Леприкони

Day 4,892, 00:07 Published in Bulgaria Republic of Moldova by Anchoboy

Здравейте, приятели!
Статията е продължение на случайния ни общ разказ с Йоро. Ето тук може да прочете първата част - Пробна историйка , втората част тук-Мухолов , третата част тук- Дървесни дири 1 , четвърта част тук- Дървесни дири 2 и петата част тук- Детективи.
Тази творба е писана наравно от двама ни(за това няма да го пренапиша в 1л., ед.число в моментите с мен) чрез технологията предоставена от сайта на Йоро.
П.С. Не приемайте поредицата на сериозно, просто с Йоро се забавлявахме 🙂

Част 6

Йоро гледаше през прозорчето на своята килия. От тук звездите се виждаха много по-ясно от колкото на еСвета. Колко още щеше да остане тук? И защо Плато го затвори? Тези мисли не му излизаха от главата.



През това време в еСвета, палата на ОПГ.



Анчо се събуди и погледна след прозявка прозореца. Вече беше напекло. Успал се е, а трябваше да започнат подготовката за път отрано. Той погледна телефона си и каза:
-Мале то 9 часа-каза той и стана от леглото. Ех всеки ден ставам в 6 без значение в колко ще си легна, а сега, когато трябва да се подготвяме ще се успа....
Когато Анчо отвори вратата на покоите си беше изненадан от Алиса, която точно щеше да почука на вратата.
-А Алиса, малко се успах аз.....
-Така ли правят ОПГ шефчетата? Спят до обед? Хайде идвай, аз подготвих и твоя багаж, докато те чакахме. Авиаторите са готови за излитане. - каза Алиса, хвана го за ръка и с ентусиазъм го задърпа по коридора. В залата пред входа го чакаха Пингифа, Аудан и Рамбу, всеки до голям куфар.
-Добър ден! Изглеждате готови. Да излитаме за еИрландия- каза Анчо.

Полетът беше кратък, комодорите ги закараха с ракети к5 до еИрландия.



-Доста бързо ни закараха комодорите.-каза Анчо. Нека второто търсене на Йоро започне!
Търсиха час, два. Нито косъм от Йоро, нито искрица от отвъден свят. Започнаха да се измарят. Всички наоколо изглеждаха като в еБГ, само че по-бледи и рижи. Но в тълпата изпъкна някой. Той беше нисък човечец облечен в ярко зелен лъскав костюм, със зелен цилиндър на главата и ярко червено боядисана брада. На лицето си носеше големи черни очила и беше ухилен. В ръцете си прехвърляше готин черен бастун със златна топка в края.

Леприкона побягна като ги видя, но групичката го догони и го хвана.
-Вие ме хванахте, сега трябва да ви дам богатството си- започна той.
-Ас сам Рамбо, тий кои си?-прекъсна го Рамбо.
-Аз ли? Аз съм най-обикновен лепрекон.
-Дубрйе. Изкъш лий дъ ми видис базокта?-попита Рамбо
-Ами съгласен съм, но нека отидем всички някъде на по-скрито за тази работа.“ - рече леприкона и ги заведе зад едно голямо дърво - „Псст, това съм аз, мосю Льо Клер... *изкашляне* Искам да кажа, това съм аз, Дон Боболино“ - каза леприкона, свали си очилата и им намигна - „Тук съм под прикритие“
След това Рамбо извади базуката си.
-Ей тфа е базокта мй. Не сам я пулзвъл од кагту ръсрусих кащата на НеМуха-каза Рамбу.
-Не пред децата бе!-извика Аудан.
-Кви дитса бйе? Тйе съ пу отракъни от Муътъ, ъ тои е нъ 28.
-Рамбо, прибери я. Здравей Боболино! Дошли сме, за да спасим Йоро, случайно да знаеш къде е той- попита Анчо.
-Нямам си идея Анчо. Но мога да ви покажа къде да намерите хубава бира, или пък хубав сайдер. А после и хубава еБанши... - започна да им обяснява Боболино.
-Ми аз не пия, но може да ни покажеш еБанши-прекъсна го Анчо. В същия момент Алиса го изгледа страшно... Като се замисля ще пропуснем и еБанши-поправи се той.
-Кагфо съ еБаншите?-попита Рамбу. Хърйесвъд лй базоки?
-Ама разбира се-ухили се Дон Боболино. Те много харесват базуки.



Пинжина го прекъсна:
-Есфинявам съ, ама ни е дойдойме да търсим портал къ отвадонту. Дон Боболино учуден каза:
-Някой разбра ли какво каза това полярно създание?“
-Да, аз го разбрах-каза Алиса. Иска да каже, че сме тук, за да намерим Йоро, а не да говорим за базуката на Рамбу и еБанши-добави тя.
-Като се замисля, може би ще е добра идея да ни заведеш при тях. Може пък да ни помогнат да намерим Йоро-рече Анчо.
-Ами... ще трябва всички да се преоблечете като леприкони. Ще ви заведа в тайния кръг на леприконите- каза Дон Боболино и им даде знак да се маскират.

След като се маскираха, тръгнаха към дъгата, на която се намираше тайния кръг. Дъгата извираше и се изстрелваше в небето от центъра на една прекрасна поляна насред гората.
-Здравейте, леприкони! Ние, група от напълно истински лепркони решихме да се присъединим към вас-каза Дон Боболино на седналите на поляната леприкони. Търсим хубави еБанши за една дълга вечер. Да сте виждали наоколо? А и някой да е виждал зелена катерица, която не е местна? Но другите леприкони само се спогледаха учудени.
-А защо е дошла тука зелената катерица? - попита един.
-Катеричокът е дошъл да се види със свой приятел, но е изчезнал-отгори им Анчо. Чухме, че еБаншите могат да ни помогнат да го намерим и затова търсим и тях.
-Да не би да е отишъл отвъд еСвета? - каза един стар и побелял леприкон.
-Отвъдното ли? Пенгфина май спомена нещо подобно. Пенги, я продължи разговора.