Join the new world

Аз ли съм виновен, че вестника е малък?? 😉
Обещавам, че това е последното 🙂


Пикселите на Боговете
(или Бъгави Богове)
(част 3 - последна)

Автори:
Марк Златомиров
и
Яромир Сигрица

(част 1)
(част 2)
(част 2 и половина)
(част 3 - последна)


В това време Тир ги настигна и се почеса по главата в почуда как да свали жертвите си от гърба на красивият кентавър без да го нарани. Обаче това му бе по-малкия проблем. Фалосос с целия си биномен*(Биномен – Нещо създадено от две неща... Например Водка с Портокалов сок е биномен продукт. В тази категория влизат и отпадачните продукти създадени от човек и храна.) мозък скочи в реката заедно с тримата бога. Тир не можеше да плува и хитростта на кентавъра го раздразни, но и възхити.
- Тор, малко баня викаше, че ми трябва?!!
- Да! – ядосано рече среброокия мъж и натика главата на харита във водата.
- Плюв, плюв... Тъпанар! Нали ако се удавя вие тримата ще останете залепени за гърба ми!
Тор веднага си прибра ръцете в джобовете и на лицето му изплува невинна усмивчица.
Тир огледа внимателно обстановката и след продължителен размисъл реши, че може да използва моста. С няколко божествени скока той пресече реката и пресрещна мокрия кентавър заедно с боговете на гърба му. Бръкна си в гащите да се почеше, като за добре свършена работа. Изрече заклинание за телепортиране и заедно със себе си взе и жертвите.
В това време Один заедно с Адмодуха – вампир, качваше умението си за „тройка” заедно с една от по-хубавите нови северни богини... Не е истина какви неща правят някой герои от женски пол само и само да се докопат до някой мижав артефакт. Това занимание обаче беше много сложно, защото Дракула си мислеше, че да поливаш с кръв жени е секси. “Леката” богиня това не го разбираше, то и Один не го разбираше. По тази причина владетеля на Асгард реши да си поговори с адмодуха по тази тема.
Докато Один се опитваше да обясни ситуацията с кръвта на новия си другар, в тронната зала с много силно “ПУК” се появиха Тир, Фалосос плюс тримата бога на гърба му Тор, Маву и Венера. Голата жена на пода, обляна в кръв, като видя новопоявилите се пет души подскочи рязко и надигна алармата, викайки и махайки с ръце. Фалосос и компанията му виждайки такова чудо започнаха да викат и те. Кентавъра се надигна на задни крака и зацвили. Двете богини на гърба му се стовариха на пода, но Тор упорито се държеше за шията на харита и викаше като полудял. Венера стоварвайки се на земята припадна, а Маву си изповръща червата. През това време Один се разсея от виковете и си загуби мисълта. Заедно с Дракула наблюдаваха случващото се с отворена уста. Само Тир се разцепваше от смях отстрани.
Малко по-късно виковете утихнаха, защото на никой не му остана глас. Обляната с кръв богиня си взе екипировката и се изниза от тронната зала.
- Какво беше това?!! – прошепна с гърлен глас Тор към “баща” си. – Правите секс докато някой не умре от кръвозагуба ли? Това е някаква нова, извратена форма на некрофилия, ли е?
- Видя ли Д-и!? – обърна се Один към адмодуха. – Никой не го схваща! Но хайде това по-късно ще го обсъдим. Сега! ... СЕГА! Аз ще се отърва от този бунтар и неговата жалка свита.
- Уат да фак*(Уат да фак – What the fuck – WTF – Буквално преведено означава „Изворна минерална вода”. Разбира се всеки изучавал англииски ще ви се изсмее ако му кажете това и ще ви парира с второто значение на израза – „Какво по дяволите”. Вие не му се давайте и отстоявайте познанията си по английски, като ви разрешаваме да ни цитирате като надежден източник на достоверна информация!)?!!! – с характерна физиономия за израза промълви Фалосос. – Моля, моля. – харита престъпи напред. – Да знаете аз нямам нищо общо с тия богове. Аз съм само транспортно...
- Мълчи магаре!!!
Один направи магия и Фалосос застина, като статуя без да може, да каже нещо, единствената функция която му остана бе да си мърда очите. Венера и Маву тъкмо искаха и те да кажат нещо, но мълчанието е злато все пак.
- Д-и това което искам е... – главатаря на “Северни Кости” се усмихна злобно. - ...е БАН*(БАН – Някой намират за много забавно да казват БАМ... Като Бамна(ударя)... Означава забрана за достъп до даден ресурс, който в случая е вселената на играта.)... и за тримата заговорници. Да им дойде акъл в главата.
- На какви основания ще им дам бан?
- От къде ли да започна... Трева, секс с божества, кръв, много кръв...
- Добре, добре! Вече се обаждам на бурканите*(Поредната глупава хрумка на единия от авторите... Не е редно да казвам на кой, но беше рус!!!).
Тор хич не остана очарован от тази идея. Трябваше да мисли бързо. Някакъв изход от ситуацията и точно по средата на мисловната си дейност забеляза костите на сребърния мамут.
Изведнъж до прозорците, през които се виждаха величествените Зимни Планини, се появи тежко въоръжен космически звездолет, познат сред боговете, като митичната желязна птица. Летателната машина се обърна с носа си към прозорците и без да се церемони премина през тях с гръм и трясък. Отвори се врата отпред, спуснаха се стълби и отвътре се показаха роботи. Те застанаха до първото стъпало и се телепортираха до Дракула.
- Милорд, на вашите услуги. – с механичен глас рече едната от машините.
- Чакай малко! Защо ми разбихте терасата, след като можехте да се телепортирате вътре? – започна да се възмущава Один.
- На мъж ли ми се правиш?!! – робота прасна един шамар на бога. – Други въпроси?
- Маву до сега не бях виждала реални буркани. – прошепна Венера.
- Нито пък аз.
- Защо ли ги наричат така? Дали е защото имат цилиндрична стъклена глава,... която има капачка? Ти как мислиш?
Тор отвътре усети, че това е крайно подходящ момент да грабне костите, с които да изнудва Один.
- Д-и, хайде де кажи си присъдата!
- Не бързай толкова! – провикна се Тор, учуден, че все още може след цялото викане до преди пет минути. – Виж какво държа в ръцете си!
Всички в тронната зала се обърнаха към русия мъж, който държеше сребристи кости на животно. Тир, който до сега се смееше изведнъж млъкна. Нещо в него се пречупи, дясната му вежда неестествено много щръкна нагоре и бавно, със злоба си обърна главата към шефа си.
- Аз цяла година търсих това животно!... Ще те убия!!!
Без да мисли повече Тир се втурна към Один.
- Стой мирно! – изрева му робота, който преди малко се опълчи на повелителя на севера.
Голяма грешка. Тир мина през него, като през малка гара с думите: “На мъж ли ми се правиш?”. Отряда буркани виждайки как сержанта им бе направен току що за скрап, цялостно се нахвърлиха върху едноръкия воин.
През това време няколко други робота престъпиха към Маву и Венера.
- Моля, последвайте ни! На вас бе хвърлен бан за няколко дена, който вие ще трябва да излежите във въздушния затвор.
- Няма да стане! – рече чернокожата богиня и призова два земни елементала. – Вени бягай, аз ще ги задържа!
Богинята на любовта тръгна да бяга, когато видя, че Один заплашително вдигна ръце срещу Тор. Тя се спря. Не можеше да остави любимия си в беда. Имаше само миг за действие, само за едно заклинание. Първата магия, която се сети бе “Обладание”. Това би й позволило да се всели в Один за няколко секунди, за да може Тор да избяга.
Магията на Венера придоби формата на лилава сфера и полетя към Один.
- Я, петаче! – възрастния мъж се наведе да вземе паричката.
Сферата мина над него. Удари се в стената, рикошира и полетя към тавана, после се удари в полюлея, един лъскав щит, трона, в един от бурканите, те са имун ту мажик*(Имун ту мажик – ударението на „мажик” можве да го сложите по сво усмотрение в зависимост от кой раьон на България сте. Означава, че не подлежите на омагьосване – не ви ловат магии, уроки и лощо очи. Не е нужно да ви леят куршуми, щото те пък ви ловя!), докато не порази накрая Фалосос.
- Уат Да Фак!?? – пак си помисли кентавъра, но този път без характерната за израза физиономия, защото не можеше.

Тишина. Това бе останало след събитията протекли преди няколко часа. Само това. Помещението трудно би могло да се нарече тронна зала вече. Тук цареше хаос, в центъра на който се намираше Фалосос. Кентавъра стоеше, като препариран, без да може да мръдне.
След още определено време магията започна да отминава. Първо харита раздвижи дясното си копито после лявото. После започна да подскача. Доволен, че пак има контрол над тялото си се усмихна облекчено. Най-накрая всичко свърши. Противните богове с които бе обвързан до скоро бяха откарани във въздушния затвор да излежават своя БАН. Дори онази пачавра Венера вече я нямаше. Абсолютен Хепи Енд*(Хепи Енд – Възможно най-глупавият начин по който може да свърши един претендиращ за качество разказ!!!)!
- Ти кой наричаш пачавра бе!?! – думите излязоха от устата на кентавъра.
- Какво става? – помисли Фалосос, искаше да го каже, но не можа.
- Какво става е добър въпрос? – устата му си говореше сама. – Първо няма да говориш така за мен. Поне не в мое присътсвие.
- В чие присъствие? – отново никакъв звук, само мисли.
- Аз съм Венера! Нима вече ме забрави. Моята обладаваща магия порази теб, но тъй като бурканите откараха тялото ми аз не можах да се върна.
- Ама ти сериозно?!! Нееееееееееееееее!
- Стига вика!
- Аз не викам, не мога. Ти управляваш устата ми.
- Тогава престани да го мислиш. Дразнещо е!
- Махни се, моля те!
- Трябва ми моето тяло. ... Прав си. ... Отиваме да спасим Тор, мен и Маву!
- К’во?!! Ти нормална ли си?!! Аз управлявам тялото, без устата, но... Няма да ходя във въздушната крепост на бурканите. Аз си отивам в моята горичка на юг.
- Аз съм гей! Ша-ля-ля! Аз обичам да обяздвам кобили, тоест жребци...
- К’во? Не не не! Престани!
- Това е само пример за това на какво ще прилича твоя живот, ако не отидем да спасим моите приятели и мен.
- Деба! Мразя те!
- Аз пък те обичам! ... Да тръгвамеееееееее!

...но това е съвсем друга история...