Посвещава се на децата от 80- те години на 20 век! Какви бяхме:
![Bulgaria](http://www.erepublik.net/images/flags_png/S/Bulgaria.png)
Nikola Zapryanov
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона!
Comments
Може да продължим в същия дух дни наред. Нещата някак си бяха по-прости, хората по-добри и отворени един към друг. Като че ли и предразсъдъците ги нямаше, или поне бяха по-малко. Който не го е изживял - няма да разбере.
True, true...
Вече никои няма да го разбере! Незнам колко си голям, аз съм на 25 и последно бях с една мастия 91 набор.. :
- ник'ва ценностна система;
- ник'ви принципи;
- ник'ви планове за бъдеще;
- ник'ви мисли в главата;
- едиственото за което се мислеше е как да се търмъчат мама и тате и къде да се напием тази вечер!
Просто нямам думи, не ми се занимава вече с тъпото "Пайнер поколение" ..
Е не бъдете толкова лоши,аз съм 94 и когато бях малък имах комп,но все пак не стоях повече от 2,3 часа на ден на него и то повечето вечер.Ще кажете то сега децата на 2004-та примерно са още по зомбирани,но не е така.Редовно когато съм с приятели на пейките пред блока,или когато се връщам от даскало виждам децата да си играят навън.Вярно е че много хора са се променили,но определено има някаква светлина в тунела!!!
Минало незабравимо: пропуснал си бригадирското движение, летните пионерски лагери, тимуровските команди, екскурзиите по 100-те Национални Туристически Обекта с автобус "Чавдар" и т.н. и т.н.
😉))))
Има светлина в тунела, мда-м… Тогава не беше тунел - една обикновена дупчица в светлината… Сега наопаки… Прогрес, да си е*е мамата, ’начи…
Първо прочетох втората статия - с нищо не се оприличих. Ама за тая няма начин да не вляза в рамките. Обаче има доста пропуски сред опасните игри: играта на фунийки с връх от карфици скачане от строежи в купчини пясък и още куп щуротии
Wolf, за съжаление и аз пропуснах пионерски лагери и бригадирските движения, попаднах точно в прехода...