Гарабеда, част 1

Day 5,549, 14:38 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho

Писанието е одобрено от Гъба Отровна. Но, ако тя реши, че нещо не я устройва, веднага преправям така, че да й хареса. Или напълно изтривам написаното.
Не ме блазни писателската слава, щото не съм и не ща да ставам писател. Има по-кадърни от мен и не се страхувам да го призная.
===========================================


Снимка: static.wixstatic.com

Гъба Отровна седеше в неудобния й вече стол и се чудеше за кой ли дявол й трябваше да се натиска за Управител на  еБНБ. Не, работата й харесваше, но й писна каквото и да направи (или НЕ направи), все да се намира по някой "ХЕкономист с 2-3 висши", който да й намира кусури. Абе много е лесно да си опозиция - спиш до когат' си поискаш, а като си отвориш едното око и хоп - намерил си кусур на Управителя. И задължително си изтипосваш мнението на еДържавната стена. 
  В РЖ нещата също не бяха розови. Мъжът й впочна да подмята, че легнела ли, вднага заспивала. Пошегува се, че май трябвало да мисли за любовница, но на нея хич не й прозвуча като шега. По-скоро като закана или хайде нека е лек намек за негодувание. Големият син с мутиращ глас заяви, че вече е достатъчно голям, за да се прибира в 22:00. Един шамар го накара да преосмисли нещата. Малкият, пък, все криеше единия от чорапите си и това някога беше забавно. Не й сега. Не помнеше как го погледна, но той изведнъж се опули:
- Да, мамо, добре. Хей сегичка си подреждам чорапките и си лягам.
 А щерката... ох, щерката! Вече четвърто гадже разлюби и драмата бе по-голяма от два турски сериала взети заедно. Поне на Гъбата така й се стори. Кучката се бе разгонила. Папагалът - също. Поне, според мръсните думи, които кой знае откъде бе научил. Само рибите не й създаваха проблеми. Може би, защото не можеха да говорят. Ех, Йовков, колко си бил благословен!
=================

Затова Гъбата реши - ще търси помощ. 
Цуци бе еУмряла, защото в РЖ бе потънала в работа, кариерен ръст и пари и хич не й бе до "малоумниците от ряпата". Анчобой бе раздвоен между уроците и 2 "сериозни момичета". Нямал време за сериозна игра. Остана Гарабеда, ма той ... къде, всъщност, бе Гарабеда? Да, трябваше някой да го потърси.
 - Анчо, как си, бе кака?
- А-а-а, много съм зает и не мога да се занимавам с еБНБ...
- Добре...
- Така че... Добре ли каза?
- Да...
- Ми, хубаво. И що звъниш, тогава? Ъ-ъ-ъ... гледам, че си еСвободна и мисля, че ние с теб...
- Забрави, дребен!
- Ама... ама аз не съм чак толкова малък...
- За мен си! За друго ми трябваш.
- Мда?
- Някой трябва да намери Гарабеда, за да ми помага. Малко ми идва на-нагорно еУправителството, ако ме разбираш
- О, разбирам те! Даже идеално те разбирам.Чудесна идея, ма къде да го търся?
- Чух, че Бакалин-а знаел.
- Аха. Добре. Тъкмо Мухата си купи мотор и трябва да го разработи.
- Чудесно! Обадете си, когато се върнете.
- Аха, добре.А, ако не го намерим, но си още еСама, може ли да ти се оба...
- Анчоу!
- Добре, добре... аз само така... щото...
- Не мисли за глупости, а действай на полза роду!
- Тръгвам.
==========



===========

Гарабеда, част 1
https://www.erepublik.com/bg/article/-1118621-2763402/1/20