двамата е имал по-голямо сърце, или кой е обичал повече Родината.
[removed]
Върхът се казва Камарата, но до това води нета.
Нивото на познаваемост на Историята ни се свежда до..."прочетох в нета" като авторът на тази статия.
Софке на 3 различни места го гледах 🙂 Явно наистина информацията от интернет не може да се взима като чиста монета.
Митак, така е, ама заблудата за връх Вола е от години, редом с хиляди други сгрешени факти в историята ни, които се преповтарят, макар да са оборени или осъмнени. :}
Факт. Повечето хора асоциират Ботев с Вола и Околчица. И да, не само това са заблудите в Историята ни.
Ами, нормално. Виж какви маймуни са Министерството на образУванието. Те казват кой учебник е удобен, кой не. И в първи клас започва промивката. После трябват години, за да търсиш сам истината по книги, интернет, предавания по телевизията и т.н. :/
Предлагам: Борис Дрангов, Стефан Стамболов, Димитър Списаревски, Панайот Волов, Георги Бенковски, поп Харитон и др.
Убит е от българин. Идеалист и невероятен поет. За другите неща няма значение.
И още не са го доказали това първото. Според мен ни назаждат нихилизъм, ама тва е друга тема за конспирация 😃
Вече не сме достойни да споменаваме имената им!
Вотец!