Join the new world

Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)
Изгубената хроника на Перун (4)
Изгубената хроника на Перун (5)
Изгубената хроника на Перун (6)

---

Изгубената хроника на Перун
глава II, част 3

Ецио кимна отвърдително, включи на скорост и бавно потегли. Двигателят тихо изръмжа и лимузината премина през портала, включвайки се в оживеното движение.
След половинчасова борба с натоварения трафик на френската столица, лавирайки умело между колоните от автомобили, Ецио спря колата пред новопостроената сграда на булевард “Клиши”, недалеч от “Плаз Пигал”. На фасадата беше окачена кичозна рекламна табела на кирилица и латиница “Бар Люблянка”.

Пред бара вече бяха спрели няколко луксозни автомобила и препречваха входа му.
Двамата влязоха вътре. Във фоайето ги спря огромен руснак, който безцеремонно сложи огромната си лапа върху гърдите на Шарл де Миро́.
- Нe работи! - процеди през зъби на лош френски.
- Нося подарък за славянския бог - отвърна Муун и направи знак с очи на Ецио да не се намесва.

Руснакът веднага промени поведението си. Нещо като усмивка се появи на лицето му и той им кимна да го последват в залата на заведението.

Барът работеше като нощен стриптийз клуб и по това време на деня беше пусто. Една красива рускиня се приближи към тях.
- Казвам се Васка Безстотнова, личен асистент на господин Гияс Гуляев. Моля, господа, последвайте ме!

Синеоката жена ги поведе покрай тапицираните с червена кожа кресла на сепаретата, към почти невидимата врата в дъното на помещението.
Тримата преминаха през вратата и влязоха в безвкусно, но претенциозно обзаведена зала. Ецио веднага огледа помещението с изпитателен поглед. Той се грижеше за сигурността на Муун и трябваше да е запознат с обстановката и трябваше да е подготвен за всякакви евентуални изненади.
Вътре имаше няколко рулетки, маси за “Блек Джек” и бакара. Явно това беше тайната игрална зала на Соливернич.

Между масите се разхождаха десетина добре облечени господа, около които пърхаха десетина куклички. Това вероятно бяха “племениците” им. Дамите се въртяха край покровиителите си, като се опитваха да придадат на празните си погледи влюбен блясък, но отдалеч личеше, че обичат единствено банковите сметки на възрастните господа.

Имаше и една изискана дама на средна възраст, която ярко контрастираше на останалите представителки на нежния пол в залата. Стоеше малко встрани от останалите и оживено разговаряше с единствения арабин в помещението, а именно Графиня Гъболета Отровнелия и шейх Омар ибн Гарабедян.
От зоркия поглед на Ецио не успяха да се скрият и няколко чеченци, които правеха неуспешни опити да се слеят с гостите. Въпреки скъпите си костюми и оттренираните светски маниери, това изобщо не им се отдаваше. Издаваха ги безизрастните им, обрулени от вятъра лица и студените очи на хладнокръвни убийци. Това бяха главорезите на Гияс Гуляев.
Около гостите сновяха сръчни сервитьорки, които разнасяха табли, отрупани с напитки и мезета.

В дъното на салона, за масивна маса от времето на Втората империя, седеше грамаден мъж, облечен в костюм на Армани. Лицето му се скриваше от добре подържана брада, която, съчетана с исполинския му ръст, му придаваше вид на мечка. Сигурно така някога са изглеждали руските богатири.

-Господин Шарл де Миро́! - извика гигантът, когато личната му асистентка му представи новодошлите. - радвам се, че ще се присъедините към нас. Надявам се, че ще наддавате.
Първо да видя маската, господин Гуляев.
-Разбира се! Скоро ще я изнесат и търгът ще започне. А до тогава приемете да бъдете мой гост.

Шарл де Миро́ и Гуляев размениха още няколко светски любезности, след което милярдерът се присъедини към останалите гости. Побъбри по малко с всеки от тях, докато всички с нетърпение чакаха да изнесат маската на Перун.
Наближаваше два часа следобяд, когато мощният глас на домакина прогърмя из залата.
-Господа! Време е търгът да започне. Първоначална цена десет милиона евро.

Из залата се понесе недоволен ропот, който скоро се смени с възхитителни подвиквания, когато един от чеченците внесе златната маска и я постави на масата пред Гуляев.
Останалите главорези веднага се наредиха около нея, като образуваха непробиваем кордон.
-Ето я, господа! Можем да започваме. Кой от вас ще предложи десет милиона?
- Момент, господин Гуляев! - Обади се Шарл де Миро́. - Кое ни гарантира, че това е оригиналната маска на Перун?

-Аз! - гласът на Гуляев прозвуча заплашително, но после рязко смени тона си. - Разбирам притесненията ви, господин де Миро́, но ще трябва да ми се доверите. Знам, че всеки един от вас разполага с опитни специалисти, които са световно известни експерти, но сега ще трябва да минете без тях и да приемете честната ми дума. Гарантирам на всеки, че след като вашите опитни експерти направят своите проверки и дадат заключенията си, ако се окаже, че маската е фалшива, ще върна парите до цент и дори ще добавя един милион евро като обезщетение.

-Да! така е справедливо - обади се шейхът. - Десет милиона евро от мен.
-Шейх Омар ибн Гарабедян дава десет милиона. Гуляев започна да ръководи търга. Някой дава ли повече?
*следва продължение