Join the new world

Последната част от най новата трилогия(и половина) излиза в днешната преса след закъснение причинено от бутилка джин и два литра касис... Наздраве 🙂


Пикселите на Боговете
(или Бъгави Богове)
(част 3 - последна)

Автори:
Марк Златомиров
и
Яромир Сигрица

(част 1)
(част 2)
(част 2 и половина)



Тир привършваше следобедният чай с възрастното NPC, което живееше в съседното иглу.
- И лельо Сирма, нали обещаваш да храниш моя мъник докато ме няма? – Тир беше отделил половината си ден да я убеди, че няма нищо страшно в това да храниш съществото отхапало ръката на най-великия войн.
- Добрееее, добрееее! – Сирма беше прегърбена старица даваща безплатни еликсири при изпълнението на един страничен куест в околностите и й беше писнало цял ден да слуша машинният глас на тъпоумният бог. Самата тя имаше няколко различни вида цветя, които бяха по-умни от него. – Казах ти, че ще нахраня звяра ти.
Горката женица дори не подозираше колко буквално ще изпълни това си обещание...
Тир с усмивка на лице напусна иглуто на NPC-то. Мина покрай Фенрир. Плесна един шамар през муцуната му.
- Да слушаш ей!
Нереално големия вълк започна да джафка разярено и да хвърля лиги. Мъжа стоеше спокойно отсреща му, защото се намираше зад червената линия, която маркираше предела на магическото въженце държащо домашния любимец.
- И аз те обичкам! Ще ми липсваш! – Тир с опъкото на ръката удари и от другата страна муцуната на Фенрир. – Да не се сърди другата бузка. ... Чао, чао!
Едноръкия воин отвори един всмукващ вихър*(Всмукващ Вихър – Колкото и еротично да звучи, това е просто глупав начин на автора да каже „телепорт”) с който да се прехвърли в тронната зала на Один.
- Готов съ... – Тир замлъкна.
- Ако обичаш мини през магьосника на гилдията да ти настрои всмукващият вихър... – Один махна величествено с ръка, но точно преди Тир да затвори вратата се провикна – И после ми донеси едно руло трипластна тоалетна хартия, че тази май няма да стигне!!!
36 минути по-късно двамата седяха в истинската тронна зала и обсъждаха подробности около изпълнението на куеста.
- ...да да и ще ти помогна в намирането на легендарния мамут, и ще ти подаря цербер. Айде пътувай към подземното царство вече! – Один отвори портал под формата на кофчег. – Странно! До сега човека просто изчезваше. Сигурно е някъв бъг. Предполагам, че трябва да легнеш вътре.
Тир в разрез с очакванията се беше зарадвал. Дори с усмивка на лице легна вътре и след като повелителя на севера затвори капака... нищо не се случи.
- Е що не пътувам?!! – попита Тир.
- Ами не знам. Чакай ще пробвам пак. – Один отново затвори ковчега, но уви никой за никъде не отпътува. Тогава главатаря на “Северни Кости” изрече пак заклинанието. Този път се появи един дебел масур.
- Сигурно трябва да го изпуша?!! – умислено рече едноръкия воин.
Тир си пафкаше полека, а Один го гледаше умно и завистливо.
- Пътувам! Пътувам, човек! Даааааааа. Усещам гооо! Аз пътуваааам. – започна да вика воина след като изпуши целия масур. – Фииииуууууу!
- Нещо не е наред тука! Не ми се вярва да пътува. Мисля, че ме лъже. Чакай да се оплача от заклинанието.
- Аз летя, човек, летя към подземното царство! Фиииииууууу. – Тир тичаше в кръгчета с разперени ръце.
Один отиде до бюрото си и взе слушалката на червения телефон без копчета.
- Адмодуховете ви благодарят за обаждането. – говореше приятен женски глас. – Моля изчакайте няколко минути преди някой агент да приеме обаждането ви. – зазвуча мелодийка.
Один седеше и чакаше... И чакаше, и седеше... И после лежеше. После пусна на спийкърфон и почна да си прави опити. Откри, че в зависимост от мястото в тронната зала на което се намираше, като отваря портал се появява различно нещо... Оказа се, че повечето „неща” са тропически растения, които бързо измръзваха и оформиха малка ледена джунгла. После „случайно” за четвърти път се опита да отвори портал на мястото на което пускаше масури, а след това се появи и собственика на ковчега, един симпатичен и любезен тип с вид на вампир, и тримата почнаха да цъкат 3-5-8*(3-5-8 – За някой това е игра на коалиционни партнори, за други е просто игра на карти... И в двата случая се забавляват само тези дето я разцъкват!). По едно време GSM-а на Дракула, така се казваше пича, звънна.
- О, моля да ме извините уважаеми господа. – каза той с трансилванският си акцент – имам спешно повикване.
Той се изправи грациозно, направи величествен поклон и се отправи към ъгъла на тронната зала. В този момент мъчителната мелодия от спикърфона замлъкна и се чу познатият женски глас.
- Благодаря ви за търпението, свързвам ви с адмодуха отговарящ за вашия район.
- Крайно време беше. – смутолеви Один и остави Тир на пода да си играе сам с проклетите карти. – Ало?!!
- Ти си ало! – отвърнаха на бога.
- Моля?!!
- Ало!!!
- Ало?!!
- Алоооооо!!!
- Какво подяв?!! ... – Один вече леко се дразнеше. – Ало де?!!
- Алууууууу!!!
- Е, няма ли да кажеш нещо най-накрая?!! – беснееше бога.
- Нещо. ... Най-накрая. ... Буахахахаха. Алууууу! – някой сериозно се размазваше от другата страна.
Повелителя на севера от яд счупи слушалката в бюрото, но смеха продължаваше да се чува. Какви са тези магии? Що за адмодух ще се гъбарка така с него?!! Мъжа огледа телефона. Някой се смееше, но определено не идваше от апарата. Один се обърна и забеляза Дракула да стои в ъгъла смеейки се. Бога се доближи. Типа приличащ на вампир говореше по някакъв модерен телефон тип GSM.
- Алууууу!!! Хахаха! Алууууу!!
Северния лорд се почеса спокойно под носа и с цялата си сила заби юмрук в ченето на трансилванеца. Дракула изтърва GSM-ката си и падна в несвяст. Получи се малко кофти, но пък да не се казваше Один ако позволеше на някакъв напушен адмодух да се подиграва с него! Ефекта от тревата вече си заминаваше, когато Дракула измуча, хвана се за главата и бавно отвори очи.
- Божичко! Нищо не виждам! – изкрещя истерично той – Леле майкооо! Тумор, оток, полиевкимия, епилептичен припадак! Неееее! Сляп съъъъъм.
- Млък бе панико! – Один му зашлеви звучен шамар от който превръзката на очите на Дракула падна.
- О! Небеса! Виждам отново, какви красиви цветове... Предимно студени. Какво стана? А да, обслужвах един геймър*(Геймър – Няма нищо общо с движението за права на гейовете. Няма нищо общо и с движението за отнемане на правтаа на гейовете. Това е просто наречие за човек, който играе игри... Тъпо!), когато припаднах... А припаднах ли? Да, разбра се, че припаднах, но от какво? – Дракула замислено се почеса по брадата и отокът получен от удара внесе просветление в живота му – Ах тиииии!
След кратък спор, Один успя да убеди адмодуха, че е бил зверски напушен и си е негова вината, че налетя на една от статуите на северния повелител намиращи се в тронната зала.
- Честно ти казвам беше много странно да те гледам как се биеш със статуя и накрая да загубиш битката.
- Добре спри, стига ми толкова информация. – вампира се хвана за ченето. – Деба, всичко ми се е случвало, ама да ме нокаутира статуя ... хахаха ... това ми е за първи път! – след кратка пауза за смях, Дракула продължи. – Добре, я ми кажи сега какъв ти е проблема?
- Ами магията за телепортиране в подземното царство не работи.
- Как така?
- Огледай се. Цялата тази ледена джунгла около нас е продукт на 20-30 пъти изричане на магията. Твоя ковчег се появи първи. Забелязах, че като я изричам на различни места се появяват различни неща. Спомняш ли си масурите? Е, те също се появиха в резултат на заклинанието.
- Сериозно?!! – Дракула някак си живна изведнъж. – Я ми покажи!
Один застана на нужното място и след като изрече магическите думи, хоп, се появи една бухалка масур. Адмодуха зяпна с отворена уста, дори му потекоха лиги. Посегна да го вземе, но Тир със своята светкавична бързина на кален воин го изпревари. Дракула се ядоса и се накани да го вземе със сила, но варварина се оказа доста коварен и напъха масура в гащите си отзад.
- А, отврат! – адмодуха се погнуси и няма как, отказа се да бърка в задника на Тир, беше страшно да открие нещо друго, някое неочаквано късметче. – Гад!!! Один веднага направи друг!
Стареца изрече пак магията и, хоп, се появи зайче. Всички го гледаха много очудено докато то си подскачаше из залата.
- Не си застанал на правилното място!!!
- Напротив, там съм.
След още един опит изникна още едно зайче, обаче тоя път мъжко и то веднага надуши женската. Дракула почервеня от яд. Извърна главата си към Тир, който през това време си павкаше, докато не го гледаха. Като забеляза, че адмодуха се взира в него направи същия номер с гащите, ама този път отпред, за по-бързо, но не беше помислил, че коза бе запален.
- А, о, а, пари, пари, гориии!
- Така ти се пада, егоистична гад! Мръсник! Мразя те! ... Один къде викаш, че трябвало да отиде тоя? А, в подземното царство! Много добре! – адмодуха разтвори въздуха с ръце и вътре в получилата се дупка се виждаше кода на играта, зелени падащи букви, числа и знаци. Той бръкна с двете си ръце вътре, премести нещо на някъде и затвори прозореца. – Сега магията ще действа по нов начин! – в думите му се усещаше злорадство. – Като ритнеш десет пъти по задника желания обект и той пропада в подземното царство.
През това време Тир вече беше допушил бухалчицата си и едновременно се хилеше на 20-тината трупа на дяволи, някой от които плуващи в серна яма и плачеше от болка разтривайки задника си.
- И сега какво? – зададе си сам въпроса Тир оглеждайки мястото където Тор почти беше качил левъл.
Едно от мъченията в ада е, че тревата има нулев ефект – нямате си на идея колко хора е докарал до лудост този факт! Напълно отрезвен, Тир тръгна по следите оставени от жертвите му. По пътя му се изпречи една ниско левълна дружина от 8 души, които си помислиха, че понеже са много ще успеят да му вземат предметите сред които и изключително рядкото апаратче за говорене... Секунди след това на мястото за съживяване стояха 8 полу-голи нисколевелни бога и коментираха как Тир бил чийтър*(Чийтър – измамник. Чоек, който използва непозволени от правилата на играта методи за да придобие предимство пред другите играчи) а майка му - лека жена*(Лека жена – жена, чиято средна телесна маса не надвишава 8 килограма живо тегло на всеки 10 сантиметра след първия метър... Разбира се това е опростена функция, извадка от подробния закона на Ленин-Шулц-Гейтс, описан в тритомието „Изследване върху леките жени”. Тримата автори не успяват да завършат 4-тия том, тъй като загиват геройски от венерически болести... Една наистина необяснима трагедия!).
Най-полезното, което беше намерил в предметите на дружинката беше карта на подземното царство, ако не броим релефните презервативи*(Релефни презервативи – Презервативи с релеф. Не, че другите са плоски, но тези могат да заемат примерно формата на Мадарския конник... Или на Мадарския кон... Лошото е ако заемат формата н Мадарската кобила! В повечето случай обаче просто имат елементарни форми, като картата на България или извадка на червената книга.). Тир се качи на най-близкия хълм и огледа местността. Прецени на картата къде се намира и започна да мисли на къде биха отишли Тор и компания. След дълъг размисъл война реши, че е най-вероятно да са се насочили към най-близкия град, а това според картата бе Хибулеле.

Точно в седем часа сутринта до главата на Тор зазвъня някакъв бесен будилник. Мъжа се опита да го тресне и да продължи да спи, но часовника се отмести. Северняка отвори с мъка сънените си очи и забеляза как някакво малко демонче държи будилника. Тор замахна пак, но гадинката пак се извърна от удара.
- Майка ти ще еба, малка твар безполезна!
Тор стана от леглото и подгони демончето.
Преди да го хване успя два пъти да изрита кракът на масата, като единият път кутрето му се заметна наопаки, един път се спъна в прага между банята и тоалетната, и си цапардоса главата в каменният под и 3 пъти щеше да се удуши на простора на терасата. Накрая останал на половин живот успя да докопа демончето и му причини неща, които е причинявал само на малки пухкави животинки в детството си. Слава богу в тоалетната имаше елексири за кръв и се напълни. Изкъпа се, избръсна се, изсра се... Изкъпа се отново и между другото лъсна една за добро утро – така де – не е като Венера да беше наоколо!!!
В този момент Венера се промъкна гола-голеничка в банята, а Тор като я видя успя само да смотолеви.
- Ам, аз току що...
Лицето на Венера се изкриви във вече съществуващо женско изражение.
След около час тримата бога бяха готови. Седяха долу в механата и чакаха да им сервират закуската. Ханчето било олинклузив*(Дума използвана да се оправдае безграничното наливане с алкохол и тъпчена с манда, само защото били включени в цената и ти така и така си си платил всичко дето после ще го повърнеш... Желязна логика!), така че що да не се възползват. Проблема бе, че персонала се състоеше от цели три същества и трите дяволчета - братя. Рецепциониста-камериер-пиколо Йух, келнера-готвач-барман Кашат и В.О.З.(всички останали задължения) Акшип.
Закуската дойде половин час по-късно. Омлет от яйца на демончета гарниран с варени малки демонски кремвиршчета. Маву отмести чинията си по-надалеч и изпи една колба за живот вместо закуска. Венера не се сдържа и си изповръща червата под масата. Тор нагъна яко яденето, мляскаше и говореше на кренвишите:
- Нека ти твар гадна! Яко ли ти е?! Ще ме будиш в седем ти...
Единствено Фалосос липсваше, но него не го пускаха в механата защото бил полу-животно и той си седеше сам в обора където...
- Ооохх! По-дяволите! Как можах да падна толкова ниско? – Фалосос се тюхкаше застанал пред прясно сервираното му сено и се опитваше да не мисли за кобилата, която беше заминала току що. Вечерта беше ял някакво странно сено с някакви гъби в него от което му се завъртя главата и преди да се усети се сваляше с нея а накрая... – Ааааааааааааааааааааааааааааа!
NPC-то препусна с всичка сила към реката Стикс, за да измие вонята от своето съвършено тяло. Точно в това време в двора на хана влизаше еднорък войн и Фалосос се блъсна в него с пълна скорост и отскочи назад от удара. Разтърси глава и се притесни дали не е утрепал някое божество, но като погледна към мястото на сблъсъка видя, че богът стои непоклатим и в пълно здраве и това вбеси и без това нервният кентавър.
- Ей! Да не си и сляп бе? Гледай къде ходиш! За малко да те пребия... Добре, че отскочих навреме!
Тир се доближи до Фалосос и го огледа от всички страни, дори го подуши. Кентавъра се учуди, обаче за да нарани чувствата на непознатия бог и той го подуши. Не беше наясно с културните ценности на непознатия, но беше чувал, че тези които се подушват се и лижат. Имайки в предвид тази информация Фало си затвори очите и лизна с края на езика си бузата на Тир. Война моментално отскочи назад и се хвана за бузата си сякаш са му я проболи с меч.
- Какво си позволяваш?!! – извика Тир. – Няма да правя секс с теб, та ние дори не си знаем имената. ... Аз съм Тир между другото!
- Добре защо все на мен ми се падат откачалките. – промърмори сам на себе си кентавъра.
- Аз така като гледам си NPC. При това чаровно. До сега никога не съм бил с харит. Може ли да те обяздя?
- Моля?!! – изпръхтя Фалосос.
- Ще си платя за ездата!
- Никога! – гордо отвърна кентавъра. – Не се продавам.
Пет минути по-късно Фалосос припкаше с Тир на гърба си сред някакви червени чукари и скали. Война беше прегърнал през гърдите кентавъра, а главата си подпрял на рамото му. Лицето на харита беше мрачно и в очите му можеше да се прочете: “Всички си имат цена! П.С.: Деба!”.
Най-накрая парите за забавление на Тир привършиха и той прошепна нежно на ухото на Фалосос.
- Красиви кентавре, би ли ме откарал обратно до ханчето на Йух?
Кентавъра се почувства едновременно поласкан от нежният тон и комплимента, но и отвратен от запотеното божествено тяло – еротично проснало се върху пикселизираният му гръб.
- Разбира се, но първо парите... – Фало се измъкна чист пред съвестта си чрез този гениален план.
Тир му подаде 35 златни монети и той препусна освежен към ханчето в центъра на Хибулеле.
- Може ли да ми кажеш името си? – рече Тир преди да слезе от гърба на кентавъра.
- Фалосос! – Без да се замисли отговори NPC-то, гледайки прекрасното си злато. – Ако ти потрябвам пак, ще ме намериш тук в ханчето. Ако съм излязъл на някъде, просто влез вътре и питай за Тор, Венера или Маву. Някой от тях тримата все ще знае къде съм се дянал.
- Аха... Ясно! – хладно отвърна Тир. – Ами чао за сега. Аз отивам да се подготвя за... Няма значение. Ще се видим скоро, по-скоро отколкото очакваш.
- Ще те чакам.
Час по-късно Фалосос, който си хрупаше сушени гъби в конюшната усети мирис на пушек. Още дъвчейки изкочи на вън крещейки, че гори. На двора Акшип го обля с кофа лайняна вода. Всъщност ханчето гореше и трите дяволчета се бяха наредили на верига и черпеха вода от външният кенеф за да загасят пожара. В подземното царство нямаше кладенци, още не ги бяха измислили там. Акшип като чу, че някой гори, без да се замисли изля лайнената вода в отчаян опит да спаси поредната жертва на огъня. Фалосос се закова на място и невъзмутимо повърна каквото беше нагълтал от лайнената вода заедно с гъбите. Като привърши, хвърли един поглед на Акшип, изпълнен с неприкрита доза обвинение.
- Благодаря! – Каза той язвително и се запъти за пореден път към реката с провлачена крачка.
- Кентаврееееееееееееееееее!
Фало погледна отегчен към източника на този дразнещ шум. Венера препускаше с всички сили към него, а по петите й беше Маву, която пускаше забавящи магии на Тир. Най-отпред със заклинание за скорост се носеше Тор.
- Бързо! 8 златни монети да ни махнеш от тук!
Преди да успее да възрази, тримата се бяха накачурили върху него и им се пригади от миризмата. Пръв се освести Тор.
- Ще е хубаво ако от време на време се къпеш. – Намекна съвсем деликатно на Кентавъра.
- Млък бе, картоф! – Кресна му вече губещият търпение харит. – Слез се бий с едноръкия зоофил, като не ти изнася миризмата!
- Ъъъъъ... – Тор се зачуди как да се измъкне от неловката ситуация. – Извинявай?!?
- Да, да, да.... ОК. На къде?
- На някъде, само не спирай!!!
- Значи към реката, за да се изкъпя!
http://www.erepublik.com/en/article/-3-1-1175756/1/20"> В това време Тир ги настигна и се почеса по главата в почуда как да свали жертвите си от гърба на красивият кентавър без да го нарани. Обаче това му бе по-малкия проблем. Фалосос с целия си биномен*(Биномен – Нещо създадено от две неща... Например Водка с Портокалов сок е биномен продукт. В тази категория влизат и отпадачните продукти създадени от човек и храна.) мозък скочи в реката заедно с тримата бога. Тир не можеше да плува и хитростта на кентавъра го раздразни, но и възхити.
- Тор, малко баня викаше, че ми трябва?!!
- Да! – ядосано рече среброокия мъж и натика главата на харита във водата.
- Плюв, плюв... Тъпанар! Нали ако се удавя вие тримата ще останете залепени за гърба ми!