Преди да хвърляш камъни в чуждата градина, погледни първо собствената си...

Day 1,826, 00:59 • Published in Bulgaria Bulgaria • by NKFV


Здравo, юнаци!

“Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?”

Започвам тази статия с цитат от една велика българска песен и въпреки, че съпоставките с една обикновена игра са силно преувеличени, то точно тези думи, според мен, описват перфектно ситуацията, в която се намира еБългария в последните няколко месеца.

Малко или много, всеки, който е част от българското общество тук, си мечтае да види тази пуста виртуални родина на върха. Мечтае за победи на бойното поле, сигурно си мечтае и някога да види ресурси 10/10. Почти три години вече се борим да постигнем тази виртуална мечта. Минахме през какво ли не, видяхме какво ли не, а и тепърва има още много, много неща да виждаме. Но ще се откажем ли? Ще захвърлим ли цялото това време на вятъра?! Не мисля...



България има нужда от нов път. Път, който обаче изобщо не съществува в момента. Но ние трябва да го изградим, трябва да положим основите, които да са ни предпоставка да вървим спокойно и с наслада след време.

На всички сега Гривас е на топа на устата. Че бил некадърник е най-мекото и приятно нещо, което може да се чуе в последните дни. Но, ти, Гривасе, какво направи всъщност?! Kакво толкова направи?! Хляба ли ни взе? Покрива над главите ли ни срути? Ми... май не е точно така.. Гривас, за мен, е най-слабия президент за 33те месеца, в които играя еРепублик. Но само той ли е виновен? Защо бива толкова яростно нападан и толкова обиждан, като неговата вина е само зрънце от цялостния проблем. Гледаме много повърхностно, мислим ден за ден, гледаме да минем метър и винаги да търсим лесния начин. А най-лесното в момента е да викаме дружно и в хор “Гривас пеас але, але!”. Но преди да преди да хвърлим камъните в чуждата градина е хубаво първо да погледнем собствената си... А тя е доста разорана, пълна с камъняци и плевели, които са пуснали дълбоки, ама много дълбоки корени.



Българското общество е изпаднало в тежка апатия. Не му дреме за нищо, но когато трябва да се лае, изведнъж излиза от летаргията. Когато трябва да се върши нещо градивно никакви ни няма, но да рушим сме царе. Сега президента бил виновен. Не. Виновни са тези, които са го избрали. Виновни се тези, които са го издигнали. Виновни са тези, които не са предложили по-добра алтернатива. Виновни са и онези, които са видяли на къде отиват нещата, но вместо да предприемат нещо, тихо и кротко са страняли от случващото се и са се правили, че няма нищо сериозно. Е, в крайна сметка какво се получи? Май всички сме виновни...

Виновни сме, че сме допуснали моралът и принципите ни да паднат до много ниско ниво. Емпи е виновен, че издига за президент играч, върнал се преди 2 месеца в играта и станал известен с това, че е организирал конкурс за виртуална мис. Гривас е виновен за това, че изобщо се е кандидатирал, при положение, че очевидно не разполага с необходимите качества за президент в тази игра. Нито е лидер, нито може да мотивира, нито може да вдъхва респект. За това е виновен, не за друго. Те нещата после се нареждат. Виновни са играчите в НБ, които разменят позиции в кабинет срещу подкрепа. Виновен е младия лидер на КП, който разменя позиции в кабинет срещу подкрепа. Не може играч, който едва от няколко месеца се занимава с политика и който никога не е имал нещо общо с армията да бъде МВ. Кой ще го слуша, какво разбира той от армейски дела? Как ще надъха войниците, като те дори не го знаят кой е? Виновна е “опозицията”, която виждайки всичко това не направи нищо, за да предотврати тези събития. Виновни са онези стотици играчи, които виждайки същото не направиха усилие да се надигнат и да посочат моралните неправди. Когато властта стане самоцел, то рано или късно всичко се сгромолясва и този мандат бе поредното живо доказателство. Сметките “аз на тебе, ти на мене” са временни явления, които водят до нещо кратко, мимолетно, но нищо значимо и дълготрайнo.



Крайно време е да поемем по един нов, по-оптимистичен и по-толерантен път. Трудно ще е, но все от някъде трябва да се започне. Трябва да бъдем по-толерантни, по-склонни на компромиси. Трябва да нападаме “идеята”, а не човека, защото когато се атакува човек, то нещата се превръщат в лична разправа и тогава истината се изкривява през собствената призма. Крайно време е да започнем да поощряваме градивното, да уважаваме труда на онези, които вършат нещо в тази игра. Замислете се колко от нас, отваряйки новините в еРеп прелистват страниците и си казват “Уф, пак боза”, а дори не сме отворили една статия, тъй като там няма някое раздаване или някоя “скандална статия”. Та ние дори и в тази игра чакаме жълтото, циците и авантата... Е, с такова общество какво искаме и на какво се надяваме? Колко от нас се нагърбиха да напишат хубава статия? Да, не на всеки се отдава, но всеки от нас може да отдели 2-3 мин да прочете и да разпространи една хубава статия, а не просто да я подмине. Колко от нас поощряват посланиците? Да, има доста слаби такива, но и един читав да има, то той трябва да бъде подкрепян. Много хора подценяват, а може би и дори не осъзнават, че едно обикновено “браво” носи огромна наслада в тази игра. Колко от нас следят статиите на Министерство на Младежта, което от 2-3 месеца върши уникална работа? Колко шаутнаха тези статии, опитаха се да ги разпространят в чатове и на приятели? Та една порно-статия за лихварката вчера събра повече гласове за един час, отколкото статии, в които са вложени няколко часа труд. Е, кой да се труди за това общество? Кой да си губи времето и да се стреми да прави нещо, като няма кой да го оцени? То всъщност има, но явно недостатъчно...

Та, така, юнаци... Много неща има да променим, за да оправим тази еБългария. Дайте да започнем с нас самите, пък тогава може и да имаме надежди и за нещо повече.

Ае, със здраве 🙂

За шаут:

Преди да хвърляш камъни в чуждата градина, погледни първо собствената си...

http://www.erepublik.com/en/article/-1-2159861/1/20