Join the new world

Днес акостирах заедно с елитна разузнавателна група дълбоко в аржентинския тил, някъде в джунглата на Тариджа. Навсякъде се носеше миризма на зле обезпаразитени животни. Обгазяването беше толкова силно, че се наложи да евакуираме двама колеги. Потърсихме източника на този газ, знаейки, че той ще ни отведе до крайната ни цел- аржентинска казарма, където да извършим саботажна дейност. След по- малко от няколко изкашляния открихме източника на това замърсяване- аржентински кадети, обучаващи се за бой:

Нямахме друг избор и трябваше да ги подплашим с нещо, за да някой не умре от вунята. Извадихме нещо, от което аржентинец би се напикал от страх...

Със сълзи, породени от огромните количества токсичен газ във въздоха, ние вече знаехме, че целта е наблизо. Тогава се натъкнаме на нашата дестинация, умело замаскирана като спортен лагер:

За съжаление дейноста ни не бе останала незабелязана и точно докато вадихме експлозивите, забелазахме как ни наблюдава аржентински милиционер:

Когато започнахме да прибираме бомбите, той се обади за подкрепления:
За секунди те започнаха да прийждат, ставаха повече и повече
Знейки, че сме в беда, ние изсипахме целият динамит, запалихме един фитил, и хукнахме на запад. На преследвачите им стана доста интересна намерената плячка, сред която умишлено сложихме няколко залъгалки:

И така докато тичахме чухме оглушителен грохот- задачата ни бе изпълнена. След няколко часа се срещнахме с паргвайски партизани( най- сетне човешки същества), които ни посрещнаха приятелски, а после ни върнаха у дома.

Когато видяхме какво се случваше в битката за Санта круз осъзнахме, че сме взривили важен аржентински път, водещ до фронта.

Мисията успешна.
Успех и... за мотивация: