Join the new world

Здравейте читатели. Сутринта на свежа глава си видях разказа и останах страшно разочарован. Толкова безобразно написано. Толкова утежнено. Реших да изтрия статиите и да ги преработя. Съкратих ги и ги обединих в една част. Нанесох доста корекции. Стана ми ясно защо няма читатели. Сега с тази публикация се впускам в конкурса и се надявам, че вече е поносима.

Приятно четене! И не забравяйте да пуснете музикалния съпровод.
Музикален съпровод



Силен снеговалеж. Силните ветрове усилваха усещането за студ. На самотна исполинска скала, свързана със света с каменен мост, се намираше школата за магически изкуства. В тази приказна сграда се намирашe Армага.

В този снежен ден, той беше решил да предприеме доста интересна стъпка. Независимо, че другите магове не бяха съгласни, той грабна пергамент, в който беше записано:
Който прочете това изречение, ще се прехвърли в нов, коренно различен свят, където няма да бъде познаван от никого.

След миг, ярка светлина озари помещението. Тогава, младежът изчезна и главният маг гледаше тъжно и главата му беше обсебена от следните мисли: "Напусна ни един приятел. Само да можех да върна времето назад."



През това време, Армага се беше пренесъл в напълно непонятен за него свят. Първото нещо, което видя беше една сграда. Това навярно беше военно поделение. Той отиде там, но му обясниха, че е твърде неопитен. Също така го посъветваха да отиде в отряд, в който да придобие нужния опит, за да бъде полезен.

Младият човек отправи тъжен поглед към земята. Чудеше се какво да прави. Накрая тръгна, но не знаеше къде да отиде. След няколко дни странстване, докато обикаляше района, по щастлива случайност, стигна до мястото, което му бяха препоръчали. Отиде в сградата, в която се помещаваха униформени лица.



Той беше топло посрещнат от капитана на втория взвод. След това, пред него се яви командирът на отряда, който му каза, че трябва да се бие за България. Армага беше приятно изненадан от думите му. Спомни си, че преди много години, в света, в който е бил преди, един маг му беше връчил следния пергамент:

Очакват ви много приключения. Един ден, когато сте в магическото училище, ще направите необмислена стъпка, която ще ви промени живота. Ще се случи магия, чрез която ще отидете в непознат за вас свят. Там държавата, за която ще се борите се казва България и вие ще ѝ бъдете предан.След като натрупате опит, с вас ще се случи нещо, което не сте и подозирали.

Армага се научи на дисциплина в отряда. Обясниха му как се борави с различни видове оръжия. След като се научи да използва тях, получи своята униформа. Със силна мотивация се биеше за България. Често се връщаше окървавен от битките, но това не намали ентусиазма му. Когато беше свободен, заставаше над прашното бюро и разгъваше картата на света. В началото, тя му беше непонятна, но с времето я научи. Често питаше капитана на взвода за това какво се случваше на бойното поле. Почна да съставя анализи за военното положение и дори ги публикуваше свой вестник. С времето съставяше все по-добри обзори. Разработваше статии от различни сфери и събра доста читатели. Накрая, след като натрупа опит и си изпълняваше задълженията редовно, той излезе в отпуск.



След като си беше починал, Армага се върна в поделението. Там с ужас установи, че вече царува безредието. Липсваха боеприпаси. Всеки се биеше, както намери за добре. Поделението изглеждаше безобразно и той отказа да се бие в битки. Беше се прибрал в стаичката си и там си пишеше статиите, като повечето бяха изпълнени с негативизъм. След като беше публикувал военен обзор за света, няколко дни по-късно получи покана да стане част от една младежка организация, която си е поставила за цел да информира хората.
Там беше посрещнат подобаващо. Възложиха му тежката задача да прави военни анализи на бойните действия из целия свят. В началото, мотивацията на младежа беше голяма и независимо, че беше много изморително, публикува такава статия. Тя получи широк обществен отзвук и организацията беше доволна от Армага.

Не след дълго разработи и втори обзор, но умората му дойде в повече. Тогава, незнайно по какви причини, изяви желание да стане дипломат. Директорът на младежката организация му съдейства за това и след броени дни се присъедини към дипломатическия корпус. Младежът стана посланик, но там задълженията бяха много повече. Вършеше си работата редовно, но си хабеше нервите. Независимо, че се научи да интервюира важни лица в страната, в която е посланик, публикациите му не стигаха до обществото.



Една вечер Армага отиде на събирането на дипломатите, което се провеждаше в луксозен ресторант. Носеше скъпи сиви панталони. Черното му сако му стоеше добре. Беше с жълта вратовръзка, на която със светлосин цвят беше извезан надписът "еРепублик".

Пред него стояха добре облечени хора, които си личеше, че бяха богати. Оформи се интересна дискусия. Младежът беше деен в нея, но намери там един опонент - едно прекрасно момиче. Тя беше облечена с дантелена черна рокля. Нейните тъмни очи излъчваха особена енергия. Червените ѝ устни само я магнетизираха. Това обаче не отказа неопитния посланик да спори с нея. Диспутът беше много интересен, като той и момичето бяха най-активни. Накрая прекалиха и бяха помолени да излязат от заведението и там да продължат. Така и направиха. В края на разговора се оказа, че имат подобни виждания за положението в света. Погледнаха се един към друг. Допаднаха си. Размениха си координатите.



Всеки ден, те си общуваха от разстояние. Приятелството между тях се засили. Армага се привърза към нея. Главата му беше обсебена от мисли за мистериозното момиче. Работата му вече не беше приоритет за него. Постоянно си общуваше с нежното същество. Накрая, воден от силни чувства към нея написа това за нея:

Копнееш за страстна целувка,
жадуваш за нежна прегръдка,
очакваш скоро да се срещнем,
усещаш как ще се обикнем...

От ценен сън се аз лишавам,
в мисли странни аз потъвам,
но знам, че това заслужавам,
защото силно те любувам!

Изпрати стихотворението по пощата. След ден, тя му прати своя отговор в писмо, в което описа своето възхищение. четеше това писмо със затаен дъх, в който тя му каза толкова много добри думи. Усещаше, че е обичан. Чувстваше се божествено. После ѝ изпрати писмо с благодарности. Армага се чудеше от какво беше обзет. Дали непознатото чувство не беше това на любовта?



Ако ви е харесало, можете да направите това:

За вик:
Развитието на Армага в eRepublik. Преработена версия.
http://www.erepublik.com/en/article/-erepublik-1-2237103/1/20

Пожелавам ви приятни мигове!
Армага