Право на отговор.

Day 1,639, 08:40 Published in Bulgaria Bulgaria by bakalin

Драсти мафията.

След публикуването на коментар от мен в тази статия http://www.erepublik.com/en/article/-1-2035252/1/20 , абсолютно неизвестен за мен акк публикува и това http://www.erepublik.com/en/article/-1-2035569/1/20 .

Изобщо не смятам да коментирам образователното ниво на собственика на акаунта, може да е дете на 9-10 години, но все пак той задава към мен някои въпроси.

Отделно един взвод от виртуалната еРепубликанска Българска армия носи името на този наш Генерал.

Но да се върнем на Генерал-Лейтенант Христо Луков. За него има множество статии в нета, парадоксално за мен е, че се опитват да превърнат в някакъв вид икона. Светец, национален ГЕРОЙ и изобщо нещо което той никога не е бил.
Разбира се като всяка една ИКОНА, има нужда от нещо героично.

Тук ще коментирам и ОТКРОВЕННАТА ПРОСТОТИЯ, че на 28 Септември 1918 г. лицето Христо Луков се превръща в ГЕРОЙ.

Идиотизма на квадрат е че, ТОЙ заедно с няколко овчари и козари спира настъплението на сръбските войски към Кюстендил.
Останал на позицията си, БЪДЕЩИЯТ ГЕРОЙ цяла нощ обстрелва с 4 оръдия настъпващите сръбски части.

ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА ЛЪЖА!

Изобщо няма да говоря за липсата на елементарни познания на придържащите се към тази хипотеза.
Но все пак – С какъв тип оръдия Луков е спрял врага? С 75 мм ли? С 87 мм ли? С 120 мм ли??
Гаубици ли е ползвал?, Или скорострелни планински оръдия? Знам ли, може и мортири да са били. За незапознатите искам да кажа , че мортирата е оръдие стрелящо по отвесна траектория – идеално е за срутване на крепостни стени , но абсолютно ненужно в отбранителен бой.

Отделно простотията , че видите ли – бил стрелял ЦЯЛА НОЩ.

Тука явно фантазията на някои хора дотолкова се развинтва, та си представят една нощна атака един вид така:
Атакуващата армия настъпва във познатата от комедията „Астериск и Обелиск срещу Цезар” формация костенурка. По двата фланга на формацията са разположени ФАКЛОНОСЦИТЕ. Целта им е както да осветяват с факлите си пътя на костенурката, така и да дадат ВИЗУАЛНА ЦЕЛ на Героят Христо Луков – та белким се прицели с право мерене по тях в тъмното и ги направи на мръвки.

Аз затова питам с какъв тип артилерия нашият герой е стрелял??? Защото например гаубичната артилерия е много ефективна, все пак нанася така познатия от видеоигрите „сплаш демидж”.
Ама през нощта сигурно се е прицелвал в пробляскващите на лунната светлина еполети на облечените в пълна парадна униформа сръбски офицери.

Но стига толкова сарказъм.

Истината може да се види, прочете и разбере по един елементарен начин. Отидете до Военната библиотека или до Народната библиотека. И поискайте да ви предоставят за четене тази книга: Величков, В. (2011). „Моята служба. Военна автобиография“. Услугата е напълно безплатна, ако ще четете книгата в читалнята.
И вижте вътре с очите си Доказателствата , че по време на изсмуканата от пръстите ЛЪЖА за героизма на Генерал Луков – то същият тогава е бил на повече от 90 километра от там!
Фактите са си факти.

Несъмненно Генерал – Лейтенант Христо Луков е бил Български офицер. Бил е напредничав за времето си, високоерудиран. Написал е няколко книги за логистичната подкрепа и артилерията.
Бил е военен министър.
Бил е и фашист , но за времето си фашизмът е бил приеман за напредничава идеология.
Но никога не е бил измисленият ГЕРОЙ от безумната битка на 4 оръдия срещу настъпващи през нощта противникови части!

Козари и овчари му подавали снарядите, докато отзад „Една българка” е носила с менците вода – да поливат прегрелите от непрестанната стрелба оръдия –пфу.

Разберете, че нямаме нужда от измислени герои. Имаме си достатъчно истински такива.

Генерал Вазов, заедно с Българските войници и офицери СПИРА атаката на Дойран.
Но в същият този момент, 11-та Германска армия /в която само командването е германско, за разлика от това при Дойран/, съставена също от Български войници и офицери – губи битката при Добро поле.
Войските на Антантата навлизат дълбоко в българските територии и спират. Защото се страхуват от контраудар по фланговете.
Такъв удар, обаче никога не е започван и причините за това са абсолютната некадърност на Германското военно командване.

Резултатът за България е:
-Войнишкото въстание и последвалият погром над въстанниците. Основно в разстрелите взимат участие германски войски, които дотогава са били квартировани в София. Демек пазели са Царя и Правителството да не кръшнат от поетите ангажименти към Германия. Служели са и за охрана на същите, да не би пък току-виж ГЛАДНОТО НАСЕЛЕНИЕ на София да спретне някой преврат.
-Национална Катастрофа за България
Единственият хубав момент е последвалата АБДИКАЦИЯ на хомосексуалиста Фердинанд
….
Също така младежът пише че паметта на Генерал Луков „все още се почита и се помни”. Ако говори за така наречения Луков марш – нека все пак се замисли:
Ако основите на нещо са изградени върху лъжа, то колко устойчиво е то?
….

Благодаря на всички за вниманието.

Ваш БАКАЛИН, незнайно защо прекръстен от младежа на Балкан.