Една забравена война.

Day 1,609, 08:54 • Published in Bulgaria Bulgaria • by adidasler

Първата ми статия е, така че не очаквайте много добро изпълнение, а повече правописни грешки. 😃

Годината е 1925. България е въвлечена във една от най-странните войни водени някога. Тази част от българската история е пропусната в много учебници или се споменава само като "Петрички инцидент". Но в какво точно се състой този инцидент? Ето какво пише в доклада на специално назначената анкетна комисия от Обществото на народите (ОН) “На 19 октомври 1925 година в района на граничния пост номер 1 при Демиркапия (в планината Беласица ­ б.а.), български граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият войник, който пазел отсреща, влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор. Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.”
Бойни действия:
Както знаем през това време върху България тегнат жестоки клаузи от Ньойския договор. Тя трябва да плаща репарации на своите страни съседки ( 2,25 млрд злати франка), не може да поддържа редовна армия и трябва да унищожи по-голямата част от военните си запаси. Знаейки това войските на южната ни съседка нахлуват в България. Линията на бойните действия се простира върху 40 километра площ ­ от пост 1 при Демиркапия до пост 15 при Лехово. Гърците не само успяват с лекота да навлязат на 8 км в българска територия, но въпреки отчаяната съпротива на нашите войници завземат седем села по двата бряга на река Струма. Това са Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Тополница и Картечино (днешно Дрангово). Гърците не оставят никакво милост за цивилното население и тяхната реколта. Продукцията бива унищожена, къщите изгорени до основи, а хората, които не могли да избягат, избивани. Един от Американските журналисти в Петричкия регион пише: “Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В с. Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва.”
На 22 октомври започва гръцката офанзива за превземането на град Петрич. Самолети извършват въздушни наблюдения, а артилерията обстрелва жп гарата в града и околните села (Митиново и Раджак). В защитата на Петрич се включват и отряди на ВМРО, от които изпитват страх не само чужденци, но и много български политици, станали жертва на техни атентати. Повечето жени,деца и старци са изведени от града, докато всеки мъж годен да носи оръжие е поставен на пост. Защитата на града е готова няколко дни преди самата атака и със съвместни усилия успяват да спрат гърците. Интересни са действията на тогавашният министър на войната, ген. Иван Вълков. Той издава заповед за отбрана на границата и изпраща към Петрич войскови подкрепления. Те заемат позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. В тогавашните вестникарски колони обаче е спестена втората част от тази заповед ­ министър Вълков е разпоредил на военните само да се окопаят в терена, без да воюват. Правителството е решило да не води война, а да заложи на дипломацията. Женева предупреждава официално Гърция и България незабавно да прекратят бойните действия. В нотата на ОН се съдържа заплаха със санкции за неподчинилата се страна. А Съветът на ОН веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, акредитирани в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията.

Така на 29 октомври, десет дни след агресията, Гърция най-сетне изтегля своите войски. След себе си те оставят опожарени села и много избити невинни граждани.

След войната:
Три седмици пратениците на Женева обикалят Петричкия край и оглеждат щетите. ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания, и връщането на териториите на България.

До днес не знаех за тази война. Надявам се и вие да сте научили нещо ново.
Съжалявам за дългата статия.
Поздрави adidasler
Ако може вот, суб и шаут
" Една забравена война.
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2009581/1/20"