Join the new world

В тази чудесна юлска утрин, точно в 8 часа и 3 минути мобилните телефони на много от легендарните войни на еБългария припряно завибрираха. Съобщението, което получиха, беше от Президента Мазохист и гласеше следното:

„Днес, в 12 часа Ви чакам всички в софийската кръчмата „Border Patrol“. Ще има ядене и пиене на корем. Покрай това ще проведем и кратка среща с Главното Командване на Астерия“.

Много от танкистите може би щяха да игнорират любезната покана, но към 11 часа стомасите им започнаха да пристъргват и затова към 11.25 вече бяха на път. Най-гладните пристигнаха в кръчмата малко по-рано и жадно засмукаха хладни бири и задъвкаха топли кюфтета с домашни пържени картофи за мезе.



В едно от сепаретата на ресторанта бяха насядали и няколко авиатори, като Mo0nShad0w, LIKE A BOSS, Emrace, DontPanicPls и др. Те бяха попаднали тук случайно - докато се разхождаха, бяха ожаднели и затова влязоха в първото им попаднало заведение. Когато видяха навалицата от танкисти да запълва масите в кръчмата те се позачудиха какво става, но като разбраха че има среща на лидерите на Астерия с легендите, решиха да видят какво се ще се случи.

Мазохиста закъсня - дойде към 12.30, но това нямаше никакво значение, тъй като унищожаването на скарата и кеговете с пиво, вървеше с пълна сила и на никого не му пукаше. Когато пристъпи в кръчмата той се огледа и остана видимо разочарован от отсъствието на чуждестранните гости. Той припряно извади телефона си и позвъни на Външния министър Akaga, която трябваше да доведе представителите на Астерия. Оказа се, че самолетът с който генералите пътуват е бил засечен от хърватски изтребител. След кратък въздушен бой гостите са били принудени да кацнат в Русе. За зла участ след последната битка в Русе не бе останал нито един здрав самолет, който да ги докара до София.

- Ама не може така – извика Мазохиста – Много е важно тази среща да се състои. Намери алтернативен транспорт. Ако трябва ще закарам всички събрани тук легенди в Русе с автобус.

От другата страна на телефонната линия Акага панически се завайка. От къде сега да намери автобус? Прегледа набързо листата с приятелите си и реши да звъни по азбучен ред. Най-отгоре в списъка се мъдреше името на Боболино. Завари го на СПА в Старосел:

- Ало, Бубо! Можеш ли да ми помогнеш, душа?

- Какво ти трябва, дуфко – изфъфли Боболино.

Паричната за странни му говор беше ваната с вино, в която се беше накиснал. Целта на въпросната процедура беше стимулиране на кръвообращението, регенерация на енергията и подмладяване на кожата. Боболино все пак реши да спести моментното си занимание на Акага, а пък тя притеснена от създалата се ситуация, не обърна внимание на непривичното фъфлене.



- Бубо, случайно да познаваш някой, който да има автобус в София? Много ми трябва.

- Разфира се, че поснавам. Имам всякакви поснати. Шуфери, Пилоти, Фокусници. Фсичко. Сначи търсиш префос? За какфо ти е?

- Ох остави се – оплака се Акага – Държавни дела. Тук е лудница. Можеш ли да изпратиш автобуса до кръчмата „Border Patrol“ и да закара хората от там до Русе? Пак ти казвам тук е лудница.

- Лудница? Много добре! Афтобусът идфа до полофин час.

Точно след 35 минути автобус спря пред „Border Patrol“. Отпред Мазохиста чакаше притеснено. Когато видя возилото, очите му светнаха от задоволство. Той изтича в кръчмата и се провикна:

- Момчета и момичета! Промяна в плана. Срещата ни тук е засечена от шпионите на КОД и те се готвят да бомбардират ресторанта след няколко минути. Ние обаче се усетихме на време и ще проведем срещата с Астерия в луксозен СПА Курорт. Ще пътуваме с този прекрасен автобус отвън. Напитките и закуските са безплатни, а за Вашето добро настроение ще се грижи моят прекрасен и секси вътрешен министър Цуци.

Всички посетители, включително и авиаторите, се отправиха вкупом към автобуса. На врата ги посрещна шофьорът NoFly11. Той изгледа пътниците с видимо съчувствие, след което потри ръце и каза:

- Знам най-преките пътища. Карам като Хала. Ще бъдем в центъра за рехабилитация за нула време. Приготвил съм Ви успокояваща музика и дори приспивателни, ако някой почувства нужда. Само се дръжте спокойно и релаксирайте.

Няколко часа по-късно автобусът се провираше по тесен междуселски път, обграден с гъста гора. Беше надвечер и повечето от пътниците дремеха по седалките или зяпаха в мобилните си телефони. Автобусът имаше свой собствен Wi-Fi, така че който искаше можеше кротко да си ферми медали по различните битки. Нямаше обаче покритие и никой не можеше да се обади на никого. Сякаш бяха попаднали в зоната на здрача.



Скоро автобусът приближи висока каменна ограда в която имаше огромна желязна порта. Тя се отвори със скърцане и зад нея се разкри огромен парк с прилежно украсена трева и подстригани кипариси между които се виеха няколко пясъчни алеи. Недалеч в сумрака се виждаше масивно здание. Автобусът спря до нещо като охранителна будка. Вътре седеше якичък младеж, облечен в бял престилка. Той излезе да посрещне пътниците.

- От съображения за сигурност моля всички да оставят телефоните си в тези кутии. Оставете също всички остри предмети, запалки и кибрити. Ще си получите всичко на тръгване.

Някои от пътниците възроптаха, но все пак се подчиниха. Вече всички бързаха да приключат колкото се може по-скоро със срещата с генералите от Астерия и да се отдадат на почивка.

Когато прекрачиха входа на масивната сграда, попаднаха в огромно фоайе, в което бяха наредени множество канапета. В единия край на залата се намираше голямо старинно стълбище, което завършваше с площадка. На нея бе застанала фигура, облечена в синя престилка.

- Това VampireA ли е? - прошепна някой.

- Здравейте на всички – провикна се човекът – Добре дошли в Центъра за психична рехабилитация „Кукувиче гнездо“. Аз съм д-р Морфеус и ще се грижа за Вашето скорошно оздравяване.

В залата настъпи гробна тишина, която бе нарушена от щракането на заключващи се зад гърба на танковете и авиаторите ключалки.

- Сигурно е станала някаква грешка – обади се Мазохоста – Нали разбирате ние съвсем не сме за тук. Трябваше да присъстваме на среща с генералите от Астерия, а пък тук е…лудница?

Морфеус се усмихна:

- При нас има мнооооого генерали! Ще ги видите утре сутринта, веднага след като си вземете хапчетата.

- Ама не може така – избухна Мазохиста – Та аз съм Президентът. Настоявам веднага да ме освободите.

Морфеус махна с ръка и до Мазохиста се приближиха две огромни момчета в бели престилки. Те го хванаха под ръка и го помъкнаха към един от коритарите , където видеше табела „Бивши и настоящи Президенти, Диктатори и Царе“.

- Дзън – обърна се докторът към появилата се до него жена – Погрижете се, всички пациенти да получат нужните си дозировки.

- Разбира се – усмихна се фармацевтът и с любов изгледа наредените в чантичката си спринцовки.



- Да видим какво още имаме тук – измърмори Док, като се приближи до гледащите го стреснато пътници – Виждам Don MItko, Georgi Vasilev, mf2hd. bg, Пламен, Олда, lioshi, Ники Крумов, Перин, Лозаря, Юлиан, Андромеда, Петър Бочуков, Mighty Ivan, Таноса, Vadiszа и още неколцина. Какъв е Вашият проблем?

- Ние сме легенди. Ама това не означава, че страдаме от мания за Величие – обади се някой.

- Нямате право да ни задържате тук. Това е досадна грешка и ако ни пуснете на часа, ще Ви вземат дяволите – развика се Перин – Не знаете с кого си имате работа. Само да Ми паднете ще Ви…

- Ясно – обърна се Морфеус към Дзън – проблеми с гнева. Пратете го в стаята до Хаоса. Мисля, че двамата ще има за какво да си поговорят.

Две яко момченца в бяло се спуснаха към Перин и го помъкнаха нанякъде. Той се опитваше да ги ритне, ругаейки ги.

- Чакайте, Чакайте – усмихна се Лозаря – Всички тук сме възрастни хора, Док. Нека да помислим логично. Ясно е, че е станала грешка, защото все пак ние тук сме най-разумните хора в еРепублик. Не случайно много от нас са дори депутати. Е, аз разбира се говоря предимно за себе си, защото в парламента е пълно с Ботове, но все пак…искам да кажа, че трябва мен да ме пуснете. А на другите може и да не навреди малко терапия. Хехе…Ама къде ме водите…Чакайтеееееее!

Док погледна към авиаторите и им се усмихна. Те му върнаха жеста.

- Вие кой сте – обърна се Морфеус към LIKE A B0SS?

- Как? Нима не ме познавате – нацупи се авиаторът. Ако има легенди в авиото – то аз съм една от тях. Викат ми Лиско и съм Вътрешен Министър.

- Лиско ли? – зарадва се докторът – Това е мноооого любопитно. При Вас ще приложим нещо по-специфично. Но не се притеснявайте. Аз съм най-добрият доктор…в еРепублик.

Морфеус се обърна към легендите и авиаторите, които го гледаха отчаяно:

- Не се страхувайте – провикна се той – Това е един обикновен център за рехабилитация. Програмата ни е толкова хубава, че ще се влюбите в нея. Имаме рисуване, танци, спортни игри. Дори риболов в малкото ни езерце. Любовта също е разрешена. Най-хубавото е, че няма никакви, компютри, телефони и таблети. Нищо, което да пречи на почивката Ви. Гарантирам Ви, че до края на лятото ще излезете от тук заредени с енергия за нови подвизи. А когато на есен се завърнете по бойните полета – ще се биете с целия плам, който можете да дадете за родината си. А сега - приятна почивка.

Младежите в бяло отвеждаха по стаите им един по един гостите на рехабилитационния център. От някъде звучеше Пролетният Валс на Шопен.