Сага за Едем.... Книга 1: Закона на Амнезията, Глава 3: Хомо сапиенс

Day 2,479, 21:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Pala4a

Хомо сапиенс сапиенс, това е латинското ни научно наименование, което означава "човек, който знае, че знае." Но какво по-точно знае? Не много. Защото той бързо е забравил тези, които са живели преди него.

Като Еднорога Тинтин

Ако дадем думата на историците, човешката памет не би надвишила 3000 години. Преди това, черна дупка. Стена от невежество. Напоследък, благодарение на ДНК, човека може да знае малко повече за себе си. И за това от къде идва. Науката мълчи. Философии, митологии и религии дават различни отговори. Като Еднорога Тинтин с пергаментните свитъци, нека се опитаме да ги наложим всички един върху друг, така че да можем да видим тайното съобщение, което ще се покаже.

Какво мисли науката по деликатния въпрос за нашия произход? Изчезването на динозаврите, преди 65 милиона години, отваря път за развитието на бозайниците. Двукраките примати се появяват преди 3 милиона години. Първо, Хомо Хабилис, нашите стари прародители, преди 3 милиона години, се намират в Африка. Те са последвани от Хомо Еректус, които емигрират в Азия преди 2 милиона години... Преди около 500 000 години, всички намерени находки говорят за "сапиентизация": Хомо Еректус се развиват до съвременния човек.

Преди 150 000 години, Хомо Сапиенс се появили в Африка, след това в Азия, преди 100 000 години, а след това и в Европа, преди 40 000 години: Това е кроманьонецът. Малко по малко той измества архаичния вид човекоподобни, като Неандерталците. Това е официалната теория, пред която по-голямата част от учените се изправят, най-малко от един век. И все пак, изключения не липсват: Тук там излизат някои много по-древни човешки вкаменелости, противоречащи на тази теория.

На учените не им пука

За тях нищо не може да постави основната теория под въпрос. Тези изключения те наричат: сингулярности. Едно чудесно научно изобретение, което да прикрие слабостите на догматичната теория. Ако има само няколко изключения от правилото, те се приемат. Но когато броят на изключенията надвишава броя на фактите, защитавани от теорията, те вече не са сингулярности, и теорията трябва да бъде преразгледана. Това се случва в момента, в редица области на науката. Но най-вече в областта на еволюцията.

И все пак, неодарвинистите още стоят зад тази теория. Това е последната капка за еволюционистите, отказът да еволюират!

През 19 век, Чарлз Дарвин предлага теорията си за еволюцията, в която ние сме братовчеди на маймуните. С течение на времето, този модел се превръща в догма, а след това стана "абсолютната истина".
"Когато палео-антрополог намери Хомо сапиенс изкопаеми, той не се осмелява да им даде повече от 150 000 години възраст, дори ако слоя, където ги е намерил, е много по-стар." От страхливост или реализъм, младите изследователи бързо се научават как да мислят като старите учени.

Догмата на Дарвин

Стигнали сме момента, в който най-разпространените датиращи методи се състоят в сравняване на изкопаемите с тези от книгите, и извеждането на съответна възраст от там. Скандална практика, напълно не-научна. Клод Бернар сигурно се обръща в гроба си. Много точки на официалната научна доктрина са спорни. Не всички вкаменелости са одобрени с единодушие. Някои съмнителни датирания не винаги могат да изключат съществуването на "Хомо сапиенс" в по-древни времена.

Но дарвинизма вече не е хипотеза, нито теория, той се превръща в догма за науката. И не само това: той следва очертанията на основната, ултра-либерална икономика. Как такава ситуация може да промени научния механизъм, и да го закара в грешна посока? Как можем да позволим на новите учени да следват техния път без да страдат от идеологически натиск? Каквато и да е причината, феновете на непогрешимата наука трябва да обърнат внимание и на нещо друго. Науката се създава от човека, и нейните ограничения са ограниченията на този несъвършен свят.

Когато науката се преврърне в секта, тя изгубва душата си. И всички онези, които сляпо я следват допринасят за нейната разруха.