Безвремие
Sando Griffin
Стоиш. Гледаш. Дишаш. Безкрай.
Вдихание на жълъди, гъби, мъх. На вековна гора, от която са вдишвали предците ти. На свобода.
Пръстта знае тайните ти. Вятърът чува мислите ти. Всяка брънка на сетивата ти попива и усеща. Тонът на вселената като поток ромоли във вените ти.
Съзерцаваш багрите. Разляни разноцветно с черно, малиново, сивозелено и между тях един вълшебен оранж, цвят узрял, богат и топъл, едно жълто посипано с „пипер”, превърнало се в огън, който грее, но не пали; топли, но не гори.
И ето. Тук знаеш всичко. За всяко падащо листо. За свирните на сойката и щуреца. За прохладата на мъхестия камък. За вековната осанка на бука. За шумкащата душа на габъра.
Просто е.
Просто и смирено. Но възкликва и отеква ширът. Несломим и могъщ. Като мен, кай, бъди - свободен бъди!
Стоиш. Гледаш. Дишаш. Безвремие.
Comments
🙂
Така е.
Успех в конкурса! 😉
Прочетох. Свих. Дишах. Издишах. Напуших се. Безвремие.
П.П. Искам да кажа, че ми хареса, дори ме накара да се стоунна 😉
Успех
Насладата от природата = на безвремие! Добро е, успех.
v
Sando Griffin като навремето 🙂 добре че е конкурса че отдавна не бе писал Успех в конкурса! 🙂
Много поетично, успех!
О, чудо - Сандо прописа пак!
С малко думи - много !
Браво!
Красиво и въздействащо.
Харесва ми, че всеки има различна идея за безвремието. Получава се интересен старт. Браво 🙂
в реалният живот нещата са много, много по-сложни
трябва да си приятел с враговертете си, трябва да не се караш с някой който не е прав само защото в следващият момент .... и така на татък изобщо нещата са много сложни
Sando си е Сандо - Стоиш , Гледаш , Четеш , Безвремие 🙂
@Сандо
Интересно, но май има противоречие или аз така го приемам.
Или е идилия, защото всички сме чеда на тази планета или е тясно свързано със земя, предци, тоест някакъв вид притежание на тази територия, което рано или късно спира идилията?
Интересно ми е как точно го възприемаш?
Аз лично почвам да съм все по-антисистемен и не зная доколко злободневието ще ме допусне до безвремието 🙂
Сложнотата на простите неща е най-дълбока 🙂
Очаквах в края някой да се изправи и да се избърше. Има някаква парадигма на незавършеност на фабулата преди пълното повторение на цикъла.
Въпросът е дали е от некадърие, мързел, или целенасочено. Само тъпото авторче си знае... Друго си беше навремето, какви писатели имаше...
Остаря ти бабата, наборе...
Няма цикъл! Има неспирна спирала, която ту се издига, ту се спуска или разширява и свива, или всичко в поянно безредие...
Има, всеки месец.
Това е частен случай, заедно с ПМС и СМС.
v
o7
о7
\о
🙂
о7
😃