Join the new world

„Родината е там, където ми е добре” е редовното оправдание и мото на всеки емигрант. Тази фраза е щит за всеки, който бъде попитам дали не тъжи за родината... Или поне за тези, които ги е страх да си признаят, че въпреки всичко - пак не им е добре. Те се боят да осъзнаят или признаят, че родината е на едно единствено място и, че им е мъчно за нея. Предполагам, че наистина има и хора, за които родното място, историята, мираса, вкуса му – не значат нищо, но отказвам да приема, че те са толкова много, колкото пъти е използвана фразата. С времето, да кажеш „Родината е там, където ми е добре” е придобило свойството да вдигнеш щита пред емоционалния изблик на носталгия по родното място и категорично да отблъснеш опита да се докоснат до душата ти. И това винаги сработва чудесно, защото доводи, че ти е добре – бол. Имаш кола, жена, две деца, чудесна работа с високо заплащане. Повече не ти трябва да се обясняваш – личи ти по дрехите, самочувствието, поддържаната кожа, че живееш добре. Никой не може да надникне вътре и да види колко изгнила е душата... Не, не защото не живееш добре а защото, когато плуваш срещу течението, това те съсипва. Нищо не е така както трябва да бъде – така както си свикнал да бъде преди да намериш новата си родина в която да ти е „добре”. Не е лесно всеки път щом чуеш народна песен да ти се насълзяват очите. Не е лесно щом чуеш българска реч да задържиш сърцето си да не подскочи. А приятелите? А спомените? А семейството? И всичко това заключено вътре, защитено от „Родината е там, където ми е добре” и излъскано до блясък от перфектния външен вид – заблуда, фалш за пред другите – роля, което се играе денонощно... До третата ракия, както се пишеш в едно произведение „Сезонът на емигрантите”. Тогава щита пада, кутията се отваря и на показ излиза грозната истина отгледана в новата родина – там където „уж ми е добре”. Не, че някой, някога, истински е вярвал на заблудата, но всички са били сикнали с удобствата на фиаското... Най-вече човека седящ в центъра.
Виждал съм много приятели, на които родината им е там, където им е добре и винаги се е оказвало, че в действителност им е добре само там, където им е родината. За това и не мога да приема подобни твърдения на сериозно.