еПриключение-част 6

Day 4,079, 11:07 • Published in Bulgaria Bulgaria • by NoAncho11

Раздаването свърши....А сега към историята...

Ден 4079,някъде в еРодопите...

Президента на еБългария бе в лошо настроение.С Олда се бяха скарали.Туко що бе започнала мащабна война с еТурция.От Астерия се бавеха с плана,иранците пък увъртаха дали ще свалят данъка ако бъдат освободени.....И при всичките тези грижи двама идиоти го занимаваха с някакъв уж пълен с пари склад,който намерили в ненаселената пустош на еРодопите и очакваха да им повярва.И двамата нямаха дори леген 1...единия се казваше Грач,на другия дори не запомни името....Трябваше да ги разкара още щом чуеше за брътвежите им...

Но истината бе,че се нуждаеше от МНОГО пари за кампанията.Особено ако Олда не биеше...Затова все пак отлетя с президентския си самолет до мястото където уж бяха парите.Както и очакваше,там нямаше АБСОЛЮТНО НИЩО...само голо поле...

-Е,къде е склада?-каза с нарастваща ярост в гласа..
Те седяха на същото място,където преди дни с Грач бяха намерели добре пазения,–(дори с танкове)трезор.Но от него не бе останала никаква следа....как бе възможно това?...Той не разбираше..не бе останало абсолютно нищо..нито една танкове верига,нито едно златце..Грач също беше пребледнял и дори не се смееше за пръв път от както се познаваха...

-Господин Каутон..Господин Перин...ние сме сигурни..тук беше...
-ДОСТАТЪЧНО.ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО СЪМ ЗАЕТ ТОЧНО СЕГА?ВИЕ СТЕ СЕРИОЗНИ КАТО КОН С ПРАШКИ.ИМАЛО СКЛАД С ПАРИ....ОЩЕ МАЛКО ЩЕ КАЖЕТЕ,ЧЕ ЗАД БОРОВЕТЕ СЕ КРИЕ ЛИЛЯНА.ЛЪЖЦИ ДОЛНИ,ПРАТЕНИ ОТ ОПГ.АКО НЯМАХ ДРУГИ ГРИЖИ ЩЯХТЕ ДА ГНИЕТЕ В ТЪМНИЦАТА.....
Президента беше напълно ядосан.Пи от шишето си с ром,което носеше за да се успокои..или да се ядоса още повече...Тръгна да си върви.Трябваше да държи реч пред народа относно войната с Турция..може би все пак щеше да успее да убеди Олда да бие...
-Фара....-каза замислено на съветниците си-Връщаме се в еСофия.А тези лъжци да се прибират пеша...
Не...само не и пеша...ПАК,но еПрезидента беше вече отлетял...
Как бе възможно онзи огромен склад просто да изчезне?Дори Грач нямаше никаква идея..Двамата тръгнаха унили..Те не знаеха,че някой ги наблюдаваше..

Лиляна се криеше в сенките и виждаше всичко.Тук бе скрила един от трезорите си и години никой не го беше намерил.Как някакви двама идиоти го бяха открили?Разбира се тя се бе погрижила да го премести,пък и в трезора имаше само 10 милиона валута и 50 000 злато,което не беше нещо особено за нея...Тя видя и Президента на еБългария-стар нейн враг,който я мразеше.Беше толкова уязвим...с един удар можеше да премахне охраната му.А после той нямаше никакъв шанс сам срещу нея.....Но това бе напълно излишно в този момент.Имаше други планове...на първо време да разбере,кои бяха тези двамата..Можеше и тях да убие,но бе глупост да убиваш врагът си преди да го опознаеш..а тя не бе глупава...
Плащането на стотици евра на Плато носеше предимства.Едното от тях бе да наблюдава хората,без да я забелязват лесно.Другото бе да променя образа си...и в същия миг,тя не бе силната Лиляна,а обикновено момиче,когото никой не познаваше..легенда 1.

Два дена по-късно в един долнопробен бар в еСофия...
Война.Война с еТурция.Но в този бар на никой май не му пукаше.Повечето се жалваха за фирмичките си в еИран...
-Сега няма да мога да работя...иначе не бих имал против да плащам на турците..ама с тая война.-оплака се един от гостите.
-Мен пък не ми пука за фирми.Легенда съм.Но предния път не взех танкове..ако и този път няма,да забравят за моето участие...
В същото време той и Грач се бяха разположили в дъното на бара.Преди дни беше ентусиазиран да открие някакъв друг еСвят....а сега нямаше желание за нищо..
-Хей,кукло това е ДОЛНОПРОБЕН БАР..което означава,че цените са евтини,но и ти сама си взимаш напитките..аз не съм сервитьор..-провикна се собственика на бара зад ъгъла.
-Ах,да..да,извинете...
Някакво момиче.Съвсем не й беше мястото тук..Беше доста объркана и явно наивна..какво ли правеше в това закоравяло място?По някаква причина се отправи към тяхната маса...
-Хей,свободно ли е тук?-попита ги..-Аз съм Лили,приятно ми е?
-И на нас...това е Грач.Извинявай,но не сме в настроение...
Макар че реално никой в това заведение не беше в настроение,без Лили.
-Ама защо така?Заради войната с еТурция?...
-Не..виж няма да ни повярваш,но намерихме пълен склад с валута и злато насред планините.И казахме на еПрезидента.И когато за втори път отидохме там нямаше нищо...можеш ли да повярваш?И Президента реши,че го лъжем..Никой не ни вярва.
-Но как е възможно-обади се и Грач..следя мястото от толкова време.Как е възможно някой да го премести ..без да остави никаква следа...
-О,звучи лошо...-обади се Лили...Но и аз съм в лошо настроение.Не ми дадоха танкове да бия против Турция,понеже съм само легенда 1..имало по-важни тежки легени..
-Хах..а да не ти казвам с Грач кой ранг сме..
Принципно не обичаше да говори пред непознати,но бяха наистина скапани.Пък и тази Лили явно бе приятна компания.Тя продължи:
-Опитах да отида и като летец в онзи елитен отряд Перун.Ама не ме приеха..нямала съм достатъчно ранг и там.Не съм играела правилно,не съм заслужавала пакове...познавате ли го онзи Солам?..той пък ми каза,че съм си сложила холдинга в грешен регион...
-Ох,остави ги тези...а знаеш ли какво?Питах ги за другия еСвят и нищо не знаеха..а уж всичко знаят..
Лили ги погледна втренчено...наистина втренчено...
-Друг еСвят ли?
Двамата с Грач й обясниха набързо.-
-И ние мислим,че на границата между еАлбания и еМакедония има проход към него..Но сигурно грешим.Вече се провалихме веднъж в еРодопите..
Но Лили изглеждаше определено заинтригувана...
-Ами защо да не го намерим?..Заедно ние тримата?
Той нямаше никакво настроение да ходи отново по планините.
-Виж,Лили ние може и да грешим.Сигурно всичко е някаква измислица на ...
Но в този момент Грач се намеси..
-Разбира се,че ще го намерим..Радвам се че и ти искаш да дойдеш с нас,Лили.Тръгваме след два дена...
-Не,Грач няма да ходим никъде повече...
-Плащам по 100 злато и на теб и на нея...
-Е,добре..
В погледа на Лили имаше нещо странно..за миг му се стори дори зловещо..
-Е тогава да вървим момчета..към...Другият еСвят..

Следва продължение...