Join the new world

Мразовит зимен ден в селския двор. Под стрехата на обора се е сгушило в рошавата си перушина жално врабче и трака с човчица стакато на Панчо Владигеров. В един кален момент студът взема своето - врабчето конвулсивно притреперва, кръвта в крайниците застива и вкочанените пръстенца изпускат заледената греда. Малкото трупче се стоварва на мръсна буца сняг до оборската стена.

Не щеш ли, оттам минава кравата, надушила дъхавото сено в яслата. Пътьом стоварва едно голямо, топло, уханно кравешко л@йно право върху бедното птиче.

Засипано от сгряващата купчинка, то се посгряло. И, о чудо, съживило се. Поразмърдало крилца и крачета, па успяло да провре главичка над говеждия тор. Като зърнало пак слънчицето, сърцето му се сгряло и то щастливо зачуруликало.

Дочул го отнякъде домашният котарак. Приближил се, поогледал любопитно, па бръкнал с лапа в уханната камарка и извлякъл врабчето. С още един замах на лапата го утрепал, позачистил го и... го изял.

Та стигаме до поучителните изводи:

1. Не всеки, който те засипва с лайна, ти мисли злото.
2. Не всеки, който те измъква от фъшкиите, го прави за твое добро.
3. Когато си затънал до гуша в шит-а, не си отваряй много-много човката.

🙂