Последна статия
Armaga
Поздравявам всички читатели, които проявяваха интерес към вестника ми. Мисля, че прекалено много ви трових и мисля да не пиша повече статии в eRepublik. Също така мисля да се откажа от играта, защото отдавна съм загубил интерес към нея, постигнах си целите и видях себе си и народа ни в огледалото на "Новия свят".
Тази статия ще е по-особена. Не искам да се разпространява статията. Който толкова иска да ми я прочете, ще си я намери.
Сега видях, че вестникът ми е на 401 дни, а от първата ми съществена статия - точно на 400. Също така се позамислих кои от следните неща заложени в първата ми статия, съм изпълнил. Видях, че съм изпълнил целите си, с едно малко помътняване - не съм организирал конкурс. Не е фатално, нямам читатели, за да го правя.
Дотук нищо интересно не казах. В статия публикувана преди 4 месеца бях посочил причини за отказване и сега няма да се повтарям. Който е имал желание, е прочел статията ми и знае съществена част от причините, заради които спирам.
Мисля, че станах скучен и в редовете по-долу ще прочетете кратка история.
Из разходка през 21.12.2012г.
Навън беше леденостудено. Облаците властваха на небето и изглеждаше, че цяла вечност са били там. Снегът покриваше прашните улици и ги правеше по-светли със своя цвят. Излязох на разходка в този леден ден. Разхождах се из пустите улици. Обаче около мен се виждаха хора, макар и рядко. Обаче, когато тръгнах по пътека, която да ме отведе до улица "Девня" - не видях човек. Чувствах много особено, когато се спусках по стълбите и гледах част от "замръзналите" кранове на пристанището. Накрая стигнах въпросната улица, като минах под далекопровод, който издаваше специфичен звук.
След това се запътих към гарата. Улицата беше покрита със сняг, пейзажът беше индустриален. Нямаше хора около мен, единствено някой и друг автомобил минаваше по ледените улици. Всичко беше толкова спокойно в този мрачен следобед, че не исках да свършва. Накрая обаче стигнах до гарата. Влязох вътре и какво - беше пълно с хора. Беше толкова оживено, сякаш изглеждаше, че бяха в бомбоубежище в очакване на края на света. Разбира се, имаше униформени лица, които следяха за реда вътре. Наредих се на дългата опашка. Времето сякаш течеше твърде бавно, но накрая влязох в помещението за предварителна резервация на билети. Там поръчах своя билет:
- Добър ден. Моля, дайте ми билет за Трявна за 26.12.2012г в 7:35 или там, колкото беше.
- Добър ден. Има билет за Трявна за 26.12.2012г. Има влак, който потегля от Варна в 7:35 - отговори касиерката.
- Да, билет за този влак ще взема - отговорих небрежно и подадох картата си - може ли после да си взема и билет за връщане на 3.03.2013г?
- За съжаление не може. От Трявна ще си вземете билет за връщане - отговори с леко негодувание тя.
След това попълни данните за билета ми. Подадох ѝ парите - 10 лева и 45 стотинки. След малко ми върна картата и ми даде билета за пътуване. Забелязах, че съм във влак 2610, вагон C, който е втора класа, място 65.
Тогава казах на касиерката:
- Довиждане и весели празници.
- Довиждане и весели празници - отговори тя.
- Благодаря! - беше това, което казах накрая.
След разговора погледнах датата и часа на тръгване записани на билета. Всичко си беше наред. Прибрах билета и картата при камерата ми, която беше с мен.
След малко излязох от гарата и се запътих към "Южния плаж". Повървях малко и стигнах до мястото. Останах възхитен като видях как снегът е покрил пясъка. Морето беше относително спокойно. Небето беше някак си мистериозно, макар и облачно. Наистина ледена красота. Извадих камерата. Независимо, че бях с ръкавици, усещах как се вкочанясват ръцете ми, докато снимам. Хубавото е, че мразовитият вятър беше отслабнал и можех да се наслаждавам на гледката. Единствените живи души около мен бяха гларусите. Имаше много на брой изхвърлени на брега рапани и миди. Повървях покрай морето. Качих се на спасителната къщичка, която беше надвиснала над водата. След това отидох и на местата, в които през лятото има заведения. През зимата са пусти и дори страховити. Обаче нямаше хора и реших дори оттам да снимам. После пак повървях покрай ледените води и докато наблюдавах някакъв гларус, който сякаш не можеше да лети, навярно може би беше измръзнал, се наведох и взех две рапанчета. След това продължих още малко да гледам гларуса и видях очите му, които бяха изпълнени със страх и несигурност, че може би няма да оцелее, но не беше загубил детската си любопитност и гледаше да намери най-интересното място, на което да се наслади на прекрасния зимен пейзаж.
Здрачаваше се и ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Скоро се качих по стълбите, които ме отведоха в Морската градина. Там също беше пусто. По едно време видях някакъв скиор, който си караше ски по снега. Иначе обстановката беше идилична и душата ми се чувстваше прекрасно на това вълшебно място. Романтична обстановка създаваха лампите, които осветяваха снега по особен начин. Накрая, след като "хрупах" много време по снега с кубинките си, минах под един безкрайно дълъг и тъмен подлез. Обаче този път не изпитвах никакъв страх. Изживяването беше уникално, сякаш цяла вечност бях в него. Изпитах някакво пълно спокойствие, защото знаех, че няма как да има някой около мен. Наистина се чувствах странно, дори и след като излязох към подлеза и бях поел за вкъщи. Беше тъмно и студено, но някак си не усещах студа. Беше ми приятно, може би защото бях омагьосан от вълшебната обстановка и душата ми беше изпълнена с радост. Прибрах се щастлив от прекрасната разходка. Наистина имах чувството, че нещо се промени в този ден. Може би изживях своя катарзис на 21.12.2012г. Наистина в този ден има някаква магия, не е случаен ден, не вярвах, че ще се случи нещо, но при мен просто се случи нещо в душата ми, което разбира се, че ме промени след това.
Защо го написах този разказ? Написах го, защото искам да изкажа благодарностите си на едно прекрасно момиче, с което успях да се запозная покрай играта, скоро след вълшебната разходка. Тази прекрасна девойка ми преобърна светогледа, показа ми ясно, че това, което съм усетил на 21.12.2012г, е само началото. Да, може би за първи път усетих, че ме обгръща непреходната сила, нещото, което покорява всички човешки души - любовта. Да, колкото нежна и вълшебна, правеща ме вечно усмихнат, толкова и капризна, и нахална, можеща да изпълни очите ми със сълзи изпълнени с мъка. Наистина на този свят стават чудеса. Отхвърлих прагматизма, устремих се към естетическата красота. Точно тя ми даде творчески сили.
Чувствам се благословен, че имах възможност, макар и само виртуално да си общувам с прелестно момиче, носещо положителен заряд, с мироглед, изпълнен с нежност и доброта. Наистина, ако не беше тя, нямаше да напиша "Светът на Ктулу", нямаше да участвам в конкурса "Мастиленият лабиринт 2", нямаше да сътворя сегашния разказ и нямаше да постигна нищо. Също така щях отдавна да съм се отказал от играта, но тя успя да ме задържи. Показа ми, че срещите в ерепублик са хубаво нещо и наистина реших да отида и да се убедя. Да, тя беше права, тази прекрасна принцеса. Благодарение на нея останах в играта.
Обаче смятам, че колкото и да отлагам - просто трябва да спра играта. Прекалено много ми се насъбра покрай нея. Усещам как постоянно се генерира негативна енергия и ми влияе доста неприятно. Затова ще спра, независимо от всичко.
Благодаря на всички мои читатели и на всички, които ми помагаха в играта. Осъзнах, че това не е моята среда и мисля да се сбогувам с вас читатели.
Беше ми приятно, че успях да се "докосна" до един друг свят.
Сигурен съм, че няма да ви липсвам.
Чао прекрасни звезди, които осветявахте небосвода ми!
Comments
Къде тръгна бе, мултак?
Такива неща трябва да пишеш, не политически бози 🙂
един от авторите на вестници които са ми направили впе4атление 🙂
Успех, и не мисли за връщане...
Определено, това е много по-добре за четене от политическите ти анализи.. 😃 Много хубава статия си написал, а разказът ти е завладяваш и меланхоличен и за жалост неоценен от повечето играчи.
Радвам се, че няма да си хибиш нервите за тази боза повече. Да показваш таланта си на драскаш там, където наистина ще те оценят както подобава. 🙂 Успех и за напред!
То политически анализи няма , нарича се политическа дрисня. :Д
Добра статия & успех в РЖ!!
\o/
Момчета и момичета, по предназначение игрите са с цел забавление на потребителя.. който обаче обръща внимание на разни провокатори и тролове стига до един момент в които иска да се откаже от играта.
Армага, млади момко, трябва да знаеш, че от тази игра отърване почти няма 🙂
Пожелавам ти да си страшно ангажиран в РЖ, за да не се занимаваш с нея, но на твоята възраст едва ли ще се случи, затова мисля, че няма да се откажеш просто така 😉
Ако искам да постигна една своя мечта в РЖ. Ако искам да създам проект за колония в Космоса, като видях колко проекти имам да чета, преди за започна да градя своя, не мисля, че ще ми е игри.
А иначе, повече от половин година се каня да се откажа от играта. Но едно прекрасно момиче ме "задържа" толкова дълго. Благодаря ѝ за всичко и се радвам, че прие с усмивка отказването ми!
Мисля, че това е най-разумното решение.
Беше ми приятно, че успях да се докосна до един "друг" свят...може би, това искаш да кажеш...????
Но този "друг"свят е част от света, все повече и повече...
Успех!
п.с....пишеш хубаво!
Според мен имаш дарба, която в днешно време не се стимулира достатично. Ако имаш воля, развивай се в тази насока - пиши!
Успех в РЖ, надявам се любовта в случая да е взаимна 🙂
П.П: Една вечер отделих време в четене на парламентарния чат. Както обикновено имаше спор, но в случая ми направи впечатление - твоята гледна точка относно заобикалящия ни свят, по-точно обществото в България. Радвам се, че все още има мислещи хора, които не са се повлияли от чалга културата 🙂 И недей да поемаш от негативизма на покварените хора.
успех в РЖ
Колкото повече хора като тебе се отказват от играта заради негативизма тук , толкова повече хора като цяло ще се отказват : ( Успех в РЖ
Успех във всички начинания в РЖ. Благодаря , че беше част от отряда винаги ще си добре дошъл, ако решиш да се върнеш. о1
sub 458
o7
Явно си по-умен от нас щом си го осъзнал само за 6 месеца в играта : P , ние тука от години стоим и се чудим защо ...
Играя я от година и три месеца. В първите три месеца с удоволствие я играх и всичко ми беше приятно. Статиите ми се отдаваха, играта беше доста по-интересна, човек можеше икономически да се развива. Изобщо всичко си беше наред.
Обаче след лятото, когато бях на двуклик режим и веднъж на няколко дни влизах за по няколко минути, като се върнах в играта, останах адски разочарован. Почти всичко беше сринато. Никаква икономика, военния модул куца, журналистическия се беше превърнал в ад. Изобщо ми се загуби удоволствието от играта. Тогава незнайно защо ме извикаха от МнМ, където успях донякъде да си възродя интереса към играта. Даже и посланик станах.
Но оттогава насам, агонията е пълна (тоест последната половин година). Имам чувството, че влизам в някаква развалина, особено с дизайна, който въведоха средата на февруари и тогава направих явен опит да се откажа (неуспешен). За неуспеха са "виновни" хората, които срещнах в Трявна и успях да се задържа още време в нея. Реших да участвам в "Мастиления лабиринт 2" и да се откажа веднага след края на конкурса. Да, ама и това не направих, продължих да играя. Но мисля, че е крайно време да сложа край на мъките, защото еРепублик освен да ми разваля настроението, никакви дивиденти не извличам. А и това, което ме уплаши най-много в последните дни беше, че ще съсипя прекрасната връзка, която създадох преди половин година с прелестното момиче, което също е в играта. Затова вече реших, че няма връщане назад и е най-разумно да се откажа. Радвам се, че създанието ме подкрепи и прие с усмивка отказването ми. Благодаря ѝ от сърце!
А и като знам какво ме чака през следващите месеци- няма да ми е до игри, но ще е много по-забавно.
Ми успех в РЖ.
Не го приемай за лична обида - не е, но мястото ти просто не е тук в еРяпата.
П.П. Разказа ти се е получил доста добре, браво. : )
Е, както се казва всяко начало си има край, но дали този край не е някое ново начало? Успех Армага в реална България.
ПП:Любовта ще спаси света ни, но само когато осъзнаем, че сме я срещнали.
Успехи в РЖ !
Успех в живота!
Романтично!
Пожелавам ти да направиш най-шантавия проект за колония.
Успех!
Успех във всичките ти начинания в РЖ!
Успех в РЖ
Успех!!!
Доста хора казват, че ще се откажат и все пак остават, надявам се поне да си завързал приятелства и да влизаш в чатовете от време на време. Успех в РЖ 🙂
Хвърли малко злато насам че пък на мен ми е интересна играта ама съм в самото начало ..а не мисля да давам реални пари за тая щуротия! 🙂
Успех и от мен!!!
Пожелавам ти успех в РЖ.
Ще ми липсва един приятел и писател Тук.
Като човек спомогнал за тая ти част от играта ти пожелавам успех в РЖ : )
Arm, za kude si se zaputil? Ot tam doidohme predi godina i tri meseca. Lutame se tu v edna tu v druga igra. Stanah komandir na TANGRA, i kakto i pred6estvenicite mi, imam malko vreme, no e mestence kydeto da se sre6tame i obmenqme misli. I zabavliavame. ( Predi mnogo vreme i az biah neprimirim protivnik na majmunicata, i zatova iskam da se izvinia.) Do skoro Arm, o4akvam te v Tangra.
Стоича може да ти завиди за дължината на статията...
Успех в РЖ... и си намери приятели там 😁))))))
Страхотна история! Любов, късмет и успехи в РЖ ти желая!
Успех в РЖ - и с проекта, и с всичко останало!
Това е просто опит за привличане на внимание! Живей си живота и не се занимавай с игри!
Какво да ги правя хората, че разпространиха статията ми? В началото на втория абзац съм заявил, че не искам да се разпространява и всеки сам да си я търси. Не искам да ме принуждаваш, да ти покажа скрийншот с доказателство, че съм приключил с акаунта си (нулирал съм всичко) и че съм потвърдил изтриването му на админите си.
Тъй че в близките дни, достъпът до профила ми ще бъде спрян, и вече няма да влизам в играта.
Успехи в РЖ !
Успех във всяко едно начинание!
Дано успееш да изпълниш всичко, което си си поставил като цел не само в първата си статия, а и в живота.
Аз пък никога няма да се откажа от играта : ))))
Успех в РЖ! Дано си намерил каквото търсиш!
Успех в живота и любовта!
Успех във всичко, Алекс и искам да за 4 месеца да си знаеш, че ти си един от истинските ми приятели, които успях да открия тук. Благодаря ти, че беше до мен и се надявам и за напред да е така 🙂
толкова правописни грешки отдавна не бях правила...може би защото ти направи това, което аз съвсем скоро ще сторя...успех ,Приятелю