normal_m - предизборно обръщение
Day 915, 12:53
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by Dimitrov81
Скъпи сънародници,
братя, сестри,
и приятели.
Днес повече от всякога е ясно, че така повече не може да се продължава.
Държавата ни има нужда от сериозно управление.
Да спрем с постоянното хър-мър, ала-бала и иди ми -дойди ми!
Крайно време е.
Когато Гагарин е излетял в космоса, едва ли си е задавал въпроса за
възможността да се сеят картофи в южните части на Антарктида.
Днес ние също не си задаваме този въпрос, което показва, че сме
наследници на дългогодишна традиция.
Днес въпросът е "ако да - защо?" и "ако не - как?".
Младите които ще ни наследят след време няма да ни простят, ако не
отговорим поне на един от двата въпроса положително.
Но преди това да се замислим как стигнахме дотук.
Някои от нас стигнаха дотук пеша, други - с велосипед, а трети с
пътническия влак.
Това означава, че населението ни е разединено и всеки гледа да се
спасява поединично. За това ли се борихме бих попитал?
Аз не мога да ви предложа готови отговори, но бих искал да ви задам
няколко болезнени въпроса.
И първият ми такъв въпрос е "Колко е часът?"
Нека всеки от вас да отговори пред собствената си съвест.
Някои ще кажат - Феникс. Така е. Други ще кажат - Сърбия. И това е така. Трябва да сме категорични, за да успеем, когато му дойде времето.
Сега е лесно да се говори. Но лесно ли ни беше да мълчим?
Редно е да отдадем дължимото на тези, които вадиха кестените от огъня. Макар че постоянно пълним пресата с глупости и се чудим за чий са ни тия кестени, но това е друга тема.
Преди всичко искам да спра вниманието ви.
Спрете го най-после това внимание, за да си нямаме неприятности...
Готов съм да платя цената на прехода, стига да знам че зад гърба си имам един единен и силен народ.
Вярвам в моралния прагматизъм и прагматичния морал, макар че и двете не помагат, ако имате проблеми с пърхота.
И накрая искам да завърша с един цитат, който винаги ми е помагал в сложния ми житейски път както в играта така и в РЖ.
През 1834 година един начинаещ ливърпулски шапкар Джоузеф Мендес заявява: "Тайната е в хастара".
В тези простички думи се съдържа цялото ми политическо кредо.
Дали ще ми повярвате или не е без значение.
Важното е да дадете своят глас за мен.
Извинете за вниманието!
С уважение:
normal_m - кандидат депутат от БДП (регион Бургас) и основател на Union of the BG commandos
братя, сестри,
и приятели.
Днес повече от всякога е ясно, че така повече не може да се продължава.
Държавата ни има нужда от сериозно управление.
Да спрем с постоянното хър-мър, ала-бала и иди ми -дойди ми!
Крайно време е.
Когато Гагарин е излетял в космоса, едва ли си е задавал въпроса за
възможността да се сеят картофи в южните части на Антарктида.
Днес ние също не си задаваме този въпрос, което показва, че сме
наследници на дългогодишна традиция.
🙂
Днес въпросът е "ако да - защо?" и "ако не - как?".
Младите които ще ни наследят след време няма да ни простят, ако не
отговорим поне на един от двата въпроса положително.
Но преди това да се замислим как стигнахме дотук.
Някои от нас стигнаха дотук пеша, други - с велосипед, а трети с
пътническия влак.
Това означава, че населението ни е разединено и всеки гледа да се
спасява поединично. За това ли се борихме бих попитал?
Аз не мога да ви предложа готови отговори, но бих искал да ви задам
няколко болезнени въпроса.
И първият ми такъв въпрос е "Колко е часът?"
Нека всеки от вас да отговори пред собствената си съвест.
Някои ще кажат - Феникс. Така е. Други ще кажат - Сърбия. И това е така. Трябва да сме категорични, за да успеем, когато му дойде времето.
Сега е лесно да се говори. Но лесно ли ни беше да мълчим?
Редно е да отдадем дължимото на тези, които вадиха кестените от огъня. Макар че постоянно пълним пресата с глупости и се чудим за чий са ни тия кестени, но това е друга тема.
Преди всичко искам да спра вниманието ви.
Спрете го най-после това внимание, за да си нямаме неприятности...
Готов съм да платя цената на прехода, стига да знам че зад гърба си имам един единен и силен народ.
Вярвам в моралния прагматизъм и прагматичния морал, макар че и двете не помагат, ако имате проблеми с пърхота.
🙂
И накрая искам да завърша с един цитат, който винаги ми е помагал в сложния ми житейски път както в играта така и в РЖ.
През 1834 година един начинаещ ливърпулски шапкар Джоузеф Мендес заявява: "Тайната е в хастара".
В тези простички думи се съдържа цялото ми политическо кредо.
Дали ще ми повярвате или не е без значение.
Важното е да дадете своят глас за мен.
Извинете за вниманието!
С уважение:
normal_m - кандидат депутат от БДП (регион Бургас) и основател на Union of the BG commandos
Facebook
Twitter
Discord
Comments
Успех!
Vote!! 🙂
Само с 1 преглеждане на профила ти виждам, че не отделяш достатъчно време на играта. До скоро беше в друга държава ( Русия, ако не се лъжа ), лично аз не бих те подкрепил./
Успех!
Ами тези които наистина следят играта знаят защо бях в Русия.
Но няма проблем да обясня и на теб.
Имах известни проблеми в РЖ и се наложи да отсъствам от играта за около месец. Тъй като ръководех и все още ръководя организацията си за дарения и подпомагане на еБългария и нямаше как да го правя през този период се преместих в еРусия за да може когато имам време да влизам макар и веднъж на няколко дни да работя за повече пари които в последствие отиваха в организацията и с тях също се помагаше на нуждаещите се от храна, оръжие или подаръци според ситуацията. Веднага след като всичко вече бе наред и имах възможностите да съм отново в играта всеки ден се завърнах в еБългария и продължих да управлявам организацията и дори направих вече няколко бих казал силни кампании.
Благодаря за вниманието и надявам се отговора да е бил достатъчно изчерпателен.
Успех !
Благодаря
normal_m / аз съм писал от корпорацията/ много добре знам твоята история. Разбира се, че не трябва да поставиш играта на преден план пред личния си живот, но хайде сега - само 1 месец не си можел да играеш ? Роден си 650 и някой си и имаш само 1 усърден работник, аз съм 745 и имам 5. За това мисля, че не отделяш време за играта.
Това е защото покрай кампаниите които правех с Union of the BG commandos забравях да се пусна да работя в личния акаунт.
Все пак за мен на преден план бе Union of the BG commandos.
Това че не съм бил редовно на линия с акаунта normal_m не значи че не съм бил редовно на линия с Union of the BG commandos.
Което е без значение. Важното е че съм бил в играта и то по много часове в денонощието.
Я сега кажи ... това твои думи ли са или на 90% са преписани?
На 90 % са ползвани от друго място