Ний заслужаваме да те обесят пак, Апостоле!

Day 1,903, 15:24 Published in Bulgaria Bulgaria by Gligobadavar

Често си мисля за това, което не успяхме да променим в живота си хората от моето поколение. За това, в което волю или неволю, превърнахме Родината си. Понякога имам чувството, че сме постигнали нещо, друг път ме е срам от себе си. И когато се колебая, винаги си препрочитам едно стихотворение. И ако ме заболи, значи все още дела стоят пред нас... и пред мен.


Случайно попаднах на тези стихове през лятото на 1990. Тъкмо бях завършил първи курс на ТУ-София ( тогава беше още ВМЕИ “В.И.Ленин” ) и се прибирах със следобедния експрес за Бургас. В купето всеки носеше вестници и щедро си ги разменяхме по време на дългия път. Разгърнах един вестник, който вече не съществува и се зачетох. И оттогава пазя изрезката с това стихотворение...


Препрочитам си го всеки път, когато се взема на сериозно. Препрочитам си го всеки път, когато ме налегнат грижи и унилост. Изрезката вече е стара и пожълтяла, но думите все още са силни и искрящи. И всеки път се разтрепервам, когато прочета последния куплет...


“АПОСТОЛЪТ”
от Светлана Йониева
в. “Начало”, бр.13, 26.06.1990


Не се ли укроти най-после, Дяконе?
Защо повдигаш и до днес пръстта?
Как не разбра? Разсъмна над земята ни
и шумолят априлските листа.

Защо глава поклащаш от бесилката?
Сега е февруари – казваш ти.
Снегът се сипе, та това април ли е?
Навред е хлъзгаво, снега блести.

Де можеш да познаеш днес България,
дори да си пребродил всеки път.
Намигат дяволито светофарите,
изчакват песните на кръстопът.

Ела, познай родината ми весела.
От щастие дали ще издържиш?
Ний заслужаваме да те обесят пак, Апостоле!
А ти защо мълчиш?




За шаут
Ний заслужаваме да те обесят пак, Апостоле!
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2206797/1/20